Хитър Петър и скъперникът
Един скъперник имал в градината си много сладки круши, но ги пазел денем и нощем, тъй че никой не можел да ги доближи. Селяните му се молили да им продаде или подари, та поне да ги вкусят, но той не скланял и ги гонел.
Чудели се хората как да опитат тези сладки круши и си казали: „Това е работа само за Хитър Петър!” Отишли те при него с молба да им помогне.
Хитър Петър повикал със себе си един свой другар на име Михаил. През нощта взели празен чувал и гърне, пълно с жарава. Покачили се на дървото и почнали да пълнят чувала. Стопанинът усетил, че му крадат крушите, отишъл полека под дървото, докопал Хитър Петър за нозете и викнал:krusha
– О-хо! Ами сега? Защо ми крадеш крушите?
Хитър Петър се обърнал към другаря си:
– Михаиле!
– Що бе, побратиме?
– Я пусни огън отгоре да погориш грешника, дето се е хванал за нозете ми! – казал Хитър Петър.
Другарят му изсипал жаравата от гърнето върху главата на скъперника; той почнал да вика от болка и избягал. Двамата напълнили чувала с круши и го занесли на селяните.
Скъперникът, като пооздравял от изгореното, отива един ден притеснен при Хитър Петър и му казва:
– Бай Петре, ти си умен човек, дошъл съм за съвет.
– Що мога да сторя за тебе? – рекъл Хитър Петър.
– Аз май голям грях сторих – започнал скъперникът. – Мойте сладки круши нали на никой ги не давам. А оная нощ дошли в мойта градина двама – хора ли бяха, ангели ли – не зная, да си наберат. Аз помислих, че са човеци, та отидох и хванах единия за нозете с грешните си ръце. Те пуснаха огън от небето и ме попариха. Мисля си, ще да са били светите архангели Михаил и Гавраил. Слава Богу, слава и на тях, върна ми се здравето, оздравя изгореното. Но дай съвет как може да ми се прости този грях.
Хитър Петър отговорил:
– Заради едни сладки круши не е добре да си навличаш гнева на светите. Но има леснина да се избавиш. Раздай тая година всичките си круши на сиромасите и ще ти се плати грехът. И занапред не бъди такъв стиснат!
Човекът направил тъй, както го научил Хитър Петър и се избавил от скъперничеството си.
Народните приказки пазят спомен от времето, когато всеки българин, и добър, и лош, е имал страх от Бога. Благодарение на него скъперникът се поправил, избавил се от своята стиснатост. От добър урок, добре се поучил. А и не веднъж ни учи светата Библия, че „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс.109:10)
