Житие на св. Харалампий за деца с икона за оцветяване
Скъпи деца, днес ще си говорим за свети свещеномъченик Харалампий, живял в края на втори и началото на трети век в град Магнезия (днешна Гърция).
Знаете ли какво значи „свещеномъченик“? Това е свещенослужител, който е претърпял мъчения заради вярата си в Христа и по този начин е завършил земния си път.
Свети Харалампий не е бил обикновен свещеник, а епископ. Това е особено високо служение. Епископът се грижи за душите на другите и им служи за пример. На него разчитат не само миряните обикновените хора като мен и Вас, но и свещениците. Той бил мъдър и съвестен свещенослужител и Бог му дарувал да доживее до 113 години. Представете си най-възрастния човек, когото познавате. Ваша прабаба или прадядо, някой съсед. Какво виждате? Бели коси, немощно тяло, умът не е свеж и често забравя… Не такъв бил свети Харалампий. Въпреки необичайно големия брой на годините си, той не спирал да се труди на Господнята нива. Грижел се да отклонява хората от опасния път на езичеството и идолопоклонничеството. Той разумно ги убеждавал колко опасно за душата е принасянето на жертви в езическите храмове на бездушните идоли, които в действителност представляват дяволи и бесове. Защото не подобава да се отдава на тъмните, зли духове почит като на добрия, светъл Бог.
За съжаление, римският император Север, който управлявал по онова време, бил езичник и не харесал думите на светията и заповядал да го арестуват, съдят и измъчват.
И сега стигаме до чудесната част. „Чудесна“ в смисъл, че идва време за чудесата. Когато четем житията на мъчениците, ние сме свикнали с простото изброяване на мъченията им. На тях не се набляга и така и трябва, но замислете се какво би означавало обикновен човек, неограден от Божията благодат, който без молитва и надежда на Господа, е подложен само на един-два удара от подобни изтезания. Такъв човек първо ще крещи от болка и ужас, после ще припадне и накрая ще умре по време на мъчението. Нито едно от тези неща не се случило със свети Харалампий. Той запазил съзнание и без да отрони и един вопъл от устата си, благодарил на мъчителите. Можем ли да си представим това ние, които заради една обидна дума понякога се сърдим с дни? Свети Харалампий знаел, че мъчителите могат да наранят тялото, но не и душата и, докато тя е вярна на Христа, няма от какво да се притеснява. И не само. Колкото повече те изтезавали тялото, толкова по-усърдна била неговата молитва и толкова повече душата укрепвала. Това, разбира се, не било само усилие на волята от страна на свети Харалампий. Това било чудо, което Бог извършил с него и по този начин му дал сили да продължи да търпи мъченията до край. Като виждали това и много други чудеса, които Бог извършил чрез своя раб, и самите палачи, и страничните наблюдатели познали нашия Господ Иисус Христос като Единия Бог, Който единствен има сила да се разпорежда с живота и смъртта.
И това се потвърдило с последното чудо, с което завършил мъченическият подвиг на св. Харалампий. Когато царят заповядал да отсекат главата на свещеномъченика, преди още палачът да вдигне меча, св. Харалампий мирно предал душата си Богу. Но преди това не забравил да се помоли за всички хора, които ще живеят на мястото, където ще почиват мощите му, Бог да излее върху им изобилна благодат и никога нищо да не им липсва.
Да кажем и ние с вяра и любов: „Свети Харалампие, моли Бога да наследим вечния живот!“
