Апостолите на проповед – урок и разказ на монахиня Валентина

Апостолите на проповед

Не е възможно светлината да се заключи. Тя прониква дори и през тесен процеп и прогонва мрака. Колко повече това важи за Христовото учение, което е неугасима духовна светлина. Тя огрява душите на хората.

След като се укрепили с Дух Свети на празника Петдесетница, апостолите тръгнали на проповед, за да познаят всички хора по света истинския Бог. Те имали и свои последователи.

Но хората били различни. Имало чисти души, които веднага изоставяли поклонението на идолите и приемали новата вяра. Но имало и хора със закоравели в злото сърца, които не искали да се разделят с греховния си живот, който е по-лесен.

В повечето случаи това били властни управители, господари на роби и най-вече римските императори. Те не искали да приемат Христовото учение, според което всички хора са братя помежду си като чеда на един Небесен баща. Трябвало да се изравнят с робите, към които се отнасяли много жестоко.

И започнало гонение на първите християни и най-вече на Христовите апостоли. Това продължило повече от три века, но със силата на оръжието никой не можал да победи Светлината. Те убивали тялото, но до душата не можели да се докоснат.

Първият мъченик за Христа бил красивият младеж архидякон Стефан. Иудеите го убили с камъни, а той се молел за нещастните души на своите убийци Бог да не им зачита този грях. Всички се удивили, като видели как лицето му сияело като лице на ангел.

Много кръв се проляла. Хората били жестоки, защото служели на идолите демони, които са зли. Например християни били хвърляни на цирковата арена, като пускали диви зверове да ги разкъсват. Публиката се радвала, защото не познавала Христовата любов към ближния.

Всички апостоли пострадали мъченически и умрели за Христа. Те се отправили в различни страни на проповед. И света Богородица взела участие. На нея се паднало да проповядва на Атонския полуостров в Гърция. Когато спрял корабът на пристанището и стъпила на земята, в миг грамадният идол на Аполон сам рухнал и се превърнал в жалки парчета.

Апостол Петър проповядвал в Рим и там бил разпънат на кръст. Пожелал кръстна смърт с главата надолу, за да изкупи греха си, че три пъти се отрекъл от Христос поради страх от иудеите.

Пак в Рим бил обезглавен апостол Павел. Той бил много учен, но не познавал Христа. Като започнало гонението на християните, изминавал много път да залавя християни и да ги отвежда за наказание. Но веднъж по пътя мрак се спуснал пред очите му. Той ослепял и чул Хрисовия глас: “Павле, Павле, защо Ме гониш?” Когато се разкаял и кръстил, станал проповедник на Христовото учение. Той проповядвал и по нашите земи, в днешна Югозападна България.

По предание се знае, че и апостол Андрей проповядвал по Черноморието и основал в днешна Северна Добруджа силна християнска църква. Затова в нашата земя имало много мъченици, повечето от които са останали в забрава, но те са живи на небесата и се молят на Бога за нас.

Такъв станал мъченик Дазий. Той бил обикновен войник тракиец. Служел в Римския легион в град Доростол, сегашна Силистра. Когато провеждали тържества в чест на езическия бог Кронус, на него се паднало да превъплъщава бога демон. Но Дазий бил таен християнин и отказал. Разкрила се вярата му и той бил обезглавен на брега на Дунав.

Християните тайно погребали тялото му. То останало нетленно, защото било тяло на свят мъченик. Сега се намира в Италия в град Анкона. Тези езически тържества са сегашните кукерски игри. Тогава свети Дазий умрял мъченически, но не се поклонил на демона, а сега поради незнание кръстени християни участват в кукерските игри и то в навечерието на Великия пост.

Имало и много жени мъченици. Една от тях е света Гликерия Тракийска. Тя била дъщеря на управителя на град Рим. Изповядвала смело вярата си и жестоко била мъчена и обезглавена. Тялото ѝ останало нетленно и източвало благоуханно масло – миро, в един меден съд. Епископът на град Траянопол, където била мъчена, сменил съда със сребърен, много красиво изработен. Но мирото спряло. Разбрало се, че в този сребърен съд били правени магии и светицата не го желаела.

Благодарение на смелата апостолска проповед рухнала старата езическа религия с поклонението на идолите демони и възтържествувала чистата християнска вяра в Единия Истински Бог.

Въпроси:

Защо били безстрашни апостолите, когато тръгнали на проповед?
Как ги посрещали хората от народа?
Как ги посрещали господарите и императорите?
Колко време продължило гонението на християните?
Кой е първият мъченик за Христа?
Къде проповядвала света Богородица?
Как умрели за Христа апостолите Петър и Павел?
Кой е мъченик Дазий Доростолски?
Коя е мъченица Гликерия Тракийска?

Домашно:

Потърсете книгата “Жития на светиите” и научете за живота на светията, чието име носите.

Вярност

На юг, в топлите страни, там, където наесен отлитат лястовици и щъркели, имало малко селце. То било като оазис край пустинята Сахара. Там живяло едно дете на име Патапий. Добри хора го прибрали, защото бил сираче. За милосърдието им то се отплащало с честен труд и обич.

С пот на чело Патапий се грижел за малкото лозе, което се намирало извън селото. Построили му малка колибка и там от сутрин до вечер копаел. Свикнал със самотата. Но вечер, преди да си легне, дочувал да долита от пустинята страшен вой на хиени и чакали. Понякога изпитвал страх.

Една привечер поседнал край колибата да се отмори. С ужас забелязал как се приближава до него огромен лъв. В първия момент от страх изтръпнал цял, после разбрал, че се е сковал и не може да мръдне.

Лъвът се приближавал бавно, като едва стъпвал на единия си крак. Щом стигнал, легнал до него и започнал да стене от болка. Голям трън се забол в лапата и му причинявал нетърпимо страдание.

Патапий се съвзел и като разбрал, че лъвът страда, решил да му помогне. С треперещи ръце извадил тръна от лапата му. Лъвът се успокоил и тръгнал обратно за пустинята.

Започнал често да идва кротък. Чудели се хората на тази необикновена дружба. Така минало много време.

Един ден разбойници нападнали Патапий и го отвлекли. Продали го като роб на един богат патриций в столицата Рим. Отвели го в разкошен дворец, но той тъгувал за своята бедна колиба, защото в нея бил свободен.

Облекли го в копринени дрехи и го направили виночерпец. На шумните увеселения той се чувствал още по-нещастен. Дивите веселби и пиянски песни го отвращавали.

Веднъж привечер излязъл да се поразходи в градината. Срещнал се със стареца градинар. Дълго разговаряли. Патапий разкрил мъката си пред него. А старецът бил християнин и му разказал, че Христос учел хората да се обичат. Проповядвал, че няма разлика между роб и господар, между беден и богат. Това много го зарадвало.

Когато Патапий разбрал, че хората са Го разпънали на кръст, заплакал от мъка. От този ден станал християнин, но таен, защото тогава имало страшно гонение на християните.

Верните на Христа тайно се събирали в подземни църкви, наричани катакомби. Там се молели. Патапий започнал да посещава събранията им. Но веднъж римски войници нахлули. Оковали християните във вериги и ги отвели в затвора. Осъдили ги на разкъсване от зверове.

Отвели красивия юноша Патапий на арената в цирка. За миг хлопнала желязната врата на клетката и излязъл огромен гладен лъв. Патапий скръстил ръце за молитва, готов да умре за Христос.

Голямо било учудването на публиката, когато зрителите видели как лъвът се приближил до Патапий, легнал при нозете му и започнал ласкаво да върти опашка. Патапий свел поглед и познал в него оня лъв от пустинята, на който той извадил тръна от лапата.

Тълпата доскоро разярена, завикала високо, като искала пощада за юношата. Патапий погалил лъва, коленичил до него и горещо благодарил на Бога за милостта към него.

В този ден хиляди зрители станали християни.