Библейски разказ за Авраам и Сара
Когато бях ученичка, любимото ми занимание беше да карам велосипед през свободното си време. Един ден, докато се разхождах, срещнах приятели от училище. Случайно разбрах от тях, че моята най-добра приятелка Ангелина ще се включи заедно с брат си в организиран велопоход, но понеже нейно колело се било счупило, имала намерение да ме помоли да ѝ услужа с моето. Тази новина ме притесни. Нямах намерение на никого да си давам любимото колело. Дълго време бях чакала родителите ми да ми го купят и се страхувах да не се развали. Прибирайки се към къщи, се чудех каква оправдателна причина да измисля, за да ѝ откажа да ѝ го дам, без тя да ми се разсърди. Тогава ме заговори една съседка. Попита ме защо съм тъжна, аз и споделих в какво затруднено положение се намирам. Тя се усмихна и ми каза, че ще открия решение на проблема си, след като чуя какво ще ми разкаже.
Преди много години в Халдейската страна живеели съпрузите Авраам и Сара. Те имали много имоти и добитък. Нямали само деца и това безкрайно ги натъжавало. Авраам бил верен приятел на Бог. Веднъж Бог му казал да напусне със семейството си родната страна и да замине за Ханаан. Обещал му да го направи баща на много народи и царе. Авраам послушал Бог и се заселил в Ханаанската земя.
През един хубав ден, докато Авраам седял пред шатрата си, пред него се явил Господ във вид на трима пътници. Той веднага ги посрещнал като им се поклонил. Настанил ги под едно дърво, за да си отпочинат от пътя. Заръчал на Сара да омеси питки, а на слугата си да сготви най-младото и добро теле. Авраам богато нагостил пътниците. По време на обяда един от тях му казал, че догодина по това време, жена му Сара ще роди син. Сара случайно чула разговора им и се засмяла. Това било невъзможно, защото тя била вече възрастна и не можела да има деца. Но за Бог няма невъзможни неща. Нали беше обещал на Авраам, че след като се засели в Ханаанската земя, от него ще „произлезе народ велик и силен, чрез който ще бъдат благословени всички народи на земята“.
Минала една година и на Сара, и Авраам им се родил син. Нарекли го Исаак. Те много обичали рожбата си и били много щастливи. Когато Исаак бил на дванайсет години, Бог решил да подложи на изпитание верността и любовта на Авраам към Него. Той се явил на Авраам и му казал, че иска да Му принесе в жертва Исаак. Когато чул това, Аврам много се изненадал. Голяма мъка обхванала сърцето му. Не разбирал как може Бог – най-добрият му приятел, да желае да му отнеме единствения му син. Нали му беше обещал да го дари с много наследници? Не би ли било ли по-добре да избягат и да се скрият някъде надалеч с Исаак, или да се измисли някоя лъжа? Но дълбоко в сърцето си Авраам бил убеден, че Бог е безкрайно милостив, справедлив и добър и със сигурност трябвало да има някаква много важна причина, за да поиска от него да принесе в жертва сина си. Затова решил да Му се довери и изпълни повелята Му, както винаги до сега бил правил.
Ето,че дошъл денят, когато Авраам трябвало да тръгне към планината, където Бог определил да се извърши жертвоприношението. Натоварил дърва на едно осле, взел със себе си Исаак и двама слуги и тръгнали към планината. Пътували три дни. Когато пристигали, Авраам оставил в подножието на планината слугите и ослето. Дал на Исаак да носи дървата, а той взел нож и огън. Само двамата тръгнали да изкачват върха на планината. Момчето попитало баща си как ще принесат жертва като нямат агне, а той му отговорил, че Бог ще се погрижи за всичко. Стигнали до мястото, където трябвало да се извърши жертвоприношението. Авраам направил жертвеник, наслагал дърва и като завързал сина си, го сложил на жертвеника върху дървата. Тогава взел ножа и протегнал ръка към Исаак. Внезапно Ангел Господен му извикал от небето да не убива момчето. Тогава от храстите се показал хубав овен. Авраам много се зарадвал. Взел овена, принесъл него в жертва и горещо благодарил на Бог. Така Авраам доказал на своя приятел Бог верността и любовта си към Него, а Той го дарил с голямо потомство.
След като приключи с разказа си, съседката ми ме попита кое е по-важно за мен – верността към приятел или любимото ми колело? Вече знаех отговора. Вечерта Ангелина дойде вкъщи. И както очаквах, ме помоли да ѝ дам колелото си. Аз веднага се съгласих, а тя много се зарадва. След няколко дни Ангелина се върна от велопохода. Върна ми колелото съвсем здраво. За моя изненада ми беше донесла кошница пълна с горски гъби и ми подари – раница, която била получила като награда за най-млад участник във велопохода. И двете бяхме много доволни.
Подготви: Филка Лефтерова
