Разказ за Свети Георги с икона за оцветяване

Преди много, много години в Кападокия- Мала Азия, в богато и знатно семейство се родил младенец. Нарекли го Георги. Той бил възпитан в християнска вяра и добродетелен живот. Когато бил още дете, баща му пострадал заради вярата си в Христос, и той, заедно с майка си се преселил в родното й място- Палестина. Георги израс6нал умен, красив и храбър момък. Той постъпил в римската войска, а когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, самият император Диоклетиан го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците.

Майката на Георги починала и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение.

Научавайки за това, младият Георги, чието сърце горяло от любов към Бога, веднага започнал да се подготвя да защити вярата си. Той освободил робите си, а имотът и парите, наследени от майка му, раздал на бедните. Явил се в двореца пред Диоклетиан и заявил:

-Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Него дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

-Коя е тази истина, Георги?

-Истината е сам Иисус Христос, Когото вие гоните- отговорил светията.

На съветите и увещанията на императора да се откаже от своя Бог, Георги отговорил:

-Царю, ако беше познал чрез мене Истинния Бог и ако Му беше принесъл жертва на християнско хваление, Той би те удостоил с безсмъртно царство, защото царството на което се наслаждавате сега, е непостоянно, суетно и скоропреходно и всички блага, които ви дава, са кратковременни и съвършено безполезни.

Заради твърдата си вяра, Георги бил хвърлен в тъмницата и бил подложен на жестоки мъчения. Той мъжествено търпял всичко и непрекъснато се молел, като не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал. Като видял Георги притихнал и облян в кръв, Диоклетиан помислил, че той е умрял и заповядал да го снемат от колелото на мъченията, а сам отишъл в храма на Аполон, за да се поклони на идолите. Скоро след това светло сияние озарило мястото на мъченията и от небето слязъл Ангел, който напълно изцерил раните на светеца. Царицата, виждайки чудото, което се случило с Георги, повярвала в Христос. А Диоклетиан се ожесточил още повече към момъка и заповядал да го подложат на ново мъчение.

Хвърлили Георги в яма и покрили тялото му с негасена вар, а когато на следващия ден дошли, за да приберат костите на мъченика, понеже мислели, че е изгорял във варта, останали удивени от това, че мъченикът бил жив и здрав, и стоял от

вързан посред ямата със светло лице и благодарящ на Бога. При вида на това чудо мнозина повярвали в Иисус Христос, но поради страх от мъчения и смърт, скрили вярата си и не смеели да я изповядат открито.

Императорът обаче не прославил Истинния Бог, а обвинил Георги вмагьосничество и отново го подложил на жестоки мъчения.

Георги призовавал непрекъснато Бога на помощ, славословел Го и Му благодарял за всичко и Бог му помагал да изтърпи стоически тежките наказания, а нощем изцелявал раните му. Много хора повярвали в Христос виждайки чудесата, които се случват с момъка. Само Диоклетиан се озлобявал все повече и повече към Георги.

Императорът повикал при себе си един велик магьосник на име Атанасий, който да пречупи Георги със своята сила. Магьосникът приготвил за светията няколко отровни питиета, но всички те му подействали като лековити напитки, което изумило присъстващите. Диоклетиан започнал да моли Георги да му сподели с какви вълшебни хитрости си служи, а младият войн му отговорил, че силите, които му помагат не са земни, човешки, че те са от Христа.

Диоклетиан попитал какви чудеса още може върши Христос, а Георги отвърнал: „На слепите да възвръща зрението, куците да прохождат, прокажените да очиства, глухите да прочуват, немите да говорят, мъртвите да възкресява и всякакъв недъг да изцелява.” Тогава от Георги поискали да възкреси един близък на магьосника Атанасий човек, който наскоро бил починал. Атанасий признал, че за неговите богове това е невъзможно. Когато стигнали до мястото където починалият бил погребан, Георги паднал на колене и дълго се молил на нашия Господ Иисус Христос. Когато свети Георги казал „Амин”, земята се разтърсила, и починалият човек възкръснал, славословейки Бога, Който го е върнал към живот. При вида на това необикновено чудо мнозина повярвали в Христа. Сред тях бил и магьосникът Атанасий. Диоклетиан не бил на себе си от гняв.

Георги отново бил изпратен в тъмницата. Докато бил там мнозина посещавали светеца за съвет, поучение или изцеление. По молитвите на Георги се случвали много чудеса.Диоклетиан измислил ново изпитание. Да го предизвика да принесе жертва на бездушните идоли пред целия народ. Но светецът останал докрай верен на своя Бог и с молитва разбил идолите в храма. Тогава царица Александра смело изповядала вярата си в Христос и заедно с Георги била осъдена на смърт. По пътя към мястото на изпълнение на присъдата, царицата непрекъснато се молела и често поглеждала към небето, след това за миг премаляла телом и тихо предала Богу дух. Георги също вървял с молитва и с радост преклонил глава пред палача.

Заради мъжеството и духовната победа над мъчителите, които не могли да го принудят да се откаже от християнството, а също и заради чудодейната помощ, която оказва на хората в опасност, наричат св.Георги Победоносец.След славната си кончина, свети Георги извършил още повече чудеса, отколкото приживе.

Веднъж авва Георги срещнал стар монах. Изкачвайки се в планината, те видяли стадо овци. Близо до тях лежало момче- овчарче. То било ухапано от отровна змия и се извивало от болка. Напълвайки вода от извора, монасите облели с нея светия кръст и дали на момчето да пие.

– В името на Пресветата Троица те изцелява светият великомъченик Георги,- казал старецът.

Момчето изплюло отровата и се изправило здраво. Тогава старецът го запитал:

– Кажи ми, какво каза вчера на бедната вдовица, след като продаде овчицата й за три сребърни монети? Кълнеше се, че вълк я е изял?

– Да, отче, така беше,- признало си пастирчето- А ти откъде знаеш?

– Бях в килията си,- казал старецът,- когато при мен дойде конник на бял кон и ми каза час по-скоро да дойда тук, да ти дам светена вода и да ти предам да не се кълнеш занапред и да не лъжеш. И непременно да дадеш на оная бедна жена овчицата, иначе още по-голяма беда ще те сполети.

Момчето паднало в краката на стареца, за да моли за прошка.

– Вдовицата ми каза, че Самият Бог и свети Георги ще ме питат за тази овца, защото тя била обещала да я даде жертва за празничния ден на светията, за да се нахранят гладуващите. Съгреших, отче, помоли се за мен, за да ми прости Бог и Неговия угодник! А аз ще дам на онази жена три овчици и всяка година на празника ще давам на бедните една десета част от онова, което изработя – обещало пастирчето.

Получавайки опрощаване на греха си, то благодарило Богу и на великомъченика Георги.

Подготви Йоанна Калешев

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

four × five =