Урок за светия храм на монахиня Валентина с игра и разказ

Чудна сила има светлината. И една единствена запалена свещица може да разсее мрака, колкото и сгъстен да е той. А ако те са две, три или повече, мракът бързо се стопява и неговото угнетяващо въздействие изчезва.
Така е и с молитвата. Колкото повече хора се молят заедно в единомислие, в душите просветва. Затова светата Църква като общност от вярващи християни е наредила общи моления.

Мястото, където се извършват те, се нарича пак църква. Но най-точното му име е свети храм или дом Божи, защото в него се извършват тайнства. Там при богослужението от ръкоположен свещеник невидимо слиза Дух Свети и просвещава, обновява и освещава душите на богомолците.

Светият храм е сграда, над която непременно има кръст. Без него тя е място, където се събират хора, но отсъстват тайнствата.

Сградата на светия храм е обърната на изток. В това е вложен духовен смисъл. Слънцето изгрява от изток, а Христос е духовното Слънце. Храмът се състои от три части.

Най-напред се влиза в притвор, където богомолците мислено се отделят от света и се настройват за молитва. Втората просторна част е мястото, където се молят християните. Третата, най-източната, се нарича свети олтар, където свещеникът свещенодейства. Там влизат само служещите.

Светият олтар е отделен с иконостас. В средата има двойна врата, наричана царски двери. Отдясно е иконата на Иисус Христос, до нея на свети Иоан Кръстител и други.

Отляво е иконата на света Богородица, до нея на светията, чието име носи храмът, и други.
Най-великото тайнство, което се извършва там, е светата литургия. Тя изобразява целия живот на Христос от рождението до кръстната смърт.

В средата на светия олтар се намира каменна маса, на която хлябът и виното чрез слизането на Дух Свети се претворява в Тяло и Кръв Христови, с които се причастяват вярващите.
Видим за богомолците е така нареченият Малък вход. Свещеникът излиза от северната врата, вдигнал високо светото Евангелие, като пред него върви църковен служител, носещ запален свещник. Това изобразява излизането на Христос на проповед.

Идва моментът на Великия вход. Свещеникът пак излиза със светата Чаша в ръка, предшестван от носещия свещник и кадилница, и влиза през дверите. Това изобразява отиването на Христос на кръстна смърт.
Всичко това не е някакво подобие, а действително тайнство, при което Христос отново безкръвно се принася в жертва за нас. Важни моменти са четенето на Символа на вярата, Отче наш и особено молитвата “Тебе поем”, когато Дух Свети слиза и освещава даровете. Тогава богомолците трябва да се молят по-усърдно.

В светия храм не бива да се говори, да се движи без нужда из него. Трябва да се пази пълна тишина и молитвена съсредоточеност, защото там невидимо присъстват ангели и светии.
Паленето на свещи има символично значение. Пламъчетата напомнят, че душите ни трябва да горят пламенно във вярата. Кадилният тамян е символ на молитвата. Както димът на тамянът се издига нагоре, така и нашата молитва трябва да възлиза към Бога.

Християнинът трябва да се стреми по-често да посещава богослужението, особено на празници, а в определените постни дни да се причастява. Ако не прави това, душата му ще линее поради духовния глад.

Въпроси:
1. За какво служи светият храм?
2. Кое най-велико тайнство се извършва там?
3. Как трябва да се държим в храма?
4. Какво е значението на свещта и кадилницата?

Домашно:
Нарисувайте християнски храм според изискванията.

Духовно проглеждане

Щастливо изглеждаше семейството на Людмила. Живееха в уреден апартамент. Съпругът ѝ печелеше добре. Тя също работеше, а малката Галинка изпращаха в детската градина. През почивните дни излизаха на разходки с колата. Живееха в доволство.

Домът им беше близо до градската църква. Понякога вниманието ѝ привличаше камбанният звън, но тя не спираше мисълта си на него. Беше убедена, че в църква отиват слабите хора, които не могат да се справят с живота си и там търсят нещо наготово “отгоре” да им помогне. Тя се чувстваше достатъчно силна и нямаше нужда от църква.
Но дойде войната и всичко се обърка. Съпругът ѝ отиде на фронта. Тя остана сама с малката си дъщеря и разбра, че няма здрава опора в семейството. Над всичко това дойде и изселването. Трябваше да отидат далече, защото имаше опасност от бомбардировки. Дойде и студената зима.

Людмила прибра в една голяма чанта неща от първа необходимост, хвана Галинка за ръка и забърза да не изпусне влака. Пътуването беше продължително и трудно. Тя изнемогна, а Галинка направо премаля от преумора.
Привечер в студения зимен ден влакът спря в малко градче, покрито със сняг. Потърси държавна служба да ѝ помогне, но пристигналите бяха толкова много и объркани, че никой не ѝ обърна внимание.

Тръгна по заснежената улица без посока, търсейки подслон. Галинка плачеше премръзнала. Нямаше изход. Така се случва във военно време. Людмила стигна до отчаяние.
Изведнъж се намери пред една църква. В синкавия вечерен здрач видя да влизат и излизат от нея хора. Реши и тя да влезе. Вътре може да е топло. Свещеникът четеше молитви пред голяма икона на Майката Божия. Людмила искаше да направи нещо, но не знаеше какво. Тя никога не беше влизала в църква. Не знаеше да се моли, въпреки че беше кръстена още като дете.

Докато размисляше какво да прави, богомолците започнаха да се раздвижват и да излизат. Тогава тя отиде пред иконата, падна на колене и започна да моли Небесната Майка да ѝ помогне. Просеше помощ, закрила, утеха…
Галинка до нея се отпусна и заспа. В голямата си безизходица Людмила се молеше със сълзи. Колко продължи това, не разбра. Обърна си и видя, че храмът е празен. Ще го затворят и тя, и детето ѝ ще умрат на улицата от студ. Пак обърна очи към иконата…

В това време една млада жена се приближи, побутна я да стане и я хвана за ръка, за да я поведе навън. Людмила повдигна детето, то се събуди и тръгнаха. Не разговаряха. Думите бяха излишни.
Дълго вървяха по главната улица, после свиха в една тясна пресечка и влязоха в малък дом. Лъхна ги топъл въздух и мирис на картофи. Тогава едва се оцеляваше от глад.

Оказа се, че младата жена е лекарка и живее там с майка си. Погрижиха се за тях, защото и двете се бяха простудили. Оцеляха под закрилата на Майката Божия. В това Людмила беше убедена. Милостивите жени бяха добри християнки. Те се погрижиха и за душите им. Кръстиха Галинка, а на Людмила предложиха духовна литература. През свободното време беседваха за Бога и за безсмъртната човешка душа.

Войната свърши. Семейството се прибра в дома си, но то не беше вече същото. И животът в него стана друг. Той се осмисли духовно. В неделен и празничен ден тримата отиваха на молитва в Божия храм. За тях той стана тих кът, където пречистваха душите си.

Пак имаше време и за работа, и за разходки, но грижата за душата не се пропускаше. Младото семейство прогледна духовно и стана наистина щастливо.

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.