Между 11 и 24 май – опит за сближаване, образование и възпитание

Ще се осмеля да приведа един пример от живота на св. Кирил, според житието от св. Климент Охридски.

Веднъж царският управник попитал Кирил: „Философе, бих искал да зная що е философия?” А той му отговорил: „Познаване на божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Оногова, Който го е създал”.

Вижте още: Урок за светите братя Методий и Кирил и икона за оцветяване

От една страна, почитаме братята като първи и основни Просветители, пеем им химни и се гордеем с тях пред целия свят, а от друга страна, основното им дело, заради което те са написали и са разпространили Азбуката, не само го подминаваме, но и му се противим, а някои го смятат за вредно или пагубно.

В едно и също време твърдим, че образованието ни е светско и в същото време за началници на родното ни образование почитаме равноапостолни мъже, които са написали Азбуката, за да проповядват Евангелието на Христос. Молим Бог да ни благослови „възродения народ” и в същото време нямаме представа кое е това възраждане и се чудим дали трябва да имаме религиозни символи в училище.

Много особено е това раздвояване, особено в естествената обвързаност на нашия народ с родната ни култура и вяра. И когато се опитваме нещо да изхвърлим от тях, се усеща именно тази сакатост, за която можем да кажем, че е липса на пълнота и направо – празнота, в която като че ли сме с отрязани корени и не даваме плод.

А светите братя искали да ни научат „как чрез дела да станем подобие на Бога”. И ако цялото ни Възраждане се е отъждествявало с тяхното свято дело, то сега смело можем да кажем, че не сме се научили много от тях.

Тогава се питам – с какво всъщност Азбуката способства за моето, за нашето възраждане?

Пак се връщам към житието на св. Кирил и намирам отговор на своето питане. Ето как се е обърнал моравският княз Ростислав съм тогавашния цар Михаил: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.”

Всички знаем, че царят изпраща Кирил и ето какво пише на Ростислав: „Бог, Който иска всеки да достигне до познание на истината /по І Тим. 2, 4/ и да се издигне до по-високо достойнство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало до сега, освен в първите времена – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри /тези букви/ – мъж почтен, благоверен и много учен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценни камъни и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинското богопознание, ще получиш срещу това своята награда ;и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века в нашия Христос Бог.”

И тук, забележете, св. Климент пише: „Като пристигна в Моравия, Ростислав го прие с големи почести и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен чин.”

Това е идея – идея, за която тогавашните държавни мъже са мислили, за която са давали скъпи дарове, за която са правили жертви. За тази идея са живели светите братя и за нея, впрочем, са умрели. А идеята е Истината – Христос. Те са написали Азбуката за истинската Слава, не за тази, с която ние се гордеем, че „сме дали букви”, а за тази, която не е „преходна”, за тази, която Ростислав е искал да покаже на други народи, които искал да „направят като нас”.

На нас, българите, е оставен същият залог, който нашите царе са умножили и преумножили; станали сме държава и народ на Духа и сме пращали вече свои епископи, за да просвещават славянските народи.

Знам, че е трудно да запазиш своето Аз, своята особеност, своите личностни и народностни качества, но мисля, че в това е истината на живота. Важно е да се познаваш и да пазиш това, което определя истината и свободата в тебе, това, което ти дава смисъл, пълнота.

Няма защо да се залъгваме; то си личи, как сме раздвоени и как ни е тежко да отстояваме принципи, особено ако сме ги оставили в старата, но велика слава или сме ги изгубили.

А животът и делото на братята не е само Азбуката, той е много по-принципен и смислен. Те са ни показали Христос и пътя към Него, а ние като че ли не ги разбираме правилно.

Там, в дълбочината е Бог като търсената Истина, за Когото са живели и умрели светите братя – нашите Просветители, и да живеем за Него – това е нормално, това е като да дишаш.

Автор: отец Василий Шаган
Източник: Arhangel.bg