Урок за сътворението на света по дни с разказ на монахиня Валентина

Сътворението на света

Добър стопанин с голям труд строи красив дом. Обзавежда го, подрежда всичко в него, а в двора обработва цветна градина. Приятно е да се живее в този дом.
Малкото му новородено дете обаче не разбира нито как баща му го е градил, нито защо се е трудил. То е нахранено добре, облечено топло и живее в пълно доволство. Радва се на играчките си и плаче, когато му ги отнемат. С малкия си ум не може да разбере всичко, което става около него.

Ние сме деца на Бога – нашият небесен Баща. Той ни е дал целия свят – един красив и просторен земен дворец, за да живеем добре. Но ние не можем да разберем как Го е сътворил.
Ето, за малката мравчица е предвидена храна и място за зимуване. Лекокрилата пеперуда кацва на уханен цвят и пие нектар, а вятърът я люлее като в цветна люлка… Но това са дребни неща. Светът е пълен с големи чудеса. Умът иска да знае как е сътворено всичко това, но не може да проникне в тази велика тайна.

Когато човек пожелае да построи една къща, първо прави план с необходимите чертежи и изчисления, после набавя нужните материали: тухли, вар, пясък, цимент, дърво, керемиди и т.н., а също и необходимите инструменти за строежа. Наема строителни работници: зидари, мазачи, водопроводчици и още много други различни специалисти. И едва тогава започва да строи, като невинаги крайният резултат съответства напълно на първоначалния план.
Възниква още по-сложен въпрос. А как и от какво е сътворил Бог този толкова разнообразен и прекрасен свят?
Това е много труден въпрос, на който отговаря единствено Светата Библия. В нея пише, че Бог сътворил света от нищо, без усилия, само със всемогъщото Си слово – казал и всичко станало. Понеже Бог е всемогъщ, не са Му необходими нито планове, нито материали, нито работници. Достатъчно е само да пожелае и всичко става по най-съвършения начин. Това е велика тайна.

Още пише в Светата Библия, че този чуден свят, видим и невидим, е сътворен не изведнъж, а постепенно в продължение на шест творчески дни. Понеже нашият ум не може да разбере великото дело на сътворението, разказът за него е предаден с думи близки до нашия живот, за да ги разбираме. Тук “ден” не означава времето от сутринта до вечерта, а един голям период от време, през който Бог сътворявал част от света.

Преди да сътвори този материален свят, който виждаме, Бог сътворил невидимия, духовен свят на Ангелите. Той създал голямо множество Ангели, които са духовни същества, нямат тяло като нас и затова не можем да ги видим с очите си. Те са безсмъртни и притежават ум, сила и способности, много по-големи от тези на човека. Бог ги е създал, за да бдят над всичко сътворено от Него и най-вече да закрилят и помагат на човека, който по-късно щял да създаде.
След това Бог сътворил видимия, материален свят.

Ден Първи. В първия ден Бог създал земята – тя била безформена, пуста и тънела в непрогледен мрак. Тогава Бог казал: “Да бъде светлина” – и веднага блеснала светлината, без още да е имало слънце, луна и звезди. Той отделил светлината от тъмнината и нарекъл светлината ден, а тъмнината нощ. Това бил първият творчески ден и Бог видял, че сътвореното е добро.

Ден Втори. На следващия ден създал видимото небе и въздуха, който ние постоянно дишаме.

Ден Трети. До този момент водата покривала сушата. Бог ги разделил с могъщото Си слово и определил граници на водата и сушата. Сушата нарекъл земя, а събраните води морета. Той дарил земята със способността да ражда треви, храсти, дървета и всички видове растения. Тя заприличала на прекрасна градина. По вложените в земята закони това става и до днес.

Ден Четвърти. В четвъртия ден Бог създал Слънцето, Луната и звездите. Появила се огромната вселена с неизброимо много небесни тела. Бог вложил в тях закони, по които да съществуват и да се движат. От четвъртия ден до днес те отмерват дните, месеците и годините.

Ден Пети. В петия ден Бог сътворил рибите и птиците. Благословил ги да се размножават, за да не опустяват никога моретата и небесата. Животът на земята ставал все по-красив и разнообразен. Риби се гмуркали във водите, птици пеели в простора.

Ден Шести. В шестия ден Бог сътворил различните видове животни и накрая човека.
Велика е тайната на сътворението на света! Някои хора мислят, че с ума си могат да проникнат в нея. Други, по-повърхностни лекомислено казват, че светът се е създал сам. Това е най-голямото безумие, защото нищо само не може да стане.

Светът е сътворен премъдро от Великия Творец – Бог!

Въпроси:
Кой е сътворил света и от какво?
В колко дни е сътворен светът и какво е сътворено във всеки от тях?
Какво сътворил Бог преди видимия свят?
Защо Бог създал ангелите?

Домашно:
Научете текста на песента “Бог велик”.

Бог велик
Аз вярвам във една невидима Десница,
която сътворила е света и мен.
Молитвено зова като крило на птица,
да ме покрива всемогъща нощ и ден.
Творец зове се тя, небесен покровител.
Пред нея беден е човешкият език.
Създател на всемира тя е, Промислител.
Зове се таз Десница свята Бог велик!

Сътворението

Умно и вярващо дете беше Петър. Той разказваше за спора, който водел с един лекомислен младеж, който като не можел да разбере как е сътворен светът избрал най-лесното – да отрече неговия Творец.
– Светът е станал сам – казал с важен тон младежът.
– Нищо не може само̀ да стане – възразило детето.
– Светът може да е станал по физическите закони в природата – променил мнението си младежът и за да не се изложи съвсем, добавил, че има средно образование и е учил за физическите закони в природата.
– А кой създаде законите, трябва да има Законодател! – последвал пак труден въпрос.
– Къде е този Законодател, Когото ти наричаш Бог? Космонавтите, които покориха небесното пространство, никъде не срещнали Бога.
– Я си дай часовника. Ще го разглобя целия, а ти гледай дали ще видиш между частите му часовникаря – започнало с примери накрая детето.
Младежът първо се засмял, после се замислил и накрая разбрал, че е глупаво да се твърди, че светът, почиващ на строги закони, е станал сам. След дългия задълбочен разговор той се убедил, че Бог е Дух, Който не се вижда с очи.
Детето се въодушевило от успеха си и решило да му демонстрира силата на закона за земното притегляне, който младежът назовал научно закон за гравитацията, но вече смирено, без да се превъзнася със знанията си.
Детето взело една малка кофичка, напълнило я с вода и започнало да я върти с голяма скорост във вертикален кръг. Кофичката оставала с отвора надолу, но водата не се изливала.
По-нататък вече без думи се разбрали. Станало ясно, че и закона за земното притегляне, и водата, и кофичката, и ръката на детето, и ума на двамата спорещи, всичко, всичко е сътворил Премъдрият Бог и го е поставил на здрави закони, за да се удивлява от него разумния човек и да слави Твореца Бог.

Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.