Христос разпънат на кръст – урок на монахиня Валентина

Похвално дело е да се откупи затвореният за дългове, който дълго е жадувал за свобода. А да се пожертва някой, за да спаси давещия се, е велик подвиг. Всичко това е спасително за страдащото тяло на ближния. Колко по-неизразимо е делото на Христос, Който приел кръстна смърт да изкупи човека от греха, за да не загине скъпоценната безсмъртна душа.

Страданията Му са неизразими с думи. Изтощен от съда над Него и поруганието, Той паднал няколко пъти под тежестта на кръста, който трябвало да носи по стръмния път към възвишението Голгота.

На кръста страданията Му не могат да се сравнят със страданията на разбойниците, разпънати от двете Му страни. Христос страдал не само телесно, но и душевно. Той дошъл от любов към падналия човек, а за отплата срещнал неблагодарност и поругание.

С неизразима болка и любов посрещал ругатните и хулите. И молел Своя Отец Небесен:

– Отче, прости им. Те не знаят какво правят.

От лявата Му страна бил разпънат един разбойник, който заедно с тълпата Го ругаел. Другият, от дясната страна, бил благоразумен. Той осъзнал падението си, познал в Христос Бога и разкаян, помолил Спасителя само да си спомни за него, когато отиде в царството Си.

Христос му отговорил, че още същия ден ще бъде с Него в рая. Това ни учи, че след смъртта се търси отговорност за сторените дела. Утешително е, че Бог прощава на разкаялия се грешник.

Учениците на Христос се изплашили и скрили да не би и тях да разпънат. Недалеч от Кръста стояли само Пресветата Богородица, апостол Иоан и няколко жени. Христос тежко страдал, като гледал плачещата Си Майка. Намерил сили да каже на Своя ученик Иоан да се грижи за нея. От този момент, той я взел при себе си до самата ѝ смърт.

Христос бил разпънат около обед в петък. Настанала тъмнина по цялата земя. След три часа издъхнал. В същия миг земата се разтърсила до основи. Завесата, която разделяла вътрешната от външната част на храма, сама се раздрала на две. Като видял това, римският стотник, който бил поставен да пази, се изпълнил с ужас и повярвал, че Христос е Син Божи.

Евреите бързали за празника Пасха и решили по-скоро да умъртвят разпънатите. Затова пребили пищялите на двамата разбойници, а като видели, че Христос е издъхнал, Го отминали. Един от войниците Го пробол с копие в ребрата и от раната изтекли кръв и вода.

Двама от Неговите тайни ученици Иосиф и Никодим Го погребали, като предварително по обичая помазали тялото Му с благовонни масла и Го обвили в плащаница. Гробът бил закрит с тежък камък и запечатан.

Тъй като Христос казвал, че ще пострада и на третия ден ще възкръсне, то книжниците и фарисеите, страхувайки се, че апостолите могат да откраднат през нощта тялото Му и после да кажат, че е възкръснал, помолили Пилат да постави стража на гроба.

Въпроси:

Защо се прекланяме пред Христовата саможертва на Кръста?
За какво страдал Христос на Кръста?
Кой от разбойниците бил благоразумен и защо?
Какви природни явления настъпили при смъртта на Христос?
Защо повярвал стотникът?
Кои погребали Христос?
Защо била поставена стража на Божия гроб?

Домашно:

Заучете текста на молитвата за Кръста:

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победи православному болгарскому народу на сопротивния даруя и Твое сохраняя Крестом Твоим жителство.

Вярата на Клавдий
Бащата на Клавдий управляваше Девети Италийски легион и постоянно пътуваше по обширната Римска империя. Красивият и строен момък оставаше повече при майка си. Получи високо образование, изучи изкуствата, но шумният живот в Рим не му харесваше. Колкото повече растеше, толкова повече се затваряше в себе си. Това тревожеше майка му, която мечтаеше синът ѝ да стане виден гражданин от дворцовото обкръжение.

Клавдий беше умен и имаше чиста душа. Не го привличаха празните забавления. Престана да посещава гладиаторските игри в цирка. Там се проливаше човешка кръв. И езическите тържества изостави. Не можеше да се моли на студения идол от камък или метал. Той жадуваше за нещо красиво, трайно и извисено, което храни духа. Не го намери никъде.

– Мамо, ще предприема дълго пътуване до Палестина. Татко сега е там – помоли той.

– Далечен и изморителен е пътят, но може да се разведриш – отговори майка му.

– Утре тръгва една кохорта. Ще пътувам с войниците.

Клавдий тръгна на път, яздещ на кон. Позна дългите римски пътища към Изтока. Радваше се на красивите равнини, реки и планини. Това до известна степен го отвличаше от тревожните мисли, но вътрешната мъка от неудовлетвореността от живота не го напусна. По пътя заболяха очите му и това допълнително го угнети.

Пристигна в Иерусалим в навечерието на празника Пасха. Много народ се беше събрал там. Глъч и шум изпълваха улиците и площадите на града.

Любопитен да види всичко, изведнъж забеляза голямо множество народ към градската порта. Приближи се и видя един измъчен до крайност Човек, Когото водеха на разпятие към Голгота. Тълпата беше дива и жестока. Ругатни и викове се сипеха, а Той мълчалив и приведен, със сетни сили носеше кръста Си.

Сърцето на Клавдий се изпълни с жал, като гледаше как Осъденият смирено крачеше. Приближи се. Видя сияещото Му лице. Досега не беше виждал такъв Човек. В един миг срещна погледа Му. Светло чувство изпълни душата му.

С голяма изненада сети, че моментално очите му оздравяха. Още по-голяма беше изненадата му, като разбра, че се отвориха и духовните му очи. В Него Клавдий позна самия Бог. Стана неизразимо леко на душата му. Стопи се мъката, която го гнетеше.

Остана в тълпата и видя как разпъват Спасителя. Неволно сълзите му течаха, като виждаше как го ругаят. Когато Христос издъхна на Кръста, Клавдий остана на колене и благодари, че най-после е познал истинския Бог. Едно вярно вътрешно чувство му подсказваше, че Той няма да остане мъртъв в гроба, защото не е обикновен човек, а Бог.

Остана дълго в Иерусалим и успя да се запознае с ученици на Христос. От тях разбра колко велик е Богочовекът. Като се върна в Рим, още от прага майка му възкликна:

– Клавдий, ти си нов човек, възроден. Кое те направи толкова ведър?

– Мамо, аз познах истинския Бог – Христос – отговори той.

Дълго разказва на майка си за Спасителя. И тя стана християнка. Баща му също прие вярата. Едно християнско семейство в Рим започна нов живот, духовно осмислен с вярата в Единия истински Бог.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

12 − twelve =