Невидимият огън – разказ на монахиня Валентина

Дядо Симеон прекарваше летните месеци на лозето. Там имаше малка стаичка и зеленчукова градина. Живееше скромно, но всички го уважаваха за мъдростта му. Думите му тежаха, защото бяха точни и отмерени.

Внуците му го посещаваха често особено когато започваше да зрее гроздето. Веднъж цял ден тичаха, играеха и все си похапваха грозде. Привечер поседнаха пред малката къщичка уморени и гладни.
– Дядо, премалява ни от глад – каза най-големият внук.
– Ще изпечем червени чушки, които току-що набрах. Със сирене ще бъде много вкусно – отговори дядо им и ги прикани да запалят огън.

Разтичаха се, подредиха огнището, запалиха огън. Вдигна се синкав дим. В привечерния здрач огънят извиваше розови пламъчета.

Като седнаха да вечерят, дядо им ги попита:
– Всички сте отлични ученици. Я ми кажете какво нещо е огънят?
– Не зная – отговори първият.
– И аз не зная – добави вторият.
– Огънят е пламък – смело заяви най-малкият Мони и всички избухнаха в смях.
– Не само вие, но и най-големият учен не може да каже що е огън. Колко велики неща е сътворил Бог за човека! Чрез огъня са направени много открития.

Всички притаиха дъх в очакване, защото разказите на дядо им винаги са интересни. И той им обясни как в старо време финикийски търговци спрели на морския бряг с пълен кораб със сода. Искали да запалят огън и да си приготвят вечеря, но никъде нямало камъни, за да си направят огнище. Сложили две големи парчета сода. Огънят разтопил содата и пясъка, а те, като изстинали, се получило стъкло.

Никой от тях не знаеше как е открито стъклото. Когато дядо Симеон видя, че се замислиха дълбоко, продължи:
– Я вижте пламъка на кандилото, което гори на стената! Огънят в огнището топли тялото, а чрез пламъка на кандилото, пред светата икона, се топли душата.

Като знаеше, че те обичат да разсъждават, той добави:
– Я ми кажете има ли някъде огън, който е невидим, а топлината му е най-приятна?
– Не знаем – отговориха всички в хор.
– Този огън гори в душата на човека и я топли, когато той вярва в Бога и прави добро.

Помълча, помълча дядо Симеон и в заключение каза:
– Велико нещо е Христовата вяра, деца! Топлете с нея душите си! Помнете, че тя е най-скъпоценният невидим огън, който гори в добрите сърца. Но тази вяра трябва да бъде просветена. Затова не се ленете да изучавате най-хубавата и най-сложна наука – вероучението.