Чудото в Кана Галилейска – урок на монахиня Валентина

Разцъфне ли китна пролет, огрее ли ярко слънце, цялата природа като че ли пее от радост. Но ако небето се покрие с черни облаци, веднага потъмнява природната хубост, а с нея и радостта.
Така става и в душата на човека. Бог я сътворил за радост. Но грехът я помрачава. Затова в живота се среща наред с чистата радост и нечистото забавление, което не прави хората ведри и весели.
Христос благославял само чистата земна радост. Първото чудо, което направил, когато тръгнал на проповед, било чудото на сватбата в Кана Галилейска.
Малкото градче Кана било разположено в областта Галилея, недалеч от родното място на Пресвета Богородица – Назарет. Там Божията Майка имала роднини, които я поканили на сватбата на свой близък. Спасителят дошъл, за да покаже Своята божествена природа и да направи първото Си чудо. С Него били и учениците Му. Всички насядали на сватбената трапеза.
Неочаквано виното се свършило. Домашните на младоженците се чудели какво да правят. Само Божията Майка останала спокойна. Погледнала умолително Сина си и тихо казала:
– Вино нямат!
Тя познавала милосърдието на своя Син. Не се съмнявала, че той ще помогне и уверено казала на стопаните:
– Каквото ви каже, това направете!
В дома имало шест големи каменни делви, в които държели вода за измиване. Сега те били празни. Иисус Христос наредил да ги напълнят с вода. Изненадата била голяма. Щом ги напълнили, водата веднага се превърнала във вино.

Старият сват отпил от новото вино. Останал учуден от приятния му вкус. Като не знаел за станалото чудо, той смъмрил младоженеца, че е оставил доброто вино дотогава. Обикновено се слагало най-напред доброто вино и след като се понапият сватбарите, се поднасяло по-лошото.
Това чудо удивило всички. Младоженецът разбрал, че Иисус Христос е Божествен Учител. Толкова силно бил поразен от чудото, че станал Негов ученик. Той е Христовият апостол Симон Зилот.
В Кана Галилейска Христос сложил началото на чудесата Си. Вярата на учениците Му укрепнала и те станали Негови неразделни последователи.

Въпроси:
Сравнете чистата радост с нечистото увеселение?
Разкажете първото чудо на Иисус Христос.
Как това чудо укрепило вярата на апостолите?
Защо Симон Зилот станал Христов ученик?

Домашно:

Опишете една своя чиста радост, свързана с добро дело.
Посочете нечисти удоволствия, от които трябва да се пазите.

Чиста радост

Георги и Катя се запознаха при едно делнично пътуване във влака. Свърза ги искрено приятелство и решиха да пътуват заедно в живота. Младостта ги отведе веднъж в едно шумно увеселително заведение. Силна музика гърмеше. Пречеше им да разговарят. Те бяха умни младежи. Имаха и религиозно възпитание. Понякога разискваха по въпроса за смисъла на живота. Напуснаха заведението и повече не стъпиха там. Избраха си едно тихо кафене, в което през топлите дни имаше уредено открито място. Там идваше добрата част от интелигенцията на града. Музика понякога имаше, но тя беше тиха и не пречеше на разговора. Умореният, особено от умствен труд, можеше малко да се отмори.

Създадоха здраво християнско семейство. Венчаха се и Бог благослови домашното им гнездо. Дома си устроиха скромно, но уютно. Уредиха си домашен иконостас с кандилце. Без молитва не започваха никаква работа. Живееха в пълно разбирателство.
Извън работното време обичаха излетите в планината. Сред красивата природа най-истински се отморяваха. Храната си приготвяха сами. Те постеха, изповядваха се и се причастяваха. Животът им течеше с благословените земни радости.

Имаха едно приятелско семейство, с което не избягваха да дружат, въпреки че то водеше друг начин на живот. Веднъж не можаха да откажат да вземат участие в едно тяхно семейно тържество, което не стана в дома им. Тези млади хора обичаха увеселенията и събраха близките си в най-модерното и скъпо заведение в града. Като отидоха там, Катя и Георги не се почувстваха в своя среда. Освен силната музика и гъстия цигарен дим, имаше в голямо изобилие алкохолни напитки на масата.

Вечерята продължи дълго и шумно. Без мярка се употребяваше алкохолът. Тонът на разговора се повиши дотолкова, че като че ли всеки викаше на другия. Разговорите станаха леки и отегчителни. Веселбата беше празна от съдържание.

Получи се неприятна гледка. Двамата млади съпрузи отначало започнаха да спорят под въздействието на алкохола, а после се скараха. Гостите се притесниха. Катя и Георги си обясниха причината за техния нездрав семеен живот, който беше пред развод.

Решиха да им помогнат. Още при първата възможност ги поканиха на гости. На трапезата нямаше алкохол и можеше да се води смислен разговор. Започнаха с обич и отдалече. Липсваше духовното знание и те им го поднасяха внимателно.

Младите хора започнаха да отрезвяват и всеки път се прибираха у дома с някаква житейска или духовна поука. Разбраха, че липсата на духовно знание и разсейването с леки развлечения са причина да обеднеят душите им. А всичко това води до разстройване на съгласието в семейния живот.

Приятелите не пропускаха да им предложат духовна литература. Тя им отвори очите за много истини. С нетърпение и двете семейства очакваха срещите, а беседите ставаха все по-интересни и полезни.

В почивните дни отиваха заедно в планината за отдих, осмислен пак с полезни разговори. Това беше много приятно за всички. Наблизо имаше стар манастир. Отбиваха се да се помолят. С призоваването на Божията закрила семейният живот тръгна добре.

Катя и Георги спасиха своето приятелско семейство от греха на празните развлечения и го спечелиха за вярата. И децата си възпитаваха в добрите нрави и чиста вяра.

Веднъж разговорът стана много въодушевен. Катя каза:

– Колко е хубаво, когато човек стъпи на здрава духовна основа!

– С духовното знание, която ни дадохте, ние очистихме живота си и познахме благословената от Бога радост – каза приятелката ѝ, а съпругът ѝ добави:

– Чистата земна радост е предпоставка, за да може човек да вкуси от духовната. Как искам всички млади хора да я познаят. Това ще ги направи щастливи.

Двете християнски семейства тръгнаха по различни пътища и изградиха по различен начин своето земно щастие, но еднакво подготвиха душите си за радостта при Бога във вечността.