С търпение и труд всичко се постига
В едно село живял човек на име Иван, по прякор Търпибеда. Не случайно получил той този прякор: много беди и нещастия изтърпял през живота си. Бил умен, работлив, но в продължение на много години все не му вървяло: ту градушка му унищожила посевите, ту мор – добитъка, ту проливен дъжд отнесъл сеното в реката.
Мъчил се, мъчил се, работил за трима, но щом малко се пооправял от старата беда, ето постигала го нова! На Петров ден, когато със семейството си бил на сенокос, започнала буря и светкавица ударила неговата къщурка. Тя изгоряла до пепел; останала само пещта с тръбата.
Дотичал от полето Иван с жена си и децата, видял изгорялия си дом и посърнал…”Сега съм съвсем гол, няма къде глава да подслоня”, – помислил си той.trud
Поскърбили съседите заедно с Иван и се прибрали по домовете си, а бедният човек трябвало заедно със семейството си да се премести в плевника. „Явно, нищо добро няма да видя, – мислил си той. – Щом е така, няма защо да работя. Все едно – дали работя или не, все ще трябва с малките си деца да скитам по света!”.
Потопен в такива мисли, лежал Иван до изгрев слънце. Щом почнало да се развиделява, видял точно над главата си голям паяк. Вчерашната буря била разкъсала цялата му паяжина. Трудел се паякът, работел, колкото може, теглел на всички страни тънките си прозрачни конци, тъчал, сучел със своите крачета – ту се спускал, ту се вдигал отново покрай стената на плевника. Ето, тъкмо мрежата бивала съвсем готова – само оставало паякът да седне посредата и да зачака гости, но не! Духвал вятър през процепа на плевника, пак се скъсвала паяжината и всичко се обърквало!
И отново търпеливият паяк тръгвал нагоре и слизал надолу, непрестанно работел – предял и сучел своите конци… И пак същата беда! Пак неуспех! Така се захласнал Иван в работата на паяка, като че ли я виждал за първи път. И наблюдавал Иван, как паякът дванадесет пъти падал със своята паяжина и дванадесет пъти се вдигал отново да я плете и укрепва към тавана и стените, докато най-накрая тя издържала на вятъра и той влязъл в гнездото си да си почине.
„Господи, Боже мой! – помислил си Иван. – Какво малко същество, а с какъв разум го е надарил Господ!”. Какво търпение му е дал Той! Мъчи се, мъчи се, дванадесет пъти пада, но постигна своето. Нима паякът трябва да ме учи на разум? Нима напразно казват хората: „ С търпение и труд всичко се постига”. Излязъл той на другия ден с другите хора на работа, трудил се, колкото може, цяло лято. Господ Бог му дал такава реколта, каквато никога не е имал. Наесен другарите му помогнали да си направи къщурка. Иван не унивал, работил неуморно – зимата не останал да си лежи на топло, а заминал да работи далеч от семейството си. Когато напролет се върнал, положението му се оправило, и започнал да живее не по-лошо от другите.
Автор: В. Дал
Преведе от руски език: Дияна Янчева
Илюстрира: Данаил Стаматов
