Урок за старозаветните мъдреци с разказ за народната мъдрост от монахиня Валентина

Когато еврейският народ се поселил в Ханаанската земя, имал вече Десетте Божи заповеди, имал водачи и царе и си построил храм, в който принасял жертви на Бога. Но не всички живеели според изискванията на Божия закон. Имало дори такива, които започнали да се кланят на езическите богове – идоли. За това Бог ги наказвал. Те били нападани от съседни народи и притеснявани.

Мъдри мъже, които искали да се избягва грехът, оставили поучения. Някои от тях са записани в светата Библия.
Един от тези мъже бил цар Соломон. Много са неговите мъдрости. Ще посочим само следната: “От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си” (Притчи Соломонови 4:23). Нека размислим върху това.

В красив планински кът белокаменна вила е кацнала като птица. Оградата привлича вниманието отдалече. Тя е здрава и висока. Портата е кована. Стопанинът се е погрижил неговият горски дом да бъде защитен от крадци и диви зверове. Всичко това създава удобства на тялото. Но душата е по-ценна.
Сърцето е дом на нашите чувства. То трябва да бъде грижливо пазено от влиянието на злото, което като крадец и разбойник нахлува, за да го ограби.

Най-сигурната ограда на сърцето е вярата в Бога. Но портите на сърцето са много. Очите са врата, през която нахлува целият свят. Човек трябва да я заключва за това, което привлича към грях. Така е и с вратата на ушите, която трябва да се отваря само за мъдри думи. Най-главната врата е устата. Ако от нея не излиза добрата дума, сърцето заболява от тежки грехове.

В красива и богата горска вила се поставя и пазач. Най-сигурният пазач на сърцето е молитвата. Бдителността трябва да бъде голяма и постоянна, защото чувствата ръководят действията на човека.
Друг старозаветен мъдрец е Иисус син Сирахов. Между оставените от него мъдрости е следната: “Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добро, нежели даяние” (Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 18:16). Една топла дума дарява много радост.

Беден старец проси милостиня. Той е гладен и изоставен. Минават край него забързани пътници, хвърлят му бегъл поглед и от време на време звънва дребна монета. Богат господин пуска едра банкнота, без да го погледне. Тя не доставя радост на стареца. Самотата още по-силно стяга гърдите му. Една горчива сълза натежава в очите му.
След него минава млад човек. Старецът вдига тъжен поглед и чува:
– Братко, аз нямам какво да ти дам.
Сълзата се отронва, търкулва се и той отговаря:
– Ти ми даде най-много, защото ме нарече брат.

Цената на една добра дума към страдащия струва повече от златото в целия свят!
Много мъдрости е оставил и Еклисиаст. Той съветва: “Не се предавай на грях… защо да умираш без време?” (Еклисиаст 7:17). Дълбока мъдрост крият тези думи.

Бог създал тялото на човека от елементите на земята и му вдъхнал богоподобна душа. Тялото е носител на душата и трябва да се пази здраво и бодро.

Тялото се поврежда от греха. И медицината потвърждава това. Например преяждането, употребата на алкохол, цигари и наркотици нарушават правилното действие на много органи. Последиците от леност и безнравствен живот са печални.
И злият нрав причинява тежки увреждания. Завист, отмъстителност, гняв разбиват нервната система, което води до много и тежки заболявания.

Чрез греха се уврежда тялото и се скъсява животът. Човек умира без време…
Напомнянето на тези мъдрости било полезно за еврейския народ. То е полезно и за всички хора от всички времена, защото тези мъдрости помагат да се опази душата от греха!

Въпроси:
Как трябва да опазваме дома на сърцето си?
Колко струва една добра дума?
Как въздейства алкохолът върху ума на човека?

Домашно:
Научете наизуст вечерната молитва:
Прости ми, Господи, всичко, каквото съгреших през този ден. Дай ми тих и спокоен сън. Прати Ангел пазител да ме закриля и пази от всяко зло. Прославям Тебе – Отец, Син и Дух Свети, сега всякога и през всички векове. Амин!

Народна мъдрост

Виктор чакаше с нетърпение деня, когато му разрешаваха да отиде при дядо си на вилата. Вечерите при него бяха много забавни. Сядаха на мечи кожи край топлата камина и той слушаше до захлас разкази за горски животни, с които дядо му се беше срещал.
Веднъж тръгна рано сутринта по хладина. Като повървя, с изненада забеляза по горския път нов портфейл. Някой пътник го е изгубил. Погледна напред и видя трима туристи с раници на гръб, които крачеха бавно, поели вече по стръмнината.
Извика високо, но не го чуха. Затича се да ги стигне. Не беше лесно. И той носеше малка раница. Измина равния път и се задъха. Пак извика със сетни сили. Те го чуха и се спряха. Настигна ги и им подаде портфейла. Благодариха сърдечно, а единият от тях му подаде шоколад. Виктор го обичаше, но вече беше сетил в душата си нещо много по-сладко.
Поотдъхна след това, върна се малко назад и пое своя път, който се отклоняваше в друга посока. Като пристигна, разказа на дядо си какво е направил.
Вечерта бързо заспа, а сутринта се събуди рано, заедно с дядо си. Седнаха да закусват и той пръв започна:
– Дядо, никога толкова сладко не съм спал.
– Не е само от умората – каза дядо му и добави: – Най-сладък е сънят след направено добро!
– Ще си запиша тази мисъл в моята специална тетрадка. Като дойда при тебе, все прибавям по някое мъдро изречение, което ми казваш. Много си мъдър дядо.
– Това не е моя мисъл Викторе. Тя си е народна мъдрост. До нея хората са стигнали от опит. Много е вярна, нали! Когато човек направи добро, сърцето му се изпълва с радостен, сладък мир. Леко става на душата и тогава идва най-сладкият отморителен сън. Голяма е наградата за направеното добро! Ти сам изпита това – каза дядо му и двамата замълчаха, останали в размисъл.

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.