Учениците на Иисус Христос – урок на монахиня Валентина

Учениците на Иисус Христос

Всяко голямо дело, поето от една силна личност, се нуждае от сътрудници. Тяхната помощ е необходима, за да бъде то успешно. Така станало, когато Иисус Христос се готвел да тръгне на проповед. Той трябвало да пътува пеш стотици километри, да се срещне с хиляди човеци и да ги научи на Божествената истина.
Затова Си избрал 12 ученици, които Му помагали. Тези Христови ученици се наричат апостоли и произлизали от трудовия народ. Те били простодушни и честни хора, готови за саможертва в името на вярата. Дълго чакали идването на Спасителя и затова всепредано Му помагали.

Първите ученици на Христос били рибари. Генисаретското езеро е много красиво. По бреговете му винаги имало риболовци, защото това бил основният поминък на околните жители. И Той отишъл при тях.
Видял двама мъже – Симон, наричан още Петър, и Андрей, които били братя. Спрял се при тях и им казал:
– Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

Те видели в Него очаквания Спасител и разбрали, че Той ги зове да станат Негови помощници не за земни придобивки, а за спасяване на човешки души. Като послушни деца веднага тръгнали след Него.
Станали първите Му ученици. По същия начин били призовани и други двама братя Иоан и Иаков, които също били рибари. Те веднага захвърлили мрежите, оставили лодката на баща си и тръгнали след Спасителя.
Когато избирал учениците Си, Христос не гледал на външността им и не се съобразявал с мнението на хората за тях. Той четял направо в сърцата и знаел кого да призове. Например избрал за Свой ученик един митар (събирач на данъци), който се казвал Матей. Пред хората бил наистина грешен човек, защото си служел с подкупи и неправди, но се разкаял и горещо обикнал Господа.

Имената на другите седем ученици са : Филип, Вартоломей, Тома, Иаков Алфеев, Тадей, Симон Зилот и Иуда, който после станал предател.

Тези ученици Христос изпращал по села и градове да проповядват. Те учели хората да вярват в Бога, да се обичат помежду си, да бъдат справедливи. Дал им сила да лекуват болни и дори да възкресяват мъртви.
За спасителното дело обаче били необходими повече помощници. Трябвало да се проповядва и на езичниците. Затова Христос избрал и други 70 ученици, които също пращал на проповед. И те с готовност вършели апостолските трудове.
Имената на всичките не се знаят. Известни са например: Марк и Лука, които описали после живота на Христос и Неговите дела, Иосиф Ариматейски и Никодим, които взели участие в погребението Му. И още много други.
Всички апостоли предавали Христовото учение на свои ученици. Така то стигнало до всички краища на света. Приемниците на апостолите се наричат свети Отци и учители на Църквата. Благодарение на тази приемственост до днес Църквата е запазила точната истина за правото учение за Бога.
И досега всяко дете, което постъпва и учи така, както изисква Църквата, е един малък апостол на Иисус Христос.

Въпроси:

С каква цел Христос избрал първо 12, а после още 70 ученици?
Какъв бил произходът на апостолите?
Как избрал Петър и Андрей, Иоан и Иаков?
Какъв бил Матей?
На кого предали апостолите Христовото учение?
Какви апостолски дела може да извършва днес всяко дете?

Домашно:
Напишете с красиви букви в тетрадката си и запомнете мъдрата мисъл: “С духовно знание човек не е в живота сляп!”
Апостолско служение

Богат бил град Иерихон, който се намира на 20 км от Иерусалим. В околностите му сеели балсамови храсти, от които се добива скъпоценното балсамово масло, много търсено от търговците. Чрез този поминък жителите му забогатявали много.
Тимон и Пармен били съседи по ниви. Тимон бил много алчен и присвоил една ивица от земята на съседа си. Пармен бил мек по нрав, но не искал да губи от печалбата си. Двамата често спорели. Стигнало се до съд.
Отишли в Иерусалим да търсят съдия. Пътували враждебно настроени. Като пристигнали в големия шумен град, попитали за съдилището първия срещнат жител.

– Търсим справедлив съдия – започнал пръв ощетеният.
– Трудно ще го намерите. Всичко става с подкупи – чули отговора.
– Нали съдиите се основават на Десетте Божи заповеди – възразил Пармен.
– Щом търсите правда, идете при чудния Учител, Който скоро се появи в града. Той отсъжда най-справедливо.
Проповядва само една заповед, която не сме чували досега.
– Къде е Той?
– Всеки ден проповядва пред храма.
Решили двамата да отидат при Него, въпреки че Тимон останал смутен. Много народ се събрал да Го слуша, но те си проправили път сред множеството. Застанали пред Него, видът Му ги пленил. Той излъчвал голяма благост, невиждана никъде. Думите Му били строги, но топли и затова силно въздействали.
Скоро разбрали, че учението Му е наистина ново. Те много добре знаели, че Десетте Божи заповеди са десет лекарства за болната от грехове душа. А Той ги заменял само с една: Обичай ближния като себе си! Това лекарство наистина било чудодейно.

Пръв го разбрал и се зарадвал Пармен. Но и сърцето на Тимон омекнало. Двамата враждуващи досега съседи се променили. След беседата те останали дълго мълчаливи. Пръв се обадил пак Пармен:

– Аз ти отстъпвам завзетото. Имам достатъчно доходи. Семейството ми е добре осигурено.
– Аз ти го оставям, защото то си е твое. Като умра, няма да отнеса нито грам балсамово масло – отговорил Тимон.

Не бързали да се връщат. Нещо необяснимо ги задържало в града. Следобед те пак дошли пред храма, защото разбрали, че Учителят ще проповядва. Приближили се до Него, а Той прочел в сърцата им промяната. И ги призовал за Свои ученици.

Те побързали да се върнат в Иерихон и да си уредят делата. Събрали двете враждуващи дотогава семейства и им разказали за чудния закон на любовта. После наредили всички да работят заедно честно и миролюбиво. А те тръгнали след Христос и станали едни от 70-те Му ученици.
Той ги изпращал на проповед чак в Самария и Галилея, другите две области на еврейската държава. Където пристигнели, събирали хората на открито място и говорели за Спасителя и Неговото учение за любовта между хората.

В един град ги приемали и много слушатели изоставяли греха. Другаде обаче се намирали хора със закоравели сърца, които не искали да ги слушат, защото не желаели да променят живота си. Това не ги смущавало. Те обичали еднакво и добрите, и лошите, защото жалели всяка човешка душа.

Със закона за любовта те всеки ден преобразявали човешки души.