Урок за неверието на апостол Тома с икона за оцветяване

Вярата е жива представа за това, което съществува, но не се вижда с физическите очи, а с духовните. Хора със слаба и нездрава вяра имат повредено духовно зрение и са много нещастни. Те не вярват, докато не видят и пипнат с ръка. Има хора със силна вяра, но понякога и те могат да се усъмнят. Такъв бил апостол Тома, един от дванадесетте Христови ученици.

Когато Христос се явил на учениците в иерусалимската горница, един от тях отсъствал. Той бил апостол Тома. Изпълнени с голяма радост, другите му казали след това:

– Тома, ние видяхме Господа.

Той се почудил и отговорил:

– Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в ребрата Му, няма да повярвам.

Тома силно обичал Христос. Той вярвал, че другите ученици говорят истината, но все пак в сърцето му се промъкнало едно съмнение. Вярата му трябвало да се усили. Сам Христос му помогнал.

След осем дни учениците пак били в къщата и апостол Тома с тях. Пак при затворени врати Иисус се явил. Застанал пред тях и казал:

– Мир вам! – после се обърнал към Тома и добавил: – Тома, дай си пръстите и пипни раните на ръцете Ми, дай си ръката и я сложи в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.

– Господ мой и Бог мой! – възкликнал Тома с голяма радост.

Тогава Христос се обърнал към него и към всички ученици с думите:

– Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели и са повярвали.

Съмнението на апостол Тома не било неверие. С добро намерение той искал да се увери да не би някаква заблуда да го отдалечи от любимия Христос.

Сега обаче има хора, които отричат Бога. Тяхното неверие е голям грях. Те са много нещастни. След като не се интересували от въпросите на вярата, духовните им очи постепенно ослепели. Затова вярват само в това, което виждат с физическите си очи. А дори на земята има неща, които не се виждат, а съществуват. Колко повече не може да се види самият Бог!

Въпроси:

Пълен неверник ли бил апостол Тома?

Как Христос му помогнал да излекува съмнението си?

Възможно ли е човек да види Бога?

Щастливи ли са тези, които отричат Бога?

Домашно:

На ваши другарчета, които имат съмнения във вярата поради това, че не могат да видят Бога, задайте следните въпроси:

Що е огън, въздух, вода, електричество…?

Що е време, светлина, мрак…?

Що е радост, скръб…?

Тогава обяснете, че тези неща, с които се срещаме всеки ден, са творение и ние не можем да ги разберем с ума си, а колко повече не е възможно да разберем Твореца – Бог. А да искаме да Го видим и пипнем, е безумие!

Силата на молитвата
Децата много обичат разходките. Те винаги са готови за това приятно развлечение. И малкият Виктор се радваше, когато дядо му го хванеше за ръка и тръгнеха. Той питаше за всичко, каквото видеше, и получаваше поучителни отговори. Например, когато срещнат бедно дете, дядо му го учеше да бъде милостив към него и Виктор веднага отделяше от закуската си и му даваше. А когато срещнеха непослушно дете, което силно вика по улиците или грубо се отнася с другарчетата си, дядо му не пропускаше да поучи любимото си внуче да не подражава на такива немирници.

В неделен и празничен ден го водеше и на църква. С детския си ум Виктор не можеше да разбере всичко и все питаше.

– Дядо, искам да видя Бога. Може ли? – употреби учтивата форма като възпитано дете.

– Не може, детето ми. Бог не е човек като нас, за да Го срещаме и разговаряме с Него.

Виктор се позамисли, а дядо му добави:

– Ако Бог беше човек като нас, как щеше да помага на всички хора по света. А всеки миг толкова много хора търсят Неговата помощ и закрила! Той е Дух и всеки миг присъства навсякъде и помага на всички – каза дядо му, а в ума на Виктор възникна нов въпрос.

– Дядо, аз чух как в църква много често се пее “Господи, помилвай!”. Как ще стане това? Нали Бог трябва да има ръце, за да ме помилва!

– Милувката на Бога е духовна и тя е много сладка. Когато татко ти те помилва, нали изпитваш радост. А сега, като излязохме от църква, ти какво изпитваш?

– Усещам, че ми е много леко на душата и съм готов да правя само добро.

– Това значи, че Бог по невидим начин е помилвал душата ти.

Като порасна, Виктор започна сам да си отговаря на тези много трудни въпроси. Той разбра, че Бог може да се види само с очите на вярата, а душата се докосва до Него чрез молитвата. И той свикна да се моли всеки ден.

Порасна, получи високо образование и стана аптекар. Реши да работи в нощна аптека, за да помага на тежко болни, които се нуждаят незабавно от лекарства. Вечер, като оставаше сам в аптеката, се молеше горещо. Целият град спеше и там беше много тихо. Понякога цяла нощ никой не идваше за услуга.

Една нощ позадряма. Стресна се, когато силно се почука на вратата. Много се изненада, като видя пред себе си едно разтревожено дете.

– Дайте ми по-бързо лекарството – помоли задъхано то и подаде рецептата. – Мама е много болна. Трябва да се спаси веднага!

– Веднага, добро дете – отговори аптекарят и му подаде лекарството.

Детето веднага побягна навън. Когато се скри в мрака на нощта, той разбра, че е направил голяма грешка. Вместо исканото лекарство е дал друго, което би могло да се окаже смъртоносно. В първия момент се ужаси. Стореното не можеше да се поправи, понеже не познаваше детето. Единствено можеше да му помогне всемогъщият Бог. С непоклатна вяра той моментално падна на колене пред иконата и започна да се моли през сълзи:

– Господи, за Тебе всичко е възможно. Помилвай болната майка. Съжали доброто дете. Прости ми! Помогни…

Не довършил още молитвата, на вратата се показа пак същото дете разплакано.

– Господине, като тичах, по-бързо да стигна, аз се препънах, паднах и шишенцето с лекарството се счупи. Какво да правя?

– Слава Тебе Боже! – каза аптекарят с дълбока облекчителна въздишка и му подаде шишенце с необходимото лекарство.

Като изпрати детето, той пак падна на колене и горещо благодари на Бога. Вече не заспа до сутринта. Остана в размисъл.

Спомни си как като дете искаше да види Бога и Той да го помилва. Сега знаеше вече, че Бог милва и утешава всеки, който търси Неговата закрила чрез молитвата.

А молитвата е велика сила! Чрез нея се осъществява тайнствена връзка на душата с Бога, Който е могъщ. За това се изисква вяра без съмнение! Аптекарят имаше такава вяра и чудото стана.