В очакване на Спасител – урок на монахиня Валентина

Морето винаги е неспокойно. Вълните непрекъснато се плискат в бреговете му. Но когато задуха силен вятър, то става опасно. Тогава за плуващите, изпаднали в опасност, се предвиждат спасители. Без тях те ще загинат.
Животът на еврейския народ се превърнал в едно бурно море. Греховете се умножили много, готови да потопят всяка човешка душа. Бог изпращал изпитания за вразумяване, но изправление нямало. Евреите били вземани в плен, докато накрая паднали под римско робство. И те започнали да очакват избавител – Спасител.

Тежало робството, тежал и грехът, защото много се отдалечили от Бога. Някои започнали да се покланят на идоли. Това ги правело жестоки, завистливи и отмъстителни. Имало праведници, но те били малко.
А при другите народи, които не познавали истинския Бог, било още по-печално. Силният господарувал над слабия и го правел свой роб. А робът нямал никакви права. Той бил считан за собственост на господаря. Даже децата му не принадлежали на него.

Любовта между хората намаляла. В душите царувал мрак. Много хора се отчайвали и търсели утеха в развлеченията, а те били груби и жестоки. При състезания победеният бил убиван. Кръв се леела в амфитеатрите, а зрителите се радвали и приветствали победителя. Душите загивали…

Светът имал нужда от Спасител, но никой земен човек не можел да го спаси. Трябвало самият Бог да слезе на земята. На еврейски език Иисус значи Спасител.

Еврейските пророци предсказали идването на Спасителя. Те Го наричали Месия или Христос. Например пророк Исаия предсказал, че Той ще се роди от Дева. Пророк Михей дори определил мястото, където ще се роди. Това било малкото градче Витлеем. А пророк Давид описал страданията Му, с които щял да изкупи греховете на човечеството.
Евреите обаче очаквали този Спасител като земен цар, който ще им донесе земни блага и ще ги освободи от римското робство. Те не проумявали, че Той ще ги избави от греха, който прави живота тежък.

Връзката между човека и Бога била нарушена от греха. Тя все повече изтънявала. Ако се скъса напълно, светът ще загине. Бог побързал да спаси човечеството. Чистите по сърце Го очаквали истински като Избавител от злото. Най-истински Го чакали децата, защото сърцата им били чисти от грях.

Въпроси:

Какъв бил светът преди идването на Спасителя?
Какви пророчества имало за Него?
Какъв Спасител очаквали евреите?

Домашно:
От наученото досега посочете писмено имена на праведници и грешници.

Спасител

Клавдий беше богат патриций. Така били наричани в Рим знатните граждани, близки до царя. Домът му беше разкошен палат, украсен със злато, сребро и слонова кост. Мраморни колони във виещи се рози се издигаха стройни в просторните зали. Той имаше роби и слугини. Най-голямото му богатство беше малката му дъщеря Лидия, нежно къдрокосо момиченце.

Лидия се отличаваше от своите родители, които бяха груби. Те мислеха само за увеселения и богати трапези, на които се лееше много вино и всички се опиваха.

Тя заболя, но домашният лекар не можеше да разбере каква е болестта ѝ. Родителите ѝ много се разтревожиха. Понеже Лидия силно се привърза към една от прислужничките на име Евника, майка ѝ позволи тя да я приспива. Лидия изгуби съня си. Какви ли мисли тревожеха това дете!

Една вечер, когато Евника я приготви за сън, започнаха да разговарят.
– Лельо Евника, мама не ми разрешава да играя с Юлий, защото той бил дете на роб. А Юлий е много добър. Единствено той обича моята любима птичка, която е затворена в кафеза. Готов е да ѝ носи ситни семенца от треви, но мама му забрани.
– Не се тревожи, мило дете. Така е прието богатите да не дружат с роби – отговори тъжно Евника.
– Аз не искам така – възрази Лидия. – Кой може да премахне този ред?
– Ще дойде един много милостив Човек като топъл вятър. Той ще сгрее сърцата на хората и те така ще се обикнат, че няма да има вече роби. Всички ще бъдат като братя.
Лидия се успокои и заспа. Майка ѝ се зарадва и следващата вечер пак повика Евника да я приспи.
– Лельо Евника, аз не искам да отивам там, където принасят жертви на идола. Той е много студен. Направен е от камък. Страшен е. Има вид на вол. Аз не мога де се помоля на него. Сигурно и той не обича Юлий.
– Не се тревожи Лидия. Ще дойде добрият Човек като буря. Той е много силен, ще строши идола.
– Колко хубаво ще бъде тогава! – каза Лидия и заспа сладко.
На третата вечер тревогата на детето беше най-голяма.
– Лельо Евника, утре ще има в цирка игри. Татко нареди бащата на Юлий да бъде гладиатор. Той е роб и е длъжен да се подчини. Ако го убият…
Не довърши думите си Лидия и заплака, а Евника побърза да каже:
– Успокой се, детето ми. Ще дойде добрият и милостив Човек като слънце. Ще огрее арената и всички ще разберат колко жестоко е това зрелище. Тогава ще спрат завинаги гладиаторските игри.
– Кога ще дойде?
– Скоро, но никой не знае деня.
– Откъде ще дойде?
– От небето. На земята няма никъде такъв като Него силен, добър, справедлив и многомилостив.
– Как Му е името?
– Спасител!

Лидия се зарадва и започна да Го очаква. Тя беше уверена, че Той ще промени лошия ред на земята и ще стопли сърцата на хората. Най-много се радваше, че ще премахне робството. Той ще спаси света! Детските сърца очакваха най-много и най-искрено идването на Спасителя – Иисус.