Тържествено влизане на Спасителя в Иерусалим

В неделен ден, когато църковната камбана зове за молитва в храма, не всички хора отиват на богослужение. Повечето потъват в домашни грижи, плануват развлечения или сядат в заведенията за кафе и закуски. Това като се върши постоянно, човек забравя Божия дом. Минава край храма и дори не си задава въпроса защо е изграден. Гледа на него само като на старинна сграда. А той е тихо пристанище за душата, която никога не остарява, защото е безсмъртна.

Прекомерните грижи само за тялото, отклоняват мисълта за Бога. И преди Христа хората били потънали в много светски грижи. Силно привързани към земното, те не могли да видят в Христос Божия Син – Месия, въпреки че Той три години и половина обикалял села и градове, вършил чудеса и проповядвал.

Когато наближило времето да пострада и изкупи греховете на човечеството, Той искал да напомни на евреите, че е чаканият от векове Месия. На път за Иерусалим, от едно близко село изпратил двама Свои ученици, като им поръчал:

– Ще намерите в града вързано осле. Отвържете го и ми го докарайте. Ако някой ви пита какво правите, кажете, че то е потребно на Господа.

Някога еврейските царе влизали в престолния град, възседнали осле. Христос възседнал ослето и се приближил до градските порти. Това станало един ден след възкресяването на Лазар. За чудото се говорело много. Освен това градът бил препълнен от хиляди поклонници, дошли от страната, и чужденци за празника Пасха, който бил шест дни след това.

Като влязъл в града, множеството се развълнувало. Радостно викали:

– Осанна (слава) на Давидовия Син. Благословен е Този, Който иде в име Господне!

По пътя, по който минавал, хвърляли палмови вейки, а някои го постилали с дрехите си. Най-радостни били децата. Христос обаче оставал тъжен. Той виждал, че народът го приема като земен цар и чака от Него да го освободи от римско робство и да му осигури земни блага.

Отправил се към храма да се помоли и да проповядва. Но там заварил пълно безредие. Дворът му бил превърнат в пазар. Продавачи и купувачи на животни за жертвоприношение и менячи на пари вършели търговия и викове изпълвали простора.

Спасителят се изпълнил със свещен гняв. Той изпъдил продавачите, прекатурил масите на гълъбопродавците и казал:

– Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп.

И пак милостиво излекувал много болни, слепи и недъгави. Но книжниците и фарисеите не се зарадвали. Това ги изпълнило със завист. Те вече таели омраза и кроели планове за унищожаването Му. А Христос все така натъжен напуснал града и започнал да се подготвя за предстоящите страдания.

На това тържествено влизане на Христос в Иерусалим е посветен празникът Цветница. Нарича се още Връбница, защото в храма се раздават върбови клончета вместо палмови, тъй като палмата не расте у нас. И сега на този празник се радват най-много децата. Празникът се пада в неделния ден преди Великден. Те отнасят в дома си за благословение върбови клончета, а тези, които носят име на цвете, празнуват своя имен ден.

Въпроси:

Кога Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим?
Защо влязъл като цар, възседнал осле?
Как Го посрещнал народът?
Защо Той тъгувал?
Защо изпъдил продавачите и купувачите от храма?
Как народът нарича празника Цветница и защо?

Домашно:

Заучете текста на песента:
Невинност
Детенце с румена ръчичка
цветче поднесе на икона свята.
А по неведома незрима жичка
отлитна нещо мило в небесата.
И стори ми се, че във храм
запяха ангелчета чудна песен.
Ухаеше цветчето в чудна гама,
погалено от сладък лъх небесен.
Целунах румена ръчичка,
икона както се целува свята.
А по неведома незрима жичка
в душата ми изгряха небесата.

(Нотирано – виж “Църковни песни за деца” по стихове на монахиня Валентина Друмева, стр. 64.)

Светият храм

Всички обичаха малката Мария, защото тя беше много ведро и приветливо дете. Никога не бяха я виждали сърдита и в лошо настроение. Това се дължеше на нейното добро религиозно възпитание. Беше примерно православно християнче.

Сутрин не пропускаше кратката утринна молитва. Влизаше в стаята с иконостаса и оставаше съсредоточена няколко минути. Там беше тихо и спокойно. Молитвата не прилича на физическия труд. Тя изисква мисълта да се съсредоточи.

Като започваше деня с Божия благословия, нищо не я смущаваше. Но един ден възникна сложен въпрос и тя реши да го сподели с майка си.

– Мамо, нали да се гневиш е голям грях!

– Разбира се. Аз съм ти казвала, че когато човек се разгневи, прави необмислени постъпки и много греши – отговори майка ѝ.

– Но защо Христос се разгневил и изпъдил търговците от храма в Иерусалим? Дори прекатурил масите на продавачите! Той винаги бил много милостив и към лошите хора. Когато го оскърбявали, проявявал голяма кротост.

– Мария, този гняв е благороден. Когато се гневим на греха, не грешим. Това е свещен гняв, породен от любов към светинята.

– Разбирам. Храмът е място за молитва. Там трябва да бъде тихо – каза Мария, удовлетворена от обясненията на майка си.

Дълго беседваха двете за светия храм, който не е обикновен салон за събрания, а място за богослужение, където се извършват светите тайнства. Там невидимо слиза Дух Свети и освещава душите на вярващите.

Мария беше съобразително дете и сама направи заключение за облеклото на богомолците. Тя обясни, че възпитаният човек се съобразява с мястото, на което отива. Например по един начин се облича за физически труд, по друг начин, когато отива на излет в планината, а по съвсем друг, когато отива на някое тържество. Най-много трябва да мисли, когато отива в храма за молитва. Облеклото трябва да бъде скромно и прилично. А майка ѝ добави:

– Ако можехме да видим с очи присъствието в храма на ангели и светии, ние не бихме издържали техния блясък. Затова в храма не се говори, не се движи без причина, за да не се смущава молитвеното настроение. А за пари и печалби не бива дори да се мисли.

Мария дълбоко осъзна, че храмът е Дом Божи. Затова, когато се налагаше да говори за храма, тя непременно казваше Светия Храм.

Аудиозаписът е на фондация „Свети Седмочисленици“