Йосиф и неговите братя – урок и приказка на монахиня Валентина

Йосиф и неговите братя

Бог е сътворил човека за радост. Въпреки повредената от грехопадението му природа той не изгубил способността да се радва. Колкото по-чисто е сърцето, толкова радостта е по-светла. Грехът, особено тежкият убива радостта. Примери има много от миналото и до сега.

Яков имал дванадесет синове. Най-малкият – Йосиф, се отличавал с кротост и добродушие. Баща му го облякъл в пъстра дрешка. Това породило завист в братята му, която прераснала в омраза.
Веднъж бащата изпратил Йосиф при синовете си, които пасели стадата. Още като се задал, отдалече го познали по пъстрата дреха. Пламнала завистта им и те се сговорили да го убият.
– Ще кажем, че го нападнал и изял див звяр – предложил един от тях, но на най-старият брат му дожаляло и не се съгласил да пролеят братска кръв.
– Ще го хвърлим в дълбок ров – казал той, като намислил през нощта да го извади.
Така сторили. Съблекли му новата дреха и го хвърлили в рова. Но тъкмо седнали да се хранят, и видели, че отдалече се задава търговски керван за Египет. Дожаляло и на друг от братята за невинния малък брат и предложил да го продадат.

Извадили Йосиф от рова и го продали за 20 сребърника. За да скрият престъплението, заклали един козел, напръскали дрехата с кръв и я предали на баща си. Нещастният баща наистина помислил, че любимият му син е разкъсан от зверове и много страдал.

Търговците продали Йосиф на един египетски царедворец. Скоро честният младеж спечелил доверието му и той го назначил за управител на имуществото си.
Дори самият фараон останал възхитен от благородството на Йосиф и го направил свой съветник и заместник. Едва тридесет годишен той станал пръв след фараона и втори господар на Египет.
Настъпила незапомнена суша, която продължила седем години. Хората умирали от глад. Яков изпратил синовете си в Египет да купят жито. Като пристигнали, те се явили пред Йосиф. Поклонили му се както подобава. Не се досетили, че той е техният брат, когото продали, защото не допускали, че може от роб да се издигне толкова много. Но Йосиф ги познал и много се развълнувал. След като ги разпитал за баща им, казал:
– Аз съм Йосиф, вашият брат, когото продадохте в Египет.
Прегръщал ги и ги целувал, а те онемели от срам и вълнение. По настояване на Йосиф Яков се преселил в Египет при любимия си син заедно със синове, дъщери и внуци, всичко 54 души.
Завистта причинява много страдания на хората. Тя похабява не само душата, но и тялото. Завистливият човек няма покой ден и нощ. Той не може да се радва на доброто в хората. И понеже това е постоянно, нервите му се изтощават. Нарушават се сънят и апетитът. Идват болестите, а те са много.
Появявя се гастрит, после язва. Сърцето се натоварва от лоши чувства и ускорява пулса. Изтощено, то може да заболее сериозно…

Но завистта най много вреди на душата на завистливия. Като се настани в нея, тя отваря вратите за много други грехове, докато се стигне до братоубийството, както станало с Каин. Завистта не щади дори и децата.

Въпроси:

До какъв тежък грях може да доведе завистта?
Разкажете какво зло сторили на Йосиф завистливите му братя.
С какво възнаградил Бог Йосиф за кротостта и незлобието му?

Домашно:

Намерете в Светата Библия подробния разказ за Йосиф и неговите братя. Посочката е (Бит. 37:1-36; 39- 48). Това означава: Книга Битие, глава 37, от 1 до 36 стх и главите от 39 до 48.

Лекарство против завист

Митко беше послушно и много милостиво дете. Много жалеше майка си и винаги ѝ помагаше. Веднъж се върна от училище в лошо настроение.
– Митко, да не си получил лоша бележка днес – запита го майка му.
– Не, мамо. Марин получи отлична бележка и учителката го похвали пред всички ученици. Мене никога така не ме е хвалила – призна си Митко.
– Радвай се. Той ти е приятел. Митко искаше да се радва, но не можеше.
Завистта се беше загнездила в душата му. След няколко дни дойде втора тревога.
– Мамо, Марин има много хубаво синьо палто. Искам да ми купиш същото.
– Нямаме пари – отговори тъжно майка му.
– Още сега искам – отсече Митко и излезе от стаята.
Никога досега не е бил толкова неспокоен. Тя разбра всичко. Душата му боледуваше от завист. Повика го, седнаха и започна отдалече.
– Митко, обичаш ли песента на горските птички?
– Много, мамо. Аз искам някоя сутрин да ме събудиш рано и да отидем в близката горичка да ги послушам. Сутрин пеят най-сладкогласно.
– А обичаш ли да гледаш хубостта им? – Много, мамо. Накои птички имат жълти гушки, други червени. А крилете им са най-красиви, особено като летят. На слънцето греят, греят.
– Но, ако някой жесток човек започне да отскубва перо след перо от крилете, летенето им започва да се затруднява. Ако пък им отреже крилете, те падат на земята.
– Това е ужасно, мамо. Има ли такива хора?
– Не зная дали има толкова жестоки хора към сладкопойните пъстрокрили птички, но зная, че има неразумни хора, които са жестоки към своята душа. А душата е като птичката. Тя иска да лети с красиви мисли, да се радва…
– Как става това?
– След всеки малък грях се отскубва по едно или няколко пера от крилете на душата. А грехът на завистта направо отрязва целите криле. Тогава човек забравя колко е хубаво душата да лети високо и започва с лоши мисли и чувства да се рови в живота на хората около него. Не се радва на успехите им.
Поспря майката, за да го остави да размисли и попита:
– Ти имал ли си такива случаи?
– Аз завидях само на Марин, и за похвалата, и за новата му дреха – призна си чистосърдечно Митко.
– А искаш ли да се излекуваш от тази болест?
– Искам, тя измъчва душата ми. Но как да стане това?
– Прави добро на всичките си другарчета, но най-много на Марин. Тогава в сърцето ти ще разцъфне такава сладка радост, която ще го изпълни цялото и няма да остане място за лошото чувство на завистта.
Митко последва съвета на майка си и не допусна повече завист да измъчва сърцето му. Той се излекува навреме.