Урок за милостивия самарянин (видео)

Притчата за милостивия самарянин

Грехът отчуждава хората един от друг, а любовта прави ближен всеки срещнат, дори непознатия. Когато Христос-Бог дошъл на земята, намерил хората не само отчуждени, но и често враждуващи. И Той ги учел да се обичат като братя и да си помагат особено когато са в беда.
Като проповядвал за топла отзивчивост към всеки срещнат, един законник – учител на народа, Го запитал кого трябва да смята за свой ближен. В отговор Христос казал притчата за добрия милостив самарянин.
По пътя между Иерусалим и Иерихон един пътник бил нападнат. Там постоянно бродели разбойници, защото за Иерихон често пътували търговци, които купували прочутото балсамово масло, произвеждано в околностите на това градче.
А пътят е скалист и в постоянни завои, което го прави удобен за нападения, защото разбойниците можели лесно да се укрият.

Нападнатият пътник бил ограбен и тежко наранен. Животът му бил в опасност. По пътя минал един служител на храма и го отминал. Навярно той бързал за богослужението или смятал, че случаят е безнадежден. Не спрял да му окаже помощ може би и затова, че се страхувал да не бъде и той нападнат.

След него минал друг пътник и той го отминал по същите съображения. Накрая минал един самарянин. Така се наричали жителите на Самария – една от трите области на еврейската държава.
Поради общуването си със съседните езически народи самаряните изпадали в нечиста вяра. Затова юдеите не общували с тях и ги презирали. Но този самарянин имал милостиво сърце. Той съжалил изпадналия в беда и решил да му помогне.
Слязъл от магарето, с което пътувал, видял, че нещастният пътник е още жив, и измил раните му с вино, помазал ги с елей и го качил на добичето си. Отвел го в Иерихон и го настанил в странноприемницата. Дал пари на съдържателя да се грижи за него до оздравяването му. Казал му, че на връщане пак ще се отбие да види състоянието на ранения и ако са изразходвани повече пари, ще доплати.
Като разказал притчата, Христос попитал високообразования законник кой от тримата бил ближен на изпадналия в беда. Отговорът бил ясен.

Тази притча вълнува много с жертвената любов на чужденеца самарянин към един непознат страдащ човек. С нея Христос искал да поучи многознаещите иудейски законоучители, които имали студени сърца.
Тя е поучителна за всички времена, защото поради греха винаги има хора, които затварят сърцата си за страдащия. Тя е поучителна и за децата, които от малки трябва да виждат във всеки човек свой ближен и да му помагат според силите си.

Въпроси:
Кое отчуждава хората и кое ги прави ближни?
Защо първите двама пътници не оказали помощ на нападнатия от разбойници?
Как самарянинът спечелил прозвището “милостив”?

Домашно:
Разкажете на близките си притчата за милостивия самарянин и им посочете едно свое милосърдно дело.

Сълза за Христос

Илия беше добро и много милостиво дете. Той жалеше дори мравката, когато видеше, че тя носи житно зърно, по-голямо от нея. Но той стана на дело милостив, когато един ден майка му разказа живота на свети пророк Илия, чието име носеше. Голямо впечатление му направи чудото, което великият пророк направил, като умножил брашното в делвата и дървеното масло в гърнето на бедната вдовица.
И Илия започна милостивите дела. Помагаше на стара жена да отнесе в дома си тежка чанта с покупки, отстъпваше място в автобуса, не отказваше да помогне в домакинската работа. Но това не го задоволяваше. Искаше да направи нещо по-голямо. И такъв случай му се удаде.
Беше късна студена есен. Една сутрин, когато отиваше на училище, реши да мине през градската градина. До едно дърво видя нещо покрито с голям найлон, което мърдаше. Отначало се поуплаши, но остана да наблюдава от разстояние.
Найлонът започна да се раздвижва и изведнъж от него излезе един старец, почти в дрипи, неизмит и рошав. Той беше бездомен бедняк. На вид изглеждаше кротък и Илия се осмели да се приближи и да го разпита. Разбра, че старецът е гладен и болен. Съжали го, но не можеше с нищо да му помогне.
Затича се да не закъснее за училище, а от мисълта му не излизаше картината на това голямо човешко страдание. Този ден не си изяде закуската. Подари я на стареца.
Започна да прави впечатление на майка му, че сутрин Илия закусва много добре, на обед си идваше гладен, повече от всеки друг път. А той всеки ден носеше закуската си на стареца.
Това не беше достатъчно. Трябваше да се измисли нещо. Нещастието е голямо. Зимата идваше, а нещастникът отсега е премръзнал. Непременно ще се простуди. Искаше да го прибере у тях, но нямаше свободна стая. Реши да сподели тревогата си със своя приятел Илиан.
Първо му разказа за свети Илия и после разкри цялата истина за страдащия старец. Накрая сподели:
– Аз не мога да заспя спокойно, като си помисля как той прекарва нощите под найлона.
– Ще измислим нещо – успокои го Илиан.
– Първо ще се помолим Бог да ни помага, защото делото е трудно.
– Как ще стане това?
– Познавам един богат човек. Ще помолим Бог да омилостиви сърцето му. Друг изход няма.
Идеята на добрите деца развълнува богатия човек и той намери малка стаичка в покрайнините на града. Тя беше изоставена и почти срутена. Ремонтира я и старецът се засели в нея.
С голяма радост двете деца помогнаха за уреждането ѝ. При постигнатия успех те вече споделиха с родителите си. Майките им дадоха черги, одеяла и каквото можеха да отделят от домакинството си.
Старецът вече имаше покрив. Скоро се намери и една малка печица. Събраха дърва от близката гора и я запалиха. Това много ги зарадва. Носеха му храна и той се спаси.
Наближаваше Рождество Христово. Искаха да му направят изненада. Намериха кандило, икона и ги окачиха на стената. Идваше Бъдни вечер. Почистиха стаичката и я украсиха с борови клончета.
Донесоха храна за постна вечеря. Майката на Илия осигури постни сърми, а на Илиан – варени сушени плодове. От спестените пари купиха едно хлебче и на него запалиха свещ.
Когато всичко беше готово, казаха молитва, прекръстиха се и помолиха стареца да благослови трапезата. Той се развълнува дълбоко. Една едра сълза се търкулна по бледата му буза.
– Ние искаме да те зарадваме, дядо. Защо плачеш? – каза Илия.
– От радост не можах да удържа вълнението си. Такава Бъдни вечер не помня в целия си живот.
Тази бистра старческа сълза беше най-скъпият подарък за Богомладенеца Христос в светата Рождественска нощ, който двете милостиви деца чрез доброто дело Му поднесоха.

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.