В прослава на Народните будители с критика на подмяната „Хелоуин“

Тази статия посвещавам на святото дело на нашите всенародни будители, както и на всички техни достойни приемници – духовници, просветители, преподаватели, студенти, ученици, родители и деца…

На всички, които вървят по пътя на живота с чисти и смели сърца, със свободни и съзнателни души, с копнеж по Бога и с любов към Църквата и Отечеството. Тази статия се опитва да посочи истината за двата празника, за да можем по-пълно да се съчетаем с Истината – Христос Господ. Именно това ни обещава Той: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Евангелие от Йоан 8:32). „Аз съм пътят и истината и животът“ (Евангелие от Йоан, 14:6). „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън… Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Евангелие от Йоан, 6:35, 40).

Същевременно статията е предназначена и за всички хора, сред които най-нуждаещите се са тези, които лесно се увличат по чуждото, бързо се доверяват на зрелищното, безкритично приемат „откровенията“ на болната мистика и така, вместо да постигнат смисъла на живота, се оказва, че съзнателно или несъзнателно са се устремили към „външната тъмнина“ (Евангелие от Матея, 25:30).

Главната икона на св. Йоан Рилски от царския ред на иконостаса на храм „Рождество Богородично“. Под иконата се покоят св. мощи на Рилския светец (Рилски манастир)

Нека да си честитим празника и заедно да се потопим в размисъл за Деня на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември! Празник, в който духовната ни свяст възкръсва и ние, слава Богу, се сещаме да празнуваме най-исконното и потребното – светостта на православната вяра, дара на просвещението и родолюбието, светлината на познанието за това откъде идваме, защо съществуваме и накъде вървим – като личности, като нация и като Църква. Първо, нека заедно се замислим защо отбелязваме празника на народните будители на 1 ноември. Знаете ли, че по стар стил датата е всъщност 19 октомври (считано минус 13 дни)? На 19 октомври Православната Църква е определила да се празнува св. Йоан Рилски Чудотворец и откриването на нетленните му мощи, пренесени по-късно от Рилската планина в гр. Средец (дн. София), а след това и на много други места в България… Св. мощи на св. Йоан отиват там, за да бъдат благословени българите и името на просиялия Рилски светец да се разнесе по цялата българска земя за слава Божия и укрепване на всички в спасителната православна вяра!

Първото неофициално честване на Деня на народните будители е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за Ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. празникът е изхвърлен от националния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария“ честването е възстановено и не секва и до днес.

Тъй като старият стил в БПЦ е бил в употреба до 1968 г., а междувременно държавата минава по новия календар, се наблюдават много съвпадения и на други граждански празници с датите на църковни празници по стар стил, за които народът никога не е загубвал паметта и почитта си дори и в най-атеистичните времена. Същевременно държавата все се опитва да заобиколи същинския им църковен характер и да им придаде повече гражданско съдържание. Например и до днес в много региони на страната православните християни отбелязват Успение Богородично и на 28 август – всъщност 15 август по стар стил, а тогава са и селските събори в много населени места. Какво да кажем за 24/11 май или за студентския празник на 8 декември? Последният всъщност съвпада с 25 ноември (стар стил) – църковната дата за празнуване на св. Климент Охридски. Колко символично е следователно отбелязването на Деня на народните будители на 1 ноември / 19 октомври – деня на всебългарския светец и покровител св. Йоан Рилски! Хубаво е, че дори когато държавата се опитва да осветскости църковните традиции и да си ги присвои „обновени“, ние съзираме неразрушимата връзка между вярата и народната будност, между Православието и стремежа към всенародно добруване, между празниците, които ни сродяват с вечността, и празниците, които търсят увековечаването на нашата идентичност. И това е закономерно, защото „Бог поругаван не бива“ (Послание на св. апостол Павел до Галатяни, 6:7).

Кога България е била в най-голям подем – не ли когато нейните царе и водачи като мъдри държавници са разбирали, че чертаенето на народните съдбини не може да става за сметка на вярата в Бога и без висока култура, образование и национален напредък?! В този смисъл се радваме, че един толкова български и толкова емблематичен празник – Будителският – сродява най-духовните страни на нацията ни, а не ги противопоставя в духа на постмодерния секуларен и безбожен либерализъм. 1 ноември = 19 октомври! Църквата възпява св. Йоан Рилски в песнопенията си като „светило пресветло“ (Кондак, глас 8), а шествията по улиците на нашите градове греят от множеството факли, носени в чест на будителското дело, съдействало за това народът ни да не погине, но да се просвети и пребъде. Св. Йоан е наречен „основа на покаянието“ и образец на „духовното съвършенство“ (Тропар, глас 1), а държавата празнува будителите, призоваващи народа ни към освобождение от заробеното съзнание, към духовно-нравствено извисяване и обществено възраждане! И това съвпадение не е случайно. Защото в Завета си будителят на душите, водачът в бурното море на историята ни, закрилникът в личните и всенародни изпитания – Рилският светец – ни наставлява така: „… моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утроба, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас“. Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте се и обещали пред Бога. /…/ И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.“

Сега е уместно веднага да поговорим за „другия“ 1 ноември – демоничния „празник“ Хелоуин, който осатанява хората и е особено опасен за децата. Как е по-точно да го наречем – „чуждия празник“ или по-скоро „натрапения празник“? Някои ще попитат: „Та кой ни го е натрапил? Живеем в свободен свят! Всеки си избира какво да празнува!“ Да, така е по принцип. Но когато новините, филмите, шоу-програмите, магазините, търговските марки и ресторантите – с всичките им сюжети, реклами и украси – въртят своя хелоуински бизнес – пита ли ни някой дали това ни харесва? А когато на 31 октомври и 1 ноември в много детски градини и училища се допускат бесовски карнавали? Или приятелка на дъщеря ми я кани на рожден ден и детето сварва своите връстници в кошмарни костюми и чудовищен грим – къде е възможността за избор? Как е зачетена нашата свобода, когато в учебните програми и учебниците по английски език има специални уроци за Хелоуин? Нас, като учители или родители, питат ли ни дали сме съгласни точно това да се преподава, та децата ни точно чрез тази тема да опознават англоезичната култура? Демокрация? Толерантност? Хелоуин и култура??? Нищо подобно, защото Хелоуин не е просто карнавал, а е погибел за нашите деца, машина за милиони, пълно падение на постхристиянския Запад, тотално обезобразяване на културното човечество.

Празнувайки Хелоуин, децата свикват с мисълта, че грехът е норма, а произволът е право. Хелоуин ги приучва да се подиграват и със собствената си невинност, и с достойнството на ближните, и с покоя на починалите. Не, благодарим! Този чужд 1 ноември намирисва на трупове и лудост и всеки здравомислещ човек, родител, преподавател трябва да приложи нужната доза съпротива и да прояви задължителната в такива случаи доблест като откаже да поощрява режисирания в глобален план упадък на съвременното човешко съзнание. Нещо повече, подобни издевателства над детската душевност като Хелоуин трябва да бъдат официално изключени от сферата на образованието или да бъдат обсъждани непременно в критичен аспект – например в часа на класа или в часа по Религия, за да не се окаже иначе, че сме се хванали с две ръце и дори каним и най-малките членове на обществото на това сатанинско хоро. Защото демонизирането на човека чрез Хелоуин е отворена врата за гибелното влияние на разрушителни чувства, което може да доведе особено най-малките до физиологични аномалии, неспособност за духовно-нравствен живот, религиозни извращения, психологически отклонения, безсъние, страхова невроза, панически състояния и други психози, депресии, убийства и самоубийства.

Децата ни имат правото да знаят, че Хелоуин е сурогат и подражателство; ден, в който си тласкан да бъдеш показно грешен и арогантно зъл, докато всъщност е достойно на този ден да почетеш будителите на своя народ, много от които са достигнали святост и с примера си помагат и на нас да ставаме по-добри и силни хора, да достигнем дори до живот вечен, който надмогва смъртта! Децата трябва да бъдат не само образовани, но и възпитавани осъзнато да се отвращават от унинието, грозотата, насилието и тлението. Длъжни сме да ги подкрепим в това да харесват и обичат красивото и благородното, това, което носи в себе си жизнеутвърждаващо начало! За да се усещаш радостен и жив или за да възвърнеш вкуса си към живота, не е необходимо да празнуваш псевдопразници като Хелоуин. Не това ще те направи „по-популярен“, „по-жив“ и „надлъгал“ смъртта. Да не участваме в делата на тъмнината, нито в процесите, които тласкат децата и младежта ни към духовна и физическа гибел. Защото всеки, който прави това, заприличва на онзи човек, който едновременно е объркан, но и сам обърква другите: „И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.“ (Евангелие от Матей, 18:2-7).

Преди 7 години, на 24 септември 2010 г. в София се проведе грандиозно 12-хилядно Национално литийно шествие, което внесе в държавните институции Гражданска петиция „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца“. В петицията се казва следното: „Считаме, че духовен вакуум не съществува и че там, където отсъства сериозно и добродетелно духовно-нравствено развитие, се настанява разрушителната епидемия на отрицанието, разврата, наркотиците и деструктивните учения. Затова заявяваме своето категорично искане чрез средствата на възпитанието и образованието децата ни да бъдат защитени от опасностите на консуматорския светоглед, духовната обърканост, нравствения упадък и ценностния разпад.“

А Св. Синод в своето Обръщение към нацията от 2009 г. напомня: „Винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще – децата. И за да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната възвишена духовност и богата култура. Точно това имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност и да пребъде…“ (Из: Обръщение относно бъдещето на децата на България във връзка със законопроекта на Министерството на образованието и науката за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка от 2009 г.

Хубаво е, че, за разлика от други държави, в България „празникът“ на тлението Хелоуин има мощна алтернатива – Деня на народните будители. Светостта на нашия уникален български празник извира от образа и делото на св. Йоан Рилски, чиито нетленни и благоуханни мощи повече от 10 века освещават нашата земя и са превърнали Рилския манастир в сърцето на България, както и в място за поклонение на хора от целия свят. Нетленното тяло на светеца, източващо изцеления и благодатна помощ, вековното духовно въздействие на свето-Йоановия подвиг са залог и за:

– нашето собствено преобразяване

– обществено преуспяване и

– достигане на вечен живот в Христа

Това е червената нишка в стремленията и приноса и на множеството други будители на нашия народ като основоположниците св. равноапостолни Кирил и Методий, св. цар Борис-Михаил Покръстител, Черноризец Храбър, еп. Константин Преславски, Йоан Екзарх, св. патриарх Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, Иларион Макариополски (по-късно Търновски митрополит) и митр. Климент Търновски (Васил Друмев), Стоян Михайловски, Тодор Влайков, Добри Христов… Малък сме народ, а с колко будители и светии… Вероятно по тяхното застъпничество пред Св. Троица, въпреки нашите безбройни грехове и отстъпления от Бога, вярата сред народа ни не умира, но възкръсва отново и отново. И докато на Запад много римо-католически и протестантски молитвени домове дори в най-големите градове опустяват и се закриват, и биват продавани и превръщани в ресторанти или дискотеки, у нас ден след ден растат храмове в сърцата и се строят нови храмове по святата българска земя… Пак да подчертаем – не заради наши заслуги, а по великата Божия милост и заради молитвите на светиите!

Същевременно е важно да помним, че народните будители са били хора като нас. Това, което ги отличава, е че повече са преуспели във вярата, добродетелността, служението, любовта и саможертвата. Днес ние имаме възможност и задължение да им подражаваме в реализирането на най-висшите Евангелски идеали. Затова нека се възлюбим едни други, нека се погрижим съвестно за душите си, за децата на България, за напредъка на цялото ни общество. Да се потрудим за това бъдещите поколения да станат по-добри от нас! Нека себеотдайно послужим на родината, а така – и на целия свят, който трябва да продължава да чува, че съществуват вяра, дух, святост, истина и Бог! Да помним думите на Спасителя: „…бъдете будни с Мене. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна“ (Евангелие от Матея, 26:41). Да, Господи, дай ни сили, разсъдливост и дръзновение да бъдем будни! Будни в покаяние, будни за нуждите на всички наши ближни, будни и изпълнителни спрямо Твоята воля! Благослови ни, Боже наш, да бъдем будители чрез Твоята благодат, чрез Тебе, Който си Светлината на света!

Д-р Десислава Панайотова

Източник: бюлетин СИМВОЛ НА ВЯРАТА, бр. 41/2017 г., на храм „Св. св. Кирил и Методий“ (ул. „Г. Вашингтон“ 47, гр. София).