Урок за Христос и децата с разказ за малки апостоли от монахиня Валентина

Христос и децата

В летния пек жаден пътник в планината се радва, когато открие изворна вода. Така измъчените от зноя на греховете човешки души търсели бистър извор, за да утолят духовната жажада. И го намерили.

Иисус Христос неуморно всеки ден, повече от три години, проповядвал. Най-често отивал в Иерусалимския храм. Там народът Го чакал и жадно поглъщал утешителните слова, които никой дотогава не бил произнасял.

Той говорел за вечния живот на душата, която не умира. Тя трябва да се пази чиста, защото за всеки грях ще се дава отговор. Това стряскало първо като гръм, но после огрявало душата като светкавица. Всеки виждал душата си изранена и идвало решителното желание да се очисти. След всяка проповед много човешки души се преобразявали.

Изморен Той отивал високо в планината да отдъхне, но и там Го намирали. Стичал се хиляден народ и с дни Го слушал. А местата в Палестина са скалисти и слънцето грее жарко. Народът изнемогвал от жажда, но духовната жажда се оказвала по-силна.

Много проповеди произнесъл и на брега на Генисаретското езеро. Влизал в една лодка, изтеглена по-навътре, и с часове говорел. Така всички можели да Го видят и чуят.
Между народа винаги имало и деца, доведени от родителите. Христос много обичал децата, защото имали чисти сърца. Прегръщал ги, милвал ги и им давал добри съвети. Някои Му поднасяли цветя, други събирали за Него горски плодове, а трети Му предлагали вода от близкия извор.

Това правели с детска хитрина, за да останат по-дълго при Него. Приятно било, когато топлият Му божествен поглед ги галел. Изпитвали радост, която никой друг не можел да им подари.

Като проповядвал, Иисус често казвал:
– Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно.
С това искал да каже, че хората трябва да очистят сърцата си от грехове и да станат невинни като малките дечица. Тогава ще влязат във вечния живот за радост.

И сега Христос най-много обича добрите деца и чува техните молитви. Радва се, когато те коленичат пред иконата и се молят не само за себе си и за своите близки, но и за всички хора, дори за тези, които им правят зло. Тогава те са Негови ученици.

Въпроси:
Къде проповядвал Иисус Христос?
Кого обичал най-много?
Защо се привързвали към Него децата?
Сега децата могат ли да бъдат Негови ученици и как?

Домашно:
Опишете едно добро дело, което сте извършили като ученици на Иисус Христос.

Малките апостоли

Витания е малко село, разположено на 3 км от Иерусалим. Там някога било винаги тихо и спокойно. Вдигал се шум само когато децата се събирали на малката поляна за игри. Силуан бил най-голямото и умно момче между тях. За всичко се допитвали до него.
Тези сговорни другарчета имали само една тревога. Най-малкият шестгодишен Вениамин се разболял. Той бил слабо и много тъжно дете, защото нямал родители. Живеел при старата си баба, която нямала сили да се грижи за него. Често оставал гладен.
Един ден се случило в селото нещо необичайно. На път за Иерусалим през селото минал Иисус Христос с учениците Си. Поспрели там и Той поучавал народа. Силуан не пропуснал случая. Успял да отиде съвсем близо до Учителя. Когато беседата привършила, попитал:
– Учителю, разбрах, че от Тебе по-милостив човек няма. Вениамин е болен. Как да му помогнем?
– Бъдете милостиви към него – бил отговорът.
– Ние не можем. Ела Ти да го видиш – направо казал Силуан.
Отвел Учителя в бедния дом, където Вениамин лежал слаб и блед. Като го благословил Христос, детето веднага се ободрило и станало.
– Грижете се за него – казал Той и отпътувал с учениците Си.
Под ръководството на Силуан всички деца се потрудили. Ходели в близката горичка и всеки ден му осигурявали по две шепички смокини. Някои деца измолвали от майките си хляб или нещо друго за ядене и му го носели. Вениамин закрепнал.
Христос често минавал през Витания. Всеки път Силуан повеждал дружината си и отивал при храма, където поучавал. Носели на гръб или на ръце малкия Вениамин. Той много се радвал да види своя Спасител. Иисус го прегръщал, а другите сядали край Него и слушали. Станали много добри и милостиви.
Вдъхновили се, като разбрали, че Христос иска да правят добрини. Като видели стара жена, подпирайки се на бастун, да отива да слуша проповедите, две по-силни деца ѝ помагали. Веднъж старец се оплакал, че не чува, защото слухът му бил отслабнал. Те веднага проправили път между множеството и го отвели близо до Учителя. Не минавало ден, без да извършат някакво добро дело.
Увлекли и други деца. Групичката се увеличила. Веднъж като венец всички обиколили Христос. Учениците искали да ги отстранят, понеже пречели на народа, но Той казал:
– Оставете децата да идват при Мене.
Това много ги зарадвало и те не помръднали от местата си. Когато проповедта свършила и народът се разпръснал, а апостолите насядали да отдъхнат, Силуан открил съкровеното желание на всички:
– Учителю, ние сме Твои ученици, защото всеки ден вършим добрини. Но искаме да станем и апостоли, като големите.
– Благословени да са трудовете ви – казал Иисус и ги разпуснал да се приберат в селото.
Апостолската работа тръгнала успешно. С други две по-смели деца Силуан отивал в съседни села, събирал децата и ги учел да бъдат добри и послушни. Родителите им оставали много доволни. И по пътищата, като срещнели непознати деца, не пропускали да им поговорят за Учителя, Който учи хората да бъдат добри.
Веднъж много народ тръгнал към планината, където бил Христос. Между тях имало и деца. За Силуан и другарите му там имало много работа. Те съветвали майките да отнасят малките си дечица при Христос да ги благослови. От опит знаели, че благословията на Учителя прави хората добри и здрави. Помагали и на големите апостоли, когато се налагало.
Но веднъж извършили велико дело. Забелязали едно буйно и непокорно дете между хилядния народ. То смущавало особено децата. На кръста си имало препасан дървен нож и с него ги плашел. Успели с добро да го доведат при Христос.
– Учителю, това дете се готви да става разбойник. То вече краде и лъже, а като порасне, ще препаше истински нож. Помогни му.
Христос сложил ръка на главата му и кротко го погалил, без да му се скара. Детето отначало се смутило, защото съзнавало лошите си постъпки, но после усетило, че става много кротко и някаква много топла радост изпълва сърцето му. Станало дори за пример на другите и се включило в дружината на добрите деца от Витания.
Малките Христови апостоли спасили много детски души.