Урок за Каин и Авел с разказа на монахиня Валентина „Отплата за грях“

След изгубването на рая животът на Адам и Ева много се променил. Те трябвало да обработват земята, за да изкарват прехраната си. Но Бог не ги изоставил. Дарил им двама синове Каин и Авел. Авел растял послушен и кротък, което много радвало родителите му. А по-големият Каин имал грубо и завистливо сърце. Като пораснали, започнали да помагат на родителите си. Авел пасял голямо стадо и се грижел за него, а Каин станал земеделец.

Веднъж двамата братя решили да благодарят на Бога за Неговите грижи към тях, като Му принесат жертва, всеки от това, което произвежда. Каин принесъл плодове от своя земеделски труд, а Авел – най-хубавото от агнетата. Дарът се слагал на един иззидан от камъни жертвеник и се запалвал. Друг начин на благодарност те не знаели.
Димът на жертвата на Авел се издигнал високо към небето, което било знак, че Бог приема жертвата му, защото тя била принесена от чисто сърце и с любов. А димът от жертвата на Каин се стелел над земята, което показвало, че жертвата му не е приета от Бога, защото той я принесъл с лоши мисли и без любов.

Каин завидял на брат си и се разгневил, задето Бог приел жертвата му, а неговата отхвърлил. Търсел случай да му напакости. Поканил го да се разходят на полето и там го убил. Извършил най-тежкия грях на братоубийството. Не се разкаял, а изпитал страх да не го убият, когато се увеличат потомците на първите хора по земята.
Бог го белязал със знак на лицето, за да не го убие никой, но този знак свидетелствал, че самият той е убиец. Каин станал най-големия нещастник. Душата му се изпълнила с мрак. Той нямал радост. Непрекъснато нещо го измъчвало и той скитал по света като самотен бездомник.

Най-после се заселил на едно място. Направил си жилище и го оградил наоколо с високи стени, защото ден и нощ изпитвал страх да не бъде нападнат и убит. Така се основал първият град.
Вместо убития Авел Бог дал на Адам и Ева друг син Сит. Той бил добър и възпитавал децата си в добро. А потомството на Каин се отличавало с лоши нрави.

Така се появили на земята два вида хора – добри и лоши. Добрите отстранявали всяка грешна мисъл от ума си и живеели мирно и щастливо. Те се обичали помежду си. Обичали Бога и Му благодарели за всичко.
А лошите хора се поддавали на зли мисли и настроения, които им внушавал дяволът. Те не обичали нито ближните си, нито Бога. Гневели се и вършели лоши дела, което ги правело много нещастни. Това се отразявало на лицата им. Те винаги изглеждали мрачни. Така сами си сложили знак на лицето, който показвал, че сърцата им не са чисти.
Коренът на всяко зло е завистта. Тя е много опасна, защото постепенно прераства в гняв, а гневът е моментна лудост. Той помрачава ума и човек върши най-лошото, за което после съжалява. Така и Каин започнал от малкото и стигнал до голямото. Първата стъпка към греха било неговото лошо чувство към Авел – завистта. От завистта преминал към омразата и гнева, а от гнева – към убийството.

Бог вложил в човека един много добър духовен закон на съвестта. Тя е глас Божи в човека и показва кое е добро и кое е грях. Никой не може да се оправдае, че не различава едното от другото.
След престъплението веднага идва наказанието. Съвестта започва безпощадно да измъчва душата на човека след извършения грях. Това не може да се сравни с никое физическо наказание, дори най-тежкото.
Човек може да бъде бит, наранен, измъчван физически, но това все пак ще има някакъв край. А съвестта мъчи човека цял живот. Който се е поддал на гняв и извършил престъпление, той знае това.

Добри и религиозни писатели, за да поучават хората на добро, са ни оставили книги, в които описват греха, особено на убийството, и след това посочват лошите последици от него.
Руският писател Достоевски написал книгата “Престъпление и наказание”. В нея се разказва за един отличен студент, който бил много беден. Той решил да убие старата си богата хазяйка, която била лихварка. Дяволът го излъгал с добри намерения. С парите, които ще открадне, ще завърши образованието си и ще прави само добро на хората.
Но след като я убил, всички планове рухнали. Мирът в душата му изчезнал. Разболял се от вътрешни терзания на съвестта. Не можел да учи и дори да заспи. Затворел ли очи, виждал мислено кръв и очите на убитата, които не му давали покой.

Готов бил да търпи да го измъчват, само да се отърве от терзанието на съвестта. Сам се предал на полицията и го изпратили на заточение в Сибир. Горчиви са плодовете на греха!
Животът на човека е Божи дар. Никой няма право да отнема нито своя, нито живота на другите. Този, Който е запалил пламъка на живота в гърдите на човека, е Великият Бог. Затова никой друг освен Него няма право да гаси този пламък.

Въпроси:

Какви били по нрав Каин и Авел?
Кои две лоши наклонности направили Каин братоубиец?
Какво наказание сполетяло Каин след греха?
Какъв духовен закон Бог вложил в човека, за да го предпазва от грях?
Защо убийството е тежък грях?

Домашно:
Разкажете на близките си за нещастието на бедния студент от романа “Престъпление и наказание” на Достоевски.

Отплата за грях

Красива е ширната Добруджанска равнина. Особено когато узреят житата и се люшнат натежали класове, тя прилича на златно море. Плодородният чернозем възнаграждава щедро земеделеца.
Еньо и Манол наследиха голям имот от баща си. Възпитани от деца в трудолюбие, забогатяха. Двамата бяха различни. Манол отделяше за бедните от излишъка си и стана известен с доброто си и милостиво сърце. Труда на наетия работник възнаграждаваше щедро. Но Еньо беше завистлив и много алчен. Все гледаше да присвои нещо повече от брат си.
Един ден се срещнаха двамата при голямата нива край гората. Еньо беше преместил синура две крачки в своя полза. Брат му посочи стореното и му направи забележка, като го упрекна в несправедливост. Много пъти му е прощавал, но този път сметна, че е прекалил.
Еньо се ядоса, грабна мотиката и го удари. Заслепен от гняв, помисли, че като го убие, никой няма вече да спори за отнетото. Всеки ще помисли, че Манол е паднал и ударил главата си в големия камък, който беше поставил като граница между имотите им. Падна брат му облят в кръв, а Еньо избяга.
Намериха се добри хора, помогнаха. Не умря, но остана с повреден ум. Не можа да разкаже на никого за случилото се. Гледаше хората като безумен.
Често отиваше до дома на брат си, сядаше на прага и гледаше в една точка, без да говори. Еньо отначало беше безразличен, но постепенно проговори съвестта му и започна да го измъчва. Стана неспокоен. Затвореше ли очи, виждаше брат си в кръв, прострян до големия камък. Сънят бягаше от очите му, започна да изглежда блед като болен.
Потърси забрава в алкохола. Сутрин рано отиваше в кръчмата и се напиваше. Престана да се интересува от полската работа. Не го радваше нищо.
Един ден отиде на голямата нива, огледа камъка и потръпна. Видя го целия в кръв, а скоро беше валяло дъжд. Откъде му дойде сила, не разбра, но успя да го прекатури и той падна в пропастта. Нямаше го вече. Но и това не го успокои.
Като се връщаше в селото, срещна брат си. Краката му се разтрепериха, едва не падна. Пак отиде в кръчмата. Този път се напи до безпаметност. Постепенно пропиля всичко и разори семейството си. Жена му плака, умоляваше го, но нищо не помогна.
На един празник, когато цялото село се беше събрало на поляната, в пияно състояние извика високо, че е убил брат си. Някои се досещаха за това, но повечето приеха думите му като на пиян човек.
Жена му умря преждевременно от мъка. Децата му се разпиляха. Отидоха в близкия град да търсят работа. Нямаше с какво да се препитават. Еньо остана сам в полусрутения си дом и преживяваше от милостиня. В една студена есенна привечер го намериха на улицата умрял. Съседите го приготвиха за погребение и както става с бездомниците, го оставиха да пренощува в храма. Очакваха на другия ден да дойдат синовете му.
Изненадата на всички беше голяма, когато на другата сутрин отвориха църквата. Видяха ужасяваща картина. По невнимание бяха оставили запалена свещ. Тя паднала и запалила дрехите му и той изгорял.
Това потресе цялото село. Всички видяха в случилото се Божие наказание. И повярваха в неговата изповед. Братоубийството беше наказано още тука. То не донесе щастие на алчния Еньо, който умря като последен бедняк.
Такава е отплатата за греха на завистта и алчността, които могат да доведат да братоубийство.