Притча за истината и лъжата

Три момченца отишли в гората. Толкова интересно било там- гъби, малини, птици, всякакви буболечки и клечки! Не усетили как минал денят и настъпила вечерта.

Тръгнали да се прибират, но със страх: „Ще ни се карат вкъщи!”. Ето, спрели се те на пътя и се размислили, кое е по-добре: да излъжат или да кажат истината за закъснението си?

– Аз ще кажа,- рекло първото дете,- че ме е нападнал вълк. Татко ще се уплаши и няма да ми се кара.

– Аз ще кажа,- измислило второто дете,- че съм срещнал дядо по пътя. Мама ще се зарадва и няма да ми се кара.

– Аз ще кажа истината,- решило третото дете.- Винаги е по-лесно да кажеш истината, защото е истина и не се налага да измисляш нещо.

Разотишли се те по домовете си. Тъкмо разказало първото момче на баща си за вълка, по пътеката се задал горският пазач:

– А, по тези места няма вълци!- казал той. Таткото се разсърдил – първо за закъснението, а за лъжата – още повече.

Вторият малчуган разказал за срещата с дядо си, а дядото, ето го – на вратата чука. Разбрала майката каква е истината и се разсърдила хем за първото провинение, а за лъжата двойно повече.

А третото момче още от вратата разказало истината и се извинило. Майката му се поскарала, но и бързо му простила.

Преведе от руски език: Йоанна Калешева