Урок и разказ на монахиня Валентина за Десетте Божи заповеди

Влакът се движи в железния път по определени релси. Излезе ли от тях, катастрофата е сигурна. Освен това по гарите има служители, които изпълняват длъжността ръководител на движението. Те определят кой влак, кога и откъде да тръгне, за да не се срещнат два влака.

Така е и с душата на човека. Тя е наследила повредата от греха на Адам и Ева. Затова трябва да спазва определени правила, за да избегне греха, който е тежка катастрофа за душата.

Съвестта е този духовен ръководител, който ясно показва на човека правилната посока, като точно определя кое е добро и кое е зло. Но често се случва човек да пренебрегне гласа на съвестта си и да тръгне в погрешна посока – по пътя на греха. Тогава дори и съвестта се оказва недостатъчна да го спре. Вършейки непрекъснато грехове, той може да стигне дотам, че съвсем да заглуши спасителния глас на съвестта си.

Затова Бог напомнил на хората законът на съвестта чрез Своите десет заповеди.
Като стигнали до планината Синай, народът се настанил в шатри в подножието. Моисей наредил всички да постят и да се молят, а той се изкачил на върха. На третия ден над планината се спуснал облак. Чул се гръм, блеснали светкавици, раздал се тръбен звук. Народът в подножието се разтреперил.

Планината била цялата в огън и там Бог дал на Моисей две каменни плочи, на които били написани десетте заповеди, които определяли всички задължения към Бога и ближния.

Те са:
Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене!
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи!
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!
Помни съботния (почивния) ден, за да го светиш, шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмият ден е почивка на Господа, твоя Бог!
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята!
Не убивай!
Не прелюбодействай!
Не кради!
Не лъжесвидетелствай против ближния си!
Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти!

Моисей не видял лице с лице Бога. Това е невъзможно. Бог е толкова велик, че не може да бъде видян. Той се открива до известна степен единствено на хора, които водят свят живот. Затова много се заблуждават гадатели, екстрасенси и магьосници, които мислят, че разговарят с Бога и си въобразяват, че са получили от Него някакви свръхспособности да предсказват и лекуват. Живеейки в грехове, те всъщност не общуват с Бога, а влизат във връзка с тъмната зла сила. Това не е никак безобидно, а изключително опасно за душата, защото ползвайки услугите на дявола, те стават негови покорни слуги.

Въпроси:

Трябва ли душата да се подчинява на определени закони и защо?
При какави обстоятелства Бог говорил на Моисей?
С какви сили влизат във връзка гадатели и екстрасенси?

Домашно:
Всеки да размисли дали не е влизал във връзка с дявола чрез леене на куршум, гадаене, гледане на карти, кафе и други.

Гадателката

Мария беше добра жена, изискана домакиня и обичаше да се облича красиво. Имаше много златни и сребърни украшения, които държеше в специална кутиика. Много се разтревожи, като разбра, че някой я е откраднал.
– Марине, ще отида при гадателката да ми каже кой ми ги открадна – казала на мъжа си.
– Я не пълни джоба на тази измамница – посъветвал я съпругът ѝ.
– Ще отида. Тя познава – грабнала парите и тръгнала.
Гадателката казала, че скъпоценните ѝ украшения са откраднати от една руса жена и описала външността ѝ. Зачудила се Мария и започнала да размисля. Спряла се на съседката Дора, която скоро се заселила в града, но веднъж идвала у тях.
Разказала на приятелките си, те на други, и стигнало до съседката Дора. Тя много се огорчила, защото никога не била и помисляла да краде. Дошла да се обясняват и се скарали. Останали сърдити.
Минали години. Един ден дошъл брат ѝ и донесъл кутийката с всичките украшения.
– Защо е в тебе? – попитала тя изненадана.
– Съпругата ми, недоволна от подялбата на нашето наследство, я присвоила, когато идвахме на гости – отговорил той.
– А защо я връщаш?
– Защото оттогава всичко върви назад в нашата къща. Няма Божия благословия.
Мария се смутила много и се обърнала към съпруга си:
– Марине, как ще погледна Дора в очите?
– С Дора е лесно. Ще ѝ се извиниш. Ако не ѝ премине, ще ѝ подариш златно украшение и всичко ще се оправи. Другото е страшно.
– Какво е то?
– Ти си търсила помощ от дявола и когато дойде краят на нашия живот и тялото се разделя с душата, тя ще бъде грабната от него за вечна мъка в ада – обяснил ѝ съпругът.
– Какво да правя?
– Ще направиш изповед пред свещеник и грехът ти ще се прости при условие, че никога вече няма да отиваш при дявола за гадателство.
Тя много се смутила, а той добавил:
– За такива неща се иска трезво мислене. Ако беше необходимо да знаем бъдещето си и кой какво мисли и прави за нас, Бог щеше да ни даде такъв усет, както ни е дал слух, зрение, обоняние. Но това не е полезно за нас. Гадателството нанася голяма вреда на душата!

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 − 10 =