Урок за Възкресение Христово

След горчива скръб радостта е крилата. Тя обхожда сърцата на всички близки хора, с които е споделена. Неизразимо дълбока била скръбта на Христовите ученици след разпъването и смъртта Му. Но тя се превърнала в неизразима с думи радост, която обходила целия свят. И до днес изпълва сърцата на верните…

След погребението, в петък вечер и целия съботен ден враговете на Христос тържествували с нечиста радост. Апостолите и най-вече Пресвета Богородица потънали в неизказана скръб. А Спасителят, въпреки че лежал с тялото Си в гроба, слязъл с Духа Си в ада и занесъл вестта, че е дошло времето за избавление на праведниците.

След полунощ, с настъпването на първия ден на седмицата – неделята, Христос възкръснал. Неговото човешко тяло се преобразило по чуден начин и Той излязъл от гроба, невидим за стражата, без да отмести камъка и без да повреди печата.

След това Ангел Господен отворил запечатания гроб. Видът му бил като мълния, а дрехите му бели като сняг. Войниците, които бдели на стража, паднали като мъртви от страх, а когато дошли на себе си, напуснали гроба. Нямало вече какво да пазят.

Същия ден рано сутринта жени мироносици, които съпътствали Спасителя при проповедите Му, дошли да помажат пречистото Му тяло с благовонно миро. Безпокояла ги мисълта как ще отвалят тежкия камък от гробния вход.

Първа дошла Мария Магдалина, предана ученичка на Христос. Било още тъмно, но през първите утринни зари видяла, че гробът е отворен. Това я ужасило, защото помислила, че някой е откраднал тялото Христово. Изтичала да съобщи на апостолите.

През това време другите жени мироносици дошли на гроба. Видели светъл Ангел, който им съобщил радостната вест, че Христос е възкръснал. Апостолите Петър и Иоан, последвани от Мария Магдалина, дотичали до гроба.

Апостол Иоан, който бил по-млад, пръв пристигнал. След него апостол Петър дошъл и влязъл в гробната пещера. Видял, че повивките, в които било обвито тялото, стоели там. Двамата апостоли повярвали и се върнали в града да съобщят чудната вест.

Мария стояла при гроба и плачела. Като надникнала, видяла два Ангела, които я попитали:

– Жено, защо плачеш?

– Взели моя Господ и не зная къде са Го положили – отговорила тя.

Като се обърнала назад, видяла възкръсналия Господ. Не могла да Го познае, а Той кротко я попитал:

– Жено, защо плачеш. Кого търсиш?

Мария помислила, че това е градинарят и помолила:

– Господине, ако ти си Го взел, кажи ми къде си Го положил?

Иисус тихо и казал:

– Мария!

Чувайки познатия глас, тя Го познала. Зарадвала се, паднала в нозете Му и извикала:

– Учителю!

Според евангелския разказ това е първото явяване на възкръсналия Господ. Но Свещеното Предание свидетелства, че преди това Той се явил на Своята Майка – Пресвета Богородица.

Възкресението е най-важният момент от земния живот на Спасителя. Ако Той не беше възкръснал, щеше да бъде един обикновен човек. А той е Бог велик!

Това знаят и добре разбират децата, които учат вероучение.

Важен господин, който бил проповедник в една секта в града, срещнал едно умно и вярващо дете на име Христо. Искал да го привлече и започнал да го уверява, че неговата религия е най-правата. Христо знаел, че сектите нямат нищо общо с православната вяра. Защитил се достойно.

Разговорът между тях протекъл така:

– Господине, кой основа вашата църква? – запитал Христо.

– Джон… – проповедникът назовал трите имена на основателя.

– Къде е той? Искам да разговарям с него.

– Не е възможно. Той е вече мъртъв.

– Като умря, какво го направихте?

– Погребахме го.

– Какво се случи след това с него?

– Като всички хора, той се разложи в гроба.

Тогава Христо смело и вдъхновено казал:

– Вашият учител е бил един обикновен човек. А нашият Учител е Господ Иисус Христос. Той не изтля в гроба, но на третия ден след погребението възкръсна.

Църквата нарича празника в чест на Христовото Възкресение Великден и Празник на празниците. Има обичай да се багрят червени яйца. Той е възникнал по следния повод:

Евреите и езичниците имали обичай, когато се явяват пред високопоставено лице, да му поднасят някакъв подарък. Например мъдреците, когато отишли да се поклонят на Богомладенеца, Му поднесли скъпи дарове. Бедните хора обикновено поднасяли плодове и яйца.

След Възкресението Мария Магдалина тръгнала да проповядва Христовото учение. Стигнала до Рим и се явила в двореца на император Тиберий. Поднесла му червено яйце и казала: “Христос възкресе!”

Червеният цвят на яйцето ни напомня за кръвта на Спасителя, която Той проля за нашите грехове. А самото яйце напомня Христовото Възкресение. Символът е ясен: Както от яйцето се излюпва живо пиленце, така и от гроба Христос възкръснал.

Въпроси:

Как посрещнали Христовата смърт следовниците Му?

Как станало Христовото възкресение?

На кого се явил най-напред възкръсналият Христос?

Защо празникът на Възкресение Христово се нарича Великден?

Какво е значението на червеното яйце?

Домашно:

Заучете текста на църковната възкресна песен:

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.

Заучете текста и на радостната великденска песен:

Великден, Великден

Звънете камбани, звънете,

звънете с лъчите на ведри зари.

Вест чудна възкресна носете

над родни поля и гори.

Припев:

Възкръсна Христос!

Хор ангели, ангели, ангели

пеят в небесната шир.

Възкръсна Христос!

Усмихват се будни цветята,

цветята, цветята

във полската шир.

Звънете камбани, звънете!

Отронвайте златни зрънца!

Най-светлата радост носете

на всички човешки сърца!

Припев:

(Нотирано – виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 18.)

В една възкресна нощ
Мария и малкият Антон бяха като сладкогласни птиченца в семейното гнездо. Весели и засмени, те си устройваха забавни игри. Никога не спореха и не се сърдеха.

Добри християнчета, не пропускаха вечерните и утринните молитвички. Много мило беше, когато преди лягане и двамата заставаха на колене пред иконата и шепнеха всеки своята просба. На празник майка им ги хващаше за ръце и ги водеше на църква.

Най-много обичаха да палят свещички. Държаха ги в ръка дълго да им се порадват и тогава ги поставяха на свещника. Златното пламъче по незнаен път стигаше до чистите им сърчица и ги огряваше. Това те усещаха, без да могат да го обяснят.

С най-голямо нетърпение очакваха Великден. Участваха в боядисването на яйцата. Избираха си червени яйца и са бореха с тях. Незабравимо остана тяхното щастливо детство.

Но времето върви и всичко се променя. Пораснаха и създадоха семейства, отгледаха и те деца. Събираха се заедно по празници. Всичко вървеше добре, но дойде ред да разделят имота на покойните си родители.

Съпругът на Мария беше алчен, а съпругата на Антон не отстъпваше. Материалните интереси започнаха да помрачават отношенията им. Стигна се до съд. Разделиха си имота по закона, но сърцата им охладняха. Мина време и съпругът на Мария почина. Брат ѝ поиска неговата дърводелска машина, която вече не служеше на никого, а синът му искаше да я ползва. Мария я даде, но след време съобрази, че може да я продаде и да си посрещне някои домашни нужди. Тя поиска да ѝ я върнат.

Снаха ѝ се противопостави. Искаше да остане на тях, защото Мария наследила по-добрия дял от имота. Това създаде напрежение. Брат ѝ не върна машината, за да запази домашния мир. Това скъса отънялата нишка на роднинските им отношения.

Мария се разсърди и избягваше да среща брат си. На улицата или се правеше, че не го вижда, или отклоняваше пътя си встрани. Това увеличи самотата ѝ, защото децата ѝ се пръснаха в големия град.

Наближаваше светлият празник на Възкресение Христово. Тя приготви всичко по обичая, но остана съвсем сама в големия дом. Разтъжи се, поплака си, а сън не идваше на очите ѝ. Като чу църковната камбана, реши да отиде на нощната възкресна служба.

Още като влезе в храма, видя брат си, но застана по-далече от него. Държеше в ръка запалена свещ, както всички богомолци. Църковните молитвени песни омиротвориха душата ѝ. Загледа се в пламъчето на свещта и неволно изникна скъп спомен от детството.

Спомни си как с братчето си се радваха с чисти сърца на топлия пламък. Сълзи премрежиха погледа ѝ. Образува се един светъл кръг около пламъчето. Светлината проникна и в душата ѝ. Преобрази я. Започна да се моли, освободена от лошите чувства.

Когато привърши светата литургия, тя отиде при брат си и подавайки му червено яйце, каза:

– Христос възкресе! Аз ти прощавам от сърце.

– Наистина възкресе! И аз ти прощавам – отговори той, подавайки ѝ своето червено яйце.

Помълчаха минутка и се чукнаха с разменените яйца, както някога в детството. Светла възкресна радост стопи леда на материалните прегради, които ги разделяха.

В тази възкресна нощ Христос възкръсна в сърцата им!