Вавилонската кула – урок на монахиня Валентина

Адам и Ева живеели в райската градина, а в душите им ухаели райските цветя на добри мисли, защото не познавали греха. След грехопадението им обаче в техните души започнали да поникват отровните плевели на различни греховни наклонности, които заглушават нежните цветове на доброто и те залиняват.

Най-опасен се оказал бодривият трън на гордостта. С широката си корона той не пропуска нито един слънчев лъч и цветята край него бързо умират. Примерите са показателни.
Дяволът поради гордост паднал от небето и станал зъл дух. Адам и Ева пак от гордост поискали да станат като Бога и изгубили райското блаженство. Гордостта помрачава мисълта и човекът като безумен започва да крои престъпни планове, докато се провали и пред хората, и пред Бога.

Така станало и след потопа. Потомците на Ной отначало живеели праведно. Но дяволът отново започнал да хвърля в душите им семената на греха. Някои се поддавали и грешели.
Отровното семе на гордостта поникнало в сърцето на Хам и неговото потомство. Родили се мисли на надменност и жажда за слава. Това довело до раздори, а дотогава живеели в разбирателство и всички говорели на един език.
Земята започнала да става тясна за живеене, но те решили да се разделят най-вече поради разединението. Потомците на Хам поискали да се прославят, преди да се разпръснат по земята. Те убедили някои от потомците на Сим и Иафет да изградят голям град и висока кула до небето.

Започнали работа, но делото не било угодно на Бога. А грехът на гордостта забивал бодлите си все по-дълбоко. Някои по-лекомислени дори стаили в ума си мисълта, че като се издигнат много високо, ще стигнат до Бога. Обезумели от гордост, те не помислили, че Бог е непостижим.
За да спре неразумието, Бог размесил езиците им. Един искал тухли, а му донасяли вар, друг викал за отвес, а му носели камъни. Строежът станал невъзможен и спрял. Кулата и градът останали недовършени. Градът нарекли Вавилон, което значи смесване, а кулата – Вавилонска.

Тогава потомците на тримата синове на Ной се пръснали по света. Потомците на Иафет населили Европа, Хамовите се настанили в Африка, като заели част и от Азия, а потомците на Сим останали в Средна Азия.
Докато живеели заедно, всички имали чиста вяра в Единия Бог. След разделението я опазили само потомците на Сим, а другите с помрачен от греха ум я забравили. Без Бога станали слаби и страхливи. Не можели да си обяснят природните стихии и се плашели от тях.

Започнали да ги боготворят. Измислили си богове на слънцето, звездите, огъня и др. Правели им изображения, които се наричат идоли. Покланяли им се, принасяли им в жертва животни и дори хора, за да ги умилостивяват. Всъщност те се покланяли на дявола, който по този начин ги отклонявал от Бога. Затова започнали да се наричат идолопоклонници и езичници.

Падението дошло като последица от гордостта. Тя прави човека неразумен. Горделивите хора с надменност, необуздана жажда за големство и самохвалство оскърбяват ближния си. По този начин го отдалечават от себе си и стават нещастни самотници. А може да предизвикат обидения и да последва отмъщение. Получава се цяла верига от грехове, която води началото си от гордостта.
Има хора напълно обезумели от гордост, които с надменността си оскърбяват дори Бога. Тогава последиците са още по-печални.

През 1911 г. в Англия е построен най-големият пътнически кораб “Титаник”. На него бил поставен надпис: “Този кораб дори и Бог не може да потопи”. Това богохулство става причина първото плаване на “Титаник” да бъде и последно. Ударен от айсберг, мощният кораб потънал във водите на Атлантическия океан. Така била наказана безумната човешка гордост.

Въпроси:

Защо гордостта е тежък грях с най-лоши последици?
Как и защо Бог спрял дръзкия строеж на Вавилонската кула?
Кои са езичници и как се появило идолопоклонството?

Домашно:

Разкажете на близките си за съдбата на “Титаник”.
Спомнете си случаи, когато сте изпадали в глупава гордост чрез самохвалство или сте се присмивали на някого.

Плодовете на неверието

Васил беше израснал в бедност и лишения и получи само средно образование, но беше мъдър и дълбоко вярващ християнин. Ползваше се с добро име и голямо уважение. Като ценеше знанието, той изпрати сина си Сава да учи в чужбина. Когато се върна високообразован, бащата не можа да го познае.
Сава беше повлиян от модернизма на неверието, което го направи горд, надменен и самомнителен. На забележките на баща си той отговори смело:
– Татко, вие тука сте много изостанали. Светът се развива. Науката е напреднала. С нея човек е силен да побеждава природата.
– Внимавай, синко! Не хвърчи високо, да не паднеш ниско – каза баща му и добави: – Я начертай на земята един кръг.
– Колко голям? – запита Сава с малко ироничен тон, защото той беше слушал лекции на световноизвестни професори, а баща му искаше да му дава някакъв урок.
– Колкото искаш.
Сава начерта един кръг и зачака, а баща му обясни:
– Колкото е пространството вътре в кръга, това са човешките знания. А пространството извън кръга, което е безкрайно, е незнанието.
Сава не обърна внимание на този прост пример и продължи да му обяснява, че учените са победили природата. Научен от дете на труд, той се зае да го докаже на дело. Спорът с баща му продължи:
– Татко, пред нас природните стихии са нищо. Ние не треперим пред тях, както правят набожните бабички. Сушата е вече победена. Ние строим язовири и поливаме при суша.
– Трудете се. Използвайте сътвореното от Бога за полза на човека, но не се превъзнасяйте високомерно пред природните стихии – мъдро го посъветва пак Васил.
Обработваха голяма зеленчукова градина. Поливаха я и въпреки сушата, тя натежа от плодове. Но неочаквано падна градушка и унищожи всичко. На това Сава пак гордо отговори, че без загуби не може.
Но той стигна до богоборство. На сина си не даде име Васил, както е прието, а Вихър. Като разбра, че баща му не одобрява това, без уважение отговори, че на стария му стигало само първата буква.
Сава не харесваше и своето име. Когато баща му обясни, че един от учениците на светите братя Кирил и Методий се казва Сава, а имало и велик подвижник преподобни Сава Освещени, той махна с ръка и каза, че това са остарели работи, и добави:
– Няма да допусна моят син да влезе в църква.
Не позволи да го кръстят, защото религията правела хората ограничени и страхливи. Той искал неговият син да стане свободна личност. И Вихър наистина стана такъв, какъвто баща му искаше.
Всичко му беше позволено и той предпочете развлеченията. Нямаше спирачка в нищо. С всяка изминала година намаляваше успеха си, докато тръгна по заведенията. Скоро стана жертва на алкохола. В пияно състояние направи престъпление и стигна до съд. Сава трябваше да заплати голяма сума за обезщетение и го осъдиха условно.
Тогава гордият неверник изпадна в тревога. Започна да отрезвява. Синът му летеше вихрено към пороците. Един ден смирено попита баща си:
– Татко, може ли да кръстим Вихър? Той е вече голям!
– Винаги може, но ти позакъсня, синко. Трудно ще излекуваш душата му.
Сава видя горчивите плодове на неверието, което предаде и на своя син. Дотолкова осъзна заблудата си, че надмина баща си в упование на Божията милост. Молеше се ден и нощ за спасението на любимия си син.