Притчата за сеяча – урок и разказ на монахиня Валентина

Притчата за сеяча

Бог, Който иска да се спасят всички човешки души, обича еднакво и прости, и учени хора. Затова Иисус Христос, като проповядвал на хиляден народ, между който имало хора с различно образование и дори без образование, употребявал ясни и прости думи, за да Го разбират всички. Обикновено използвал примери от живота, чрез които по-лесно се разбирало и прилагало духовното знание. Той Си служел с притчи.

Притчата е разказ за случки от живота на хора, в който има скрит дълбок духовен смисъл. Обикновено се говори за нещо видимо с очи, а се разбира за онова, което става невидимо в душата.

Една от първите притчи, които казал Христос, е притчата за сеяча. Ето какво гласи тя:
Един сеяч земеделец отишъл да сее на нивата си. Като хвърлял с цяла шепа, едни зърна паднали на отъпкания полски път. Долетели птици и веднага ги изкълвали. Други паднали на каменисто място и поникнали, но понеже нямало влага, скоро изсъхнали. Трети паднали в тръни, които заглушили поникналото и то не могло да даде плод. Четвърти паднали на плодородна почва и дали богат плод. Някои дали сто, други – шестдесет, а трети – тридесет зърна.

Като разказал тази притча, Христос разяснил нейния смисъл. Сеячът е самият Господ Бог. Семето са Божиите думи, с които Той учи хората да вършат добро и да изповядват чиста вяра. Различните почви са различните човешки души.
Има хора, които казват, че са невярващи – безбожници. По-бедни души от техните няма. Те дори не желаят да слушат за Бога. Ако все пак чуят нещо за Него, глупаво се подиграват или изказват лоши думи като безумните. Те са като отъпкан полски път. Падналото Слово Божие в тях веднага бива грабнато от лошия им съветник – дявола.
Семето, попаднало на камениста почва, означава непостоянните хора. Те приемат с радост Словото Божие, но бързо го забравят. Между тях има и такива, които учат, но не изпълняват Божиите заповеди.

Семето, попаднало на тръни, означава ония човеци, които вярват в Бога, но им пречи голямата привързаност към удоволствията и богатството. Затова не им остава време да мислят за душите си. Такива хора лесно отстъпват от вярата и доброто дори за малка земна придобивка.
И в трите случаи безплодието е голямо. Но има човеци, които вярват дълбоко и искрено и нищо не може да ги отклони. Те спазват Божиите заповеди. Затова душите им са чисти и силни. Такива хора са готови да дадат живота си за Бога.
Семето, паднало на добра плодородна почва, означава тези дълбоко и искрено вярващи хора. Но и те дават различен плод според степента на усърдието им.

Семето, дало от едно зърно тридесет, са тези, които пазят вярата си и вършат добри дела. Семето, дало от едно зърно шестдесет, са тези, които извършват с голяма готовност много добри дела. Техният пример увлича и спасява и други души. А семето, дало от едно зърно сто, са праведниците и светиите.
Тази притча привела в размисъл всички слушатели. Всеки преценил доколко е силна вярата му и докъде е стигнал с добрите дела. Тя подтикнала разумните да променят начина на мислене и целия си живот, за да не останат душите им безплодни.

Въпроси:
Какво е това притча?
Разкажете притчата за сеяча.
Кой е сеячът? А семето?
Какво означават различните почви?
Каква почва за Словото Божие желаете да бъде вашата душа?

Домашно:
Размислете към коя от четирите почви можете да отнесете вашето сърце. Помолете се за духовно плодородие.

Вярата на Ангелина

Красива и умна девойка беше Ангелина, с добро и благородно сърце. Получи високо образование, вкъщи всички живееха в сговор, но тя оставаше неудовлетворена. Липсваше нещо много важно, но тя не знаеше какво е то.
Един ден се замисли върху собственото си име Ангелина. Навярно то произлиза от Ангел. Това е нещо надземно, невидимо, духовно. И тя има душа. Никой от домашните не можеше да ѝ разясни тези въпроси, а те не са маловажни.
Бащата отричаше съществуването на Бога, ей така, от безразличие към духовните въпроси. Не спореше, не се интересуваше. Майка ѝ не се противеше на вярата, но се оплиташе прекалено много в суетни грижи и не ѝ оставаше време да помисли за друго. Брат ѝ, по-голям от нея, проявяваше някакъв интерес, но той бързо угасваше.
Дойде празникът Цветница. Удари църковната камбана. Ангелина си спомни как баба ѝ като дете я водеше за ръка в църква. Реши от любопитство да отиде на богослужение.
Като влезе в храма, усети, че се намира в нов непознат за нея свят. Нещо в душата ѝ неволно потрепна. Не знаеше как да се прекръсти, но реши да запали свещ като другите. Топлото пламъче на свещта съгря нещо премръзнало в душата ѝ. Това ѝ дари непозната дотогава утеха.
Не знаеше да се моли. Молитвените слова и песнопения обаче отекваха в сърцето ѝ и събуждаха нещо много красиво. Накрая свещеникът произнесе проповед за Христос, Който бил посрещнат тържествено в Иерусалим. Напомни накрая, че Христос и сега идва във всяко вярващо сърце. Трябва да помислим дали сме достойни за тази среща.
И Ангелина пожела да срещне Спасителя в сърцето си. Искаше Той да го просвети с вяра във вечния живот, защото за първи път разбра, че душата е безсмъртна. Колко хубаво е това!
Като излезе от храма с върбово клонче в ръка, тя се изненада. С други очи вече виждаше света. Слънцето грееше по-ласкаво. Цветята ухаеха по друг начин. Хората ѝ се видяха други, по-близки на сърцето ѝ…
Като се прибра у дома, майка ѝ я запита изненадана:
– Ангелина, нещо се е случило с тебе!
– Защо, мамо? – запита тя.
– Лицето ти сияе от радост. Ти не си същата. Къде беше?
– В храма Божи. Там молитвата и словата за Бога стоплиха сърцето ми. Аз съм щастлива.
Ангелина започна с голям интерес да чете духовна литература. Посещаваше беседите при храма. Вярата ѝ се укрепи. Искаше да помогне на близките си.
С майка ѝ нещата тръгнаха добре. Тя намали суетните грижи, за да ѝ остава време за духовни занимания. След разговорите с Ангелина брат ѝ започна също да чете духовни книги, което усили вярата му. Трудно беше с бащата. Той махваше с ръка и отричаше всичко.
Ангелина обаче не се отчайваше. Тя обичаше баща си и искаше и неговата душа да се спаси. Не бързаше да посее семето на вярата в душата му. Тя първо трябваше да се подготви. И започна усърдно да се грижи за нея. Отначало вървеше много трудно.
Започна непринудено да беседва с него първо за обикновени неща, а после и за смисъла на земния живот. Преди всяка беседа горещо се молеше Бог да просвети ума му да разбира истината по най-сложните въпроси: защо живеем, свършва ли всичко след смъртта и други.
Постепенно в него се събуди интерес към духовното мислене. Започна да търси Бога. И когато почвата на душата му беше добре обработена, Ангелина пося семето и то покълна за голяма нейна радост.
Успехът укрепи още повече вярата на Ангелина. Тя стана силна и пламенна. Не се плашеше, както преди, как ще създаде добро християнско семейство, ако избраникът ѝ е невярващ. Вече знаеше от опит, че трябва първо да се подготви почвата в душата и тогава да се хвърли семето на вярата.
Вярата и молитвата на Ангелина с добрия пример и разумно поднесеното слово спаси много души.