Урок и разказ на монахиня Валентина за свети Иоан Кръстител и Предтеча (икона за оцветяване)

Когато има завеси на прозорците на един дом, слънчевите лъчи не могат да проникнат в него. И ако те никога не се откриват, този дом е студен, а здравето на живеещите в него е застрашено.

Иисус растял и наближавало времето да излезе на проповед сред народа, но душите на слушателите не били подготвени. Тежки завеси от грехове плътно затваряли сърцата и божествената светлина не можела да проникне в тях.

Трябвало някой да подготви пътя към човешките души. Такъв бил Иоан, наричан Предтеча, защото той вървял пред Спасителя и подготвял сърцата да могат да приемат Светлината и да се обновят.

Но как щяло да стане това? Трябвало да се открие завесата, изтъкана от грехове. А това става чрез покаянието. То има силата да разсее греховния мрак.

Чуден бил животът на Иоан Предтеча. Той се родил шест месеца преди Иисус. Още като дете живеел праведно. Отишъл в пустинята около река Иордан. Прекарвал в строг пост и молитва. Хранел се с акриди и див мед. Носел груба дреха от камилска кожа.

Като излязъл на проповед, много народ се стичал да го слуша. Винаги започвал с думите: “Покайте се!” Много от слушателите осъзнавали греховете си и се разкайвали. Но имало хора със закоравели от греха сърца, които намразили пророка, защото ги изобличавал.

Такава била Иродиада, която незаконно живеела с Ирод Антипа, който управлявал Галилея. А той бил брат на нейния мъж. Искала да погуби Иоан, за да няма кой да я изобличава. Такъв случай ѝ се отдал.

На рождения ден на Ирод нейната дъщеря играла и угодила на царя. За награда той ѝ обещал половината си царство. Но тя, подучена от майка си, поискала главата на свети Иоан.

Обезглавили пророка и главата му била поднесена на блюдо на дъщерята на Иродиада, която я занесла на майка си. Наказанието не закъсняло. Иродиада загинала трагично.

Свети Иоан Предтеча казал, че след него идва Този, на Когото той не е достоен дори да развърже ремъка на обущата, защото Иисус е Син Божи. Той подготвил душите на хората за проповедите на Спасителя.

Въпроси:

Защо свети Иоан се нарича Предтеча?
Какъв бил неговият живот?
С какви думи се обръщал към слушателите?
Защо го намразила Иродиада?
Без свети Иоан Предтеча народът щеше ли да разбере, че Иисус е Спасител?

Домашно:
Разкажете писмено своя лоша постъпка, за която искрено се разкайвате и не желаете никога да я повтаряте.

Пророкът на покаянието

Сурова е Иорданската пустиня. Тя не е покрита с пясък като Сахара, а е осеяна цялата с голи скали. Под жаркото слънце те се нагряват и става непоносимо горещо. Тук и там се вижда по някой храст, който ражда диви плодове. Има много диви пчели, които дават сладък мед. Друго за храна няма.

Там се заселил Иоан Предтеча, известен като пророк на покаянието. Той си избрал една дълбока пещера и в нея прекарвал денем и нощем в строг пост и молитва. Само привечер излизал да потърси оскъдна храна.

Един ден дочул детски плач. Много се изненадал. Как е възможно дете да дойде на това пусто място! Потърсил го. Пред него застанал разтреперан малкият Симон.

Той бил много палаво дете. Отдалечил се от селото в игрите и се объркал, понеже скоро се стъмнило. Изгубил вярната посока. Залутал се все по-навътре в пустинята.

Пророкът го приласкал, успокоил, нахранил с див мед и го настанил да пренощува в неговата пещера. Постлал му кожената си дреха. Премалял от умора и страх, като се отпуснал, Симон сладко заспал.

На другия ден Иоан го изпратил на брега на река Иордан. Прибрал се Симон в дома си. Толкова добър човек не бил срещал. От него чул топли думи, които го направили послушен и милостив. Направо Симон станал друг. Всички се чудели как така се е променил към добро.

А Иоан продължавал да живее в пост и молитва. Това правел, за да изчисти душата си. Чистият човек обича всички хора и иска да им помага. А Иоан искал да помага на хората да изоставят греховете и да се подготвят да посрещнат Спасителя Христос.

Така прекарал дълго време. Идвали пред пещерата му диви зверове, но не му пакостели, защото той бил чист като ангел. Но трябвало вече да започне открито да проповядва. И той слязъл до брега на река Иордан.

Такъв човек дотогава никой не бил виждал. Иоан бил слаб, изтощен от дългия пост, но молитвата го направила толкова чист, че лицето му сияело в чудна привлекателна светлина. А думите му топлели и преобразявали душите.

Той учел хората на покаяние. Думите му падали като дъждовни капки в сърцата, изсушени от грехове. Толкова силно въздействали, че богатите ставали милостиви. Те развързвали кесиите си и раздавали на бедните. От години скарани съседи се опрощавали и заживявали в разбирателство. На тълпи започнали да идват при бреговете на Иордан.

Симон научил, че добрият пустинник е наблизо. Събрал другарчетата си и го потърсил. Намерил го в удобно време. Трябвало да бъдат сами. Работата била сериозна. Пръв заговорил Симон.

– Ние дойдохме да се покаем, но не знаем как става това.

Иоан ги погалил с топъл поглед и с радост казал:

– Вие вече сте добри деца, щом сте решили да се разкаете за лошите си постъпки. Първата крачка е направена, а тя е най-важната.

Разговорът бил много приятен. Добил смелост и най-малкият Лука.

– Аз веднъж, когато бях в съседите, си харесах една пъстра стомничка и си я взех. Като ме попитаха откъде съм я взел, казах, че съм я намерил на улицата.

– Този грях е двоен, кражба и лъжа. Но щом се разкайваш и обещаваш, че никога вече няма да го повтаряш, душата ти е очистена – казал Иоан.

– Аз излъгах веднъж татко, че не съм бил с децата, които направиха голяма пакост, за да не ми се скара – призна си Иаков.

Накрая, като най-близък на пророка и по-просветен от другите, Симон казал:

– Всички казват, че откакто се върнах от пустинята, съм станал много добър. Нищо лошо не върша, но усещам, че пак имам нужда от покаяние. Като гледам другарчето си, че има всичко, защото баща му е богат, нещо тъмно се събира в душата ми. Какво е то, не зная, а искам да го махна. Тежи ми и ме измъчва.

– То се нарича завист – казал направо пророкът. Бягай от нея! Внимавай върху мислите си. Коренчетата на всички грехове започват от лошите мисли…

Завърнали се децата радостни и започнали да правят добро. Много се разтревожили, като дочули, че пророкът е затворен в страшния Махеронски затвор, който е издълбан много дълбоко в една грамадна скала. Но Симон ги успокоил:

– Не се тревожете. Пророкът е смел и е свикнал да живее в каменни пещери. Неговата пещера е много дълбока. Аз съм спал в нея…

Децата слушали разказа на Симон, който им изглеждал като приказка. Но той всичко преживял и видял с очите си.

Тези добри деца били първите най-малки ученици на Пророка на покаянието.