Изцеряване на слепородения – урок и разказ на монахиня Валентина

Нощният мрак скрива света за погледа. А разсъмне ли, човек се радва на едно цветче, на ширния простор, докъдето виждат очите. Но има очи, които не виждат от рождение. Слепият чува за красотите на света, но не ги вижда. Това нещастие не е малко.

Когато Христос проповядвал и лекувал различни болести, един млад човек, сляп по рождение чул за Чудотвореца и надежда стоплила сърцето му.

Той седял пред храма в Иерусалим и просел милостиня. Неговият тъжен живот бил една непрогледна нощ. Един ден дочул, че Христос идва в храма. Сърцето му трепнало. Може би ще се смили над него и ще го излекува.

Спасителят, Който чете в сърцата на хората, се спрял пред него. Направил калчица, помазал с нея очите му и го изпратил да се измие на извора Силоам. Слепороденият измил очите си и прогледал.

Това чудо удивило всички, които познавали слепородения. Едни знаели, че изцеленият е същият просяк, който протягал ръка за милостиня пред храма. Други не вярвали, че е същият, а мислели, че само прилича на него. Трети твърдели, че просякът никога не бил сляп. А прогледалият радостно викал:

– Бях сляп, а сега виждам!

Същото потвърдили и родителите му. Истината се разнесла бързо и за вярващите в чудото, и за съмняващите се. Много хора се радвали, но имало и такива, които завиждали на Христос. Те били гордите фарисеи.

С немилостивите си сърца решили да омаловажат чудото. Обявили, че Христос не е от Бога, понеже излекувал слепия в събота, когато по техния закон не се извършва никаква работа. Всъщност те не се грижели толкова за закона, но завист и злоба изпълвала сърцата им.

Имало и разумни хора, които съчувствали на слепия, защото сърцето им било милостиво. Те казвали, че грешен човек не може да върши такива чудеса. Започнал спор. Той бил разрешен с думите на прогледналия:

– Откакто свят светува, не се е чуло някой да отвори очите на слепец. Ако Той не беше от Бога, нямаше да ме излекува.

Като чули тези думи, фарисеите го изгонили. Христос го срещнал и го запитал:

– Ти вярваш ли в Сина Божий?

– Кой е Той, за да повярвам в Него?

– Този, Който говори с тебе, Той е!

– Вярвам, Господи – с благодарност казал прогледналият, паднал на колене и Му се поклонил.

Истина е, че има два вида слепота, физическа и духовна. Нещастни са тези, които не виждат с физическите си очи, но по-нещастни са тези, които стоят в грехове и поради това отричат Бога. Те се наричат духовни слепци.

За да видим Бога с духовните си очи, не са необходими много знания и умения, а чисто сърце. Чистото сърце е като огледало, в което се оглежда Бог.

Въпроси:

Как Господ Иисус Христос излекувал слепородения?
Как посрещнали чудото фарисеите?
Как посрещнали чудото хората с добри сърца?
Какво попитал Христос изцерения?
Как отговорил той?
Кои хора са духовно слепи?

Домашно:

Помогнете със съвет и молитва на някое ваше другарче, което е духовно непросветено, да види с душата си Бога.

Проглеждане

Евгений беше от малък любознателен. Искаше всичко да разбере, но това не беше по силите му. Един ден запита майка си:

– Мамо, защо пеперудата лети?

– Защото има криле – отговори тя.

– А защо има криле?

– Не зная.

– А аз искам да зная.

– Няма да ставаш философ. Гледай си уроците – прекрати въпросите майка му.

Евгений си гледаше уроците добре. Завърши с отличие и даже стана научен работник. Но високите знания не го удовлетворяваха. Той не можеше да си отговори на най-сложния въпрос за смисъла на живота. Науката му даваше знания за света и човека, но до душата не стигаше.

Дълго се лута сам и стигна до пълно отчаяние. Реши да живее като лекомислените млади хора. Те изглеждаха весели и доволни от живота. Влезе в едно заведение и реши като тях да се опие с алкохол и да забрави въпросите, които не му даваха покой.

Това стана лесно и много бързо, защото от малко се напи. Като изтрезня, усети, че главата му тежеше. Не намери в алкохола търсеното.

Реши да потърси утешение в музиката. Чувствителната му душа се увлече за известно време, но пак напразно. Вече напълно се отчая.

Един ден тръгна да се разходи из града. Срещна своя съученик от детството си Кирил. Възникнаха много спомени и Кирил го покани у дома си да продължат приятния разговор. Евгений не отказа.

Като влезе в стаята, направи му впечатление, че на източната стена има икони, а на масата много книги.

– Какво е това? – запита Евгений и посочи към стената.

– Православни икони – беше отговорът.

– А книгите?

– Православна литература. Аз завърших богословие – обясни Кирил.

Евгений за първи път чуваше за религия. С голям интерес се зае да чете. Книгите и беседите с Кирил му отвориха очите за вярата в Бога. Едва сега започна да разбира смисъла на всичко, което се случваше в живота. Като връщаше веднъж книгите, каза:

– Кириле, ти ми помогна да прогледна. Духовната наука разкри широки простори пред моя поглед.

– Сега можеш уверено да тръгнеш по пътя на вярата – каза Кирил.

И Евгений тръгна. Кръсти се и стана истински християнин. Вярата проникна не само в ума му и го просвети, но навлезе и в сърцето му и го стопли. Той позна и силата на молитвата. Всеки неделен ден и празник не пропускаше да посети църковното богослужение.

Първата грижа за неговите деца беше да ги научи да вярват и да се молят. Не искаше да се измъчват от духовна слепота като него.

Като прогледна духовно и физическият му поглед се промени. Той не само се удивляваше на крилцето на една пеперуда, но знаеше и да слави нейния Творец – Бога.