На децата за душата
Петьо се шляеше из къщи. Всичките играчки му бяха омръзнали. И ето, че майка му поръча да отиде до магазина като му каза:4
– Съседката ни, леля Мария, си счупи крака. Няма кой да й купи хляб. Едва се движи. Хайде, ще й се обадя да я попитам, дали й трябва нещо от магазина.
Леля Мария много се зарадва на обаждането. А когато момчето й донесе цяла торба с продукти, тя не знаеше, как да му се отблагодари. Неизвестно защо показа на Петьо празната клетка, в която доскоро живеел папагал, който бил единственият й голям приятел. Леля Мария се грижела за него, споделяла с него мислите си, а той взел та отлетял. Сега няма на кого да каже една дума, няма за кого да се грижи. А що за живот е това, когато няма за кого да се грижиш?
Петьо погледна празната клетка, патериците, представи си, как леля Мария едва се придвижва из празния апартамент, и в главата му дойде неочаквана мисъл. Той отдавна събираше пари, които му даваха за играчки. Все не можеше да си намери нещо подходящо. И ето, че му се появи идея: да купи папагал за леля Мария. След като се сбогуваха, Петьо излетя на улицата. Прииска му се да влезе в зоомагазина, където бе виждал различни папагали. Но сега той ги гледаше с очите на леля Мария и не можеше да разбере кой е най-подходящият за нея.
Петьо реши да разпита съседката за беглеца. На следващия ден той казал на майка си:
– Обади се на леля Мария… Може би й трябва нещо.
Майка му застина за миг, после го прегърна и каза:
– Ето че ставаш човек.
Петьо дори се обиди:
– По-рано не бях ли човек?
– Беше, разбира се, – усмихна се майка му, – но сега и душата ти се събуди. Слава на Бога!
– А какво е това душа?
– Това е способността да обичаш.
Майката погледна сина си изпитателно:
– Може би сам ще й се обадиш?
Петьо се смути. Майка му набра номера:
– Здравей, Мария! Петьо иска нещо да те пита. Ей сега ще му предам слушалката.
В тази ситуация нямаше друг избор и Петьо каза смутено:
– Лельо Мария, искате ли да ви купя нещо?
Какво се случи точно, Петьо не успя да разбере, но съседката му благодари с някакъв необичаен глас. Благодари му и го помоли да й купи мляко, ако отива до магазина. От друго нямала нужда.2
Когато Петьо звънна на звънеца, чу как леля Мария бърза да се придвижи с патериците до вратата. Тя не искаше да го кара да чака.
Докато съседката търсеше пари, за да си плати заръчаното, момчето сякаш случайно започна да я разпитва за изчезналия папагал. Леля Мария му разказа и за цвета му, и за поведението.
В зоомагазина имаше няколко подобни папагалчета. Петьо избира дълго. Когато донесе подаръка си на леля Мария, не мога да ви опиша, какво стана! Познайте сами!
Скъпи деца! До вас също живеят самотни, болни или стари, безпомощни хора. Как се отнасяте към тях? Помогнахте ли поне веднъж на някого, който има нужда от това? Помислете за това…
Преведе от руски език Диана Янчева
