Възпитанието на децата
Често мнозина от родителите правят всичко възможно и вземат всякакви мерки, за да има техният син хубав кон, великолепен дом и скъпи имоти – а за това, че в него трябва преди всичко да има добра душа и благочестиво настроение, ни най-малко не се загрижват.
Това разстройва живота на цялата вселена – нашата духовна небрежност към децата, нашите залисии за тяхното богатство, нашето нехайство за техните души: това е крайно безумно дело. Макар тези богатства и да са грамадни и ценни, ако човек не е способен добродетелно да се разпорежда с тях – то всичко ще загине и изчезне заедно с притежателя им катастрофално; ако ли пък душата му бъде благородна и любомъдра, макар и да не е унаследил и събрал нищо, той ще бъде в състояние честно да се разпорежда с имуществата на всички.
И така: трябва да се внимава зорко не на това да направим децата си богати със злато, сребро, имоти и др. такива – а да станат по-богати от всички в благочестието, в любомъдрието и в много други добродетели, за да не се нуждаят от много неща в живота, нито пък да се увличат в житейски залисии. За това крайно необходимо е родителите непрестанно да следят: къде влизат и излизат децата им; какво поведение имат и какви познанства свързват; за небрежност в този дълг – няма прошка от Бога.
Когато почвата е удобна за разработка, тогава лесно се изкореняват тръните: така е и с детството и юношеството -през тази възраст трябва да се корени добродетелта и пресича порока. Премъдрият учително говори: „Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай врата им“ (Сир.7:25); тогава възпитанието е удобно и резултатно. Това е не само заповед от Бога, но и съдействие в трудното дело: защото Той повелява на децата да не злословят и да не се противят на баща си и на майка си, за да не получат смъртно наказание (Изх.21:17).
Нека не бъдем безгрижни към възпитанието на децата, знаейки, че добре настроените към Бога чеда, са послушни на родителите си и честни в обществото. Човекът, който живее скромно и добродетелно, всички го уважават, макар и да е най-беден между всички – и обратно: порочния и развратния всички го ненавиждат и се отвращават от него, макар и да владее грамадни богатства. Неблагодарните към Бога чеда презират родителите си; благоговеещите пък пред Създателя почитат бащите и майките си. Младостта е кон необуздан и звяр неукротим – за това юздата навреме трябва да заеме ролята си, и клетката да изпълни задачата си. Фиданката се изправя докато е млада и крехка -усърдният градинар прави потребното навреме и справедливо се радва на красота, сянка, плод и топливо!
Източник: Gbabulkova.blogspot.com
