Рождество на нашия Господ Иисус Христос (25 декември)
Раждането на Иисус Христос във Витлеем
„Христос се ражда, славете Го!
Христос слезе от небесата, посрещнете Го.
Христос е на земята, издигнете се.
Пейте на Господа, цяла земльо,
и с радост Го възпявайте, люде, защото се прослави”1.
„Твоето рождение, Христе Боже наш,
озари света със светлината на богопознанието.
Защото тогава ония, които
се покланяха на звездите,
от звезда се научиха да се покланят на Тебе,
Слънцето на правдата,
и Тебе да познават като Изток свише.
Господи, слава Тебе.”
(Тропар за празника, глас 4)
За тази среща между Бога и Неговия народ, за тази среща между небето и земята, сме били подготвяни от Стария Завет векове наред. Патриарсите за- вещали на своите потомци очакването на Месия, отците възвестявали това на синовете си, а пророците предварително предизвестили за идването на Месия. След като отминава времето преди Рождество – време на търпение и пост, Рождеството ни дава възможност да се изпълним с радостта от раждането на Иисус Христос, Сина Божи.
Подготвяй се, Витлееме,
[отвори се за всички хора, Едеме], весели се Ефрате,
защото Дървото на живота израсна от Дева в пещерата;
[нейната утроба стана духовен рай,
в когото се намира Божествената градина. Като ядем от нея, ще бъдем живи,
а няма да умрем като Адам. Христос се ражда,
за да въздигне падналия преди това (Свой) образ].
(Тропар на царските часове на Рождество Христово ).
Витлеем, домът Ефратов, е градът, от който произхожда Йесей, бащата на цар Давид. Независимо от скромния си облик, това малко селце е определено да приеме Месия. Тази подробност идва до нас от пророк Михей близо 700 години преди Христа. Благодарение на това сведение влъхвите успяват да открият Иисус Христос във Витлеем (Мат. 3-6)
„И рече Господ Господу моему: седи от дясната ми страна…
… из утроба преди денница Те родих.”
(Пс. 109:1-3; по превода на 70-те)
След раждането Си във Витлеем Иисус Христос, Който е предвечен и безкраен, влиза във времето и пространството. Далеч преди осъществяване чудото на въплътения Бог, пророците са предусетили непостижимостта на това събитие, неговия противоречив и неразбираем характер (защото надвишава човешката логика и мислене – б. ред.).
Пророк Михей, подобно на цар Давид, отнася произхода на Иисус Христос към вечността, към божественото начало. Иисус Христос цитира горния псалом, за да накара фарисеите да разберат, че Синът Давидов е Син Божий, Който споделя царството и господството на Отца (Мат. 22:41-45).
Родословието на Иисус Христос, според ев. Матей, води началото си от Авраам (Мат. 1:1-17). Свети ев. Лука проследява човешкия произход на Спаси- теля чак до Адам (Лука 3:23-38). Чрез родството Си с Адам Иисус Христос е човек; чрез родството Си с Авраам Иисус Христос е евреин; чрез родството си с Давид Иисус Христос е Цар-Месия-Пророк. Но както разбираме от псалма, Иисус Христос е също така и свещеник:
„Кле се Господ и няма да се разкае: Ти
си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.”
(Пс. 109:4)
Какво означава свещенство по чина на Мелхисе дек? Свещеническият чин, според евреите, води своето начало още от времето на Аарон, М
ойсеевия брат. Той бил ръкоположен за свещеник, за да служи в скинията на събранието. Свещеническият чин се предавал на си новете от поколение на поколение – той се наследявал. В юдаизма свещениците винаги произхождат от рода на Леви. Иисус Христос, родом от Юдиното коляно, нямал право да бъде свещеник. Въпреки това Той е свещеник, но не според човешкото родословие, а според друг, раз личен произход.
Мелхиседек (Бит. 14:17-20)
Авраам повел своите воини на битка срещу четири- ма царе, за да освободи племенника си Лот, който бил взет в плен заедно с жителите на Содом. Авраам спечелил битката, възстановил своята собственост и освободил семейството си. След битката той срещнал един цар, произходът и държавата на когото не са известни никому. Той се появил в Библията като тайнствена фигура:
„Без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник” (Евр. 7:3).
Авраам дава на Мелхиседек десятък от своята плячка като на по-висшестоящ от него. В замяна царят го благославя и като свещеник на Всевишния Бог принася в жертва хляб и вино. Това е единствената жертва от хляб и вино в Стария Завет и тя е предобраз на безкръвната жертва, която извършваме при светата Евхаристия, следвайки Христа, Чиято кръв замества всички жертви (Евр. 7).
Мелхиседек е цар на Салим6, което означава „цар на мира”. Според свети ап. Павел и някои отци на Църквата този образ е явяване на Христа далеч преди времето на Неговото действително въплъщение.
Емануил: Княз на мира
С нас е Бог!
Разберете народи, и се покорявайте: защото с нас е Бог. Чуйте до краищата на земята.
Могъщи, покорявайте се.
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени,
и какъвто заговор скроите, Бог ще го разори; и каквато дума кажете, няма да се изпълни.
Няма да се убоим от това, от което се вие страхувате, нито ще се смутим.
Господа, нашия Бог – Него свето ще почитаме, и Той ще е наш страх.
И ако на Него се надявам, Той ще ми бъде освещение. И ще се уповавам на Него и чрез Него ще се спася.
Ето аз и децата, които ми даде Бог.
Народът, който ходи в тъмнина, видя голяма светлина. Върху вас, живеещите в страната на смъртната сянка, светлина ще блесне.
Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде.
Властта е на раменете Му
и Неговият мир е без край: защото с нас е Бог!
И ще му дадат име Ангел на великия съвет, Чуден съветник, Бог крепък, Властител, Началник на мира,
Отец на бъдещия век.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
и сега, и винаги, и во веки веков! Амин. С нас е Бог!
Разберете народи, и се покорявайте: защото с нас е Бог!”
(Ис. 8:9-18; 9:1-6; по прев. на 70-те)
Тези стихове от Исаия се четат на всяка велика вечерня. На рождественското бдение Великата вечерня се служи в късните вечерни часове. В същата тази вечер високогласно се възвестява Рождеството на Спасителя с изпяване на текста на пророчеството:
„Защото Младенец ни се роди! Син ни се даде!”
Краят на всеки отделен стих се придружава от рефрена:
„Защото с нас е Бог!”
Това е точният смисъл на еврейската дума „Емануил” – име, което срещаме и в седма глава на кн. на прор. Исаия:
„Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14).
В своето евангелие св. Матей взема това пророчество на Исаия, за да възвести изпълнението на обещаното от Господа. Дева Мария, сгодена за Йосиф, ражда Син, заченат от Светия Дух: името Му е Емануил, което ще рече: с нас е Бог (Мат. 1:18-25). Чрез това име свети прор. Исаия предвестява въплъщението. То е прозрение за съединяването на
божествената Христова природа с човешката.
Влъхвите (Мат. 2:1-12)
Поклонението на влъхвите
Влъхвите са мъдреци на древния свят. Те познавали астрологията, знаели науката за звездите добре и чрез тях умеели да предсказват човешки съдби. Произходът им идва от Изток (Персия, Сирия, Месопотамия). Те са предста- вители на високоразвита култура, която имала едни от най-напредничавите за епохата си научни познания.
Една звезда им открива за раждането на Царя на Юдея. Необикновената поява на звездата е белег за необикновената съдба, която очаквала Младене- ца. Влъхвите повярвали на това пророчество и решили да отдадат дан на този забележителен Младенец. Съществуват редица изображения, които показват как тези авторитетни личности идват от далече, за да се поклонят пред едно мъничко, бедно, голо Дете. В краката Му те принасят не само своите дарове, но също и всичките си познания като знак на почит към Този, у Когото разпозна- ват образа на истинския Бог.
Влъхвите, поклонници на истинския Бог, са свързани със старозаветното Предание. Няколко са библейските описания, които предизобразяват извършеното от тях пътуване и поклонение – това зачитане на езичниците е и откровение за народите.
Древният влъхва Валаам, мъдрият звездоблюстител, с радост си изпълнил, Господи:
изгрява звезда от Якова, и той чува първите думи, които Ти изрече.
Да се слави Твоята сила, Господи!
(Канон от утренята, песен 4, тропар)7
Валаам, предшественик на влъхвите (Числ. 22-24)
Докато евреите прекосявали пустинята, на враговете на Израил е дадено пророчество, което да им открие Месия на народите.
Валак, цар на Моав, се уплашил от голямата многочисленост и сила на ев- рейския народ. Той заповядал да повикат гадателя Валаам – прорицател, макар и чужд на Израил, който разпознал истинския Бог и Му служил. Валак искал от Валаам да прокълне Израил, за да загуби битката. Вместо да прокълне израил- тяните, Валаам произнесъл три благословии над тях. По вдъхновение на Све- тия Дух той изрекъл пророчество, с което отдал почит на потомъка на Яков:
„Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи, говори оня, който чува думите Божии,
който притежава знание от Всевишния, който съзира видението на Всемогъщия; пада, но очите му са отворени.
Виждам Го, ала не сега още,
гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява
князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.”
(Числ. 24:15-17)
Във Валаам можем да видим предобраз на влъхвите. Това ни позволява да добием макар и бегла представа за очакването на Месия вън от Израил, както ясно изрича и св. Симеон в храма, когато вижда Младенеца Иисус:
„Светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”.
В наши дни е важно да помним, че Бог с нищо не е променил Своето отношение към онези, които не познават вярата. Християните са получили своето месианско наследие от Израил и познават Сина Божий в лицето на Иисус, но не за да го таят и ревниво да го пазят само в рамките на Църквата, но за да се потрудят славата Господня да просияе над целия свят.
Пророчества, предричащи поклонението на влъхвите
„Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат”
(Пс. 71:10)
Преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатс твото на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар” (Ис. 8:4).
„Тогава (Йерусалиме) ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на мо- рето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. Множество камили ще те покрият, – дромадери от Ма- диам и Ефа; те всички ще дойдат от Савà, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня” (Ис. 60:5-6).
Влъхвите идват от изток, водени от звездата. Те напускат своята страна и поемат към мястото на истинския Изток, към изгрева на истинската светлина.
Днес от Дева се ражда Творецът на всичко. Едем принася пещера, звезда показва Христа, Слънцето изгряло в тъмнината.
Дарове влъхвите принасят, просветлени от вяра,
и пастирите, съзрели чудото,
в един глас възпяват: Слава във висините Богу!
(стихира, гл. 3)8
Съществуват множество библейски текстове, които посочват Иисус Христос като истинската, неугасваща светлина.
„(Йерусалиме) няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината – да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой – твоя слава.”
(Ис. 60:19)
Слънцето на правдата
Изгряващата на хоризонта звезда, която Валаам вижда далеч преди израилевите племена, вече идва все по-близо. Малахия, последният от пророците на Стария Завет, ни посочва тази звезда и я нарича Слънце на правдата.
„За вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му”
(Мал. 3:20)
Рождественският тропар обобщава в няколко стиха тази представа за не тварната светлина, открита в пълнота в личността на Иисус Христос. Влъхвите са търсили знание от звездите и от звезда получават истинското познание в Слънцето на правдата. Това Слънце изгрява от Изток свише, отвъд небесата.
Какво ще рече този „Изток свише”? От кое небе се спуска над нас светлината Христова? Това е небе, съвършено различно от небето, което ни заобикаля; съвършено различно от разнородните атмосферни слоеве, които сме в състояние да изследваме. То лежи отвъд небесната твърд (в библейски смисъл – пространство – б. ред.), отвъд всички галактики и извънземни светове, които така силно ни очароват – Царството Божие.
Бог е Творецът на всички светове, видими и невидими, познати и непознати, изследвани и неизследвани. Неговата сила лежи над всичко съществуващо. Тъй като е Творецът, сам Той е несътворен. От Него започва всяка сътворена материя, а това означава, че Той е различен по природа от цялото Си творение. Иисус Христос, Слънцето на правдата, идва от Царството Божие, от това божествено небе, за да слезе сред нас, да се превърне в част от света заедно с всички от света, да съедини Своята божественост с нашата човешка природа.
Датата на Рождество Христово, 25 декември, се пада през периода на зимното слънцестоене, след което денят започва постепенно да се увеличава вследствие движението на земята. Рождество Христово замества езически празник в чест на слънцето, на зимното слънцестоене. Подобен смисъл влага и Църквата, като нарича Христос Слънце на правдата, защото само на Него се полага единственото и истинско почитание.
Видяхме в пета глава, че св. Йоан Кръстител е бил заченат през септември, шест месеца преди Иисус Христос. Рождението на св. Йоан се празнува на 24 юни и съвпада с лятното слънцестоене, след което дните започват постепенно да се скъсяват. Сам св. Йоан свидетелства за това, когато говори за Иисус Христос:
„Той трябва да расте, пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички. И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува” (Йоан 3:30-32).
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
След като разгледахме разказа на св. Матей за поклонението на влъхвите, нека сега се обърнем към Рождество Христово, както е дадено от св. Лука. Той поднася някои исторически и географски подробности (Лука 2:1-20). Поставя събитието в рамките на историята – през царуването на кесаря Август, през дните на преброяването. Описва пътуването на Йосиф и Мария от Галилея до Юдея и уточнява – от Назарет към Витлеем. Витлеем е срещната точка между живота на Иисус Христос и историята, между заповедите на императора и волята Божия. Мястото за преброяване се превръща в място за изпълнение на пророчеството.
Евангелист Лука продължава с разказа и описване на фактите: раждането на Детето в необитаемо място, известяването на пастирите, внезапната светлина в нощта, ангелското песнопение, откриването на яслите от овчарите и тяхната радост – да не пропуснем да отбележим и знаменателното мълчание на Мария, осмисляне на тайнството, в което тя участва. „Блажена е утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!… Да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лука 11:27-28).
„Дева днес ражда Свръхестествения,
и земята принася пещера на Непристъпния; ангели с овчари славословят,
и мъдреци със звездата пътуват,
защото се роди за нас Младенецът – Предвечният Бог!”
(Кондак от преп. Роман Сладкопевец, глас 3)
В химна на преп. Роман Сладкопевец, както и в иконата „Рождество”, откриваме съчетание на двете описания – на светите евангелисти Матей и Лука. Богослужебната изказност не взима под внимание историческата правдоподобност10, не търси онази научна точност, която се изисква от екзегетиката, критическо изследване на текстовете. Тази липса на съгласуваност е естествена последица от високата степен на въображение, необходима в поетичното творчество.
Със срещата на влъхвите и пастирите край пещерата се извършва откровението, което Иисус Христос носи за целия свят. Пастирите са представителите на Израил, приемника на завета. В съответствие с посланията, повтаряни на различни места в Библията, те получават известието от ангел. Влъхвите символизират поканата към езичниците. Те търсят истината на основата на научните си познания. Израил и народите се срещат пред яслите. Това е известен предобраз на Църквата, която Иисус Христос ще основе.
От Рождество до Възкресение
Иконата, както литургията, едновременно, с един замах ни представя цялостна, удивителна картина на Христовия живот – от раждането до смъртта Му. Пещерата приема Твореца, положен в яслите, също както и гробът ще Го приеме впоследствие, положен в ковчег.
Някои икони изобразяват яслата във вид на гробница, а пелените като предобраз на погребалната плащаница.
Ела, Витлееме, подготви за раждането… ясли и пелени, в които да легне Бог! Животът, който те ще загърнат, ще счупи веригите на смъртта, ще дари на смъртните безсмъртие…”
(Предпразник на Рождество, величание)12
„Мироносиците деви бързаха рано сутрин, търсей- ки като светлина онова Слънце, което някога преди залез слънце бе залязло в гроба, и една на друга викаха: „О, другарки, дойдете с благоухания да помажем живоносното и погребано тяло, лежащата в гроба плът на Тогова, Който възкреси падналия Адам. Да вървим, да побързаме подобно на мъдреците, да Му се поклоним и като дарове да принесем миро на Обвития не в пелени, а в плащаница, да плачем и с глас да викнем: О, Владико, възкресни Ти, Който на падналите даваш възкресение!”
(Кондак за Пасха, икос)13
Иконата и Преданието
Двете изображения на рождественския празник в тази глава са показател- ни за смисъла на иконата. Първото изображение (стр.108) изобилства от живи детайли, а творението радостно приижда да посрещне Твореца. Втората икона (стр.113) е по-изчистена – в нея са запазени само основните елементи, които се изискват, за да се види, че първоизточник на изобразеното е Свещеното Писание. Това обяснява защо винаги съществува връзка между иконата и Свещеното Писание: въображението на иконописеца трябва да се води от текстовете, които изграждат образа на неговото творчество.
Изкуството на иконописването трябва да следва определени канони*, точни правила. Тези правила изискват иконописецът* да подчини себе си на съзнанието на Църквата, да обуздае собственото си въображение, да сверява поривите на своето вдъхновение с богословието и библейските източници, с Преданието*.
Иконописецът знае, че неговият талант трябва да бъде поставен в служба на молитвата, че трябва „да отложи всяка житейска грижа”. Това е своего рода аскетизъм, сходен с този, който следва монахът в своя живот – вид дисциплина, налагана му от монашеското правило. Именно поради тази трезвост, иконата на- мира своето място в богослужението и може да бъде почитана, защото подпомага молитвата. Тя е Свещеното Писание в образ и в цвят.
Всеки, който свири, пее или чете в църква, също трябва да отстъпи място на молитвата. Да се старае „да не поставя на първо място своите собствени чувства, мисли, копнежи, да средоточава вниманието преди всичко към себе си за сметка на богослужебното изкуство”. Свещеникът (дяконът, певецът) „говори в името на Църквата… Той не бива да замества молитвата на Църквата със своите лични чувства.” Той трябва да даде път на словото Божие да излиза от устата му, за да достигне до цялата общност. „Това отказване от себе си позволява на музиканта” (или иконописеца) „да разкрие най-богатите, най-творческите страни от своята личност. Бог му отдава стократно повече в замяна. Чрез аскетизма си такъв човек постига творческа свобода, свобода на общението.”
