Кой е по-силен?
Мили деца, знаете ли нещо за индианците? Аз не знам много, но един ден чух интересна история за тях и сега ще Ви я разкажа.
Имало едно време един воин. Толкова смел, че чак безстрашен! Толкова силен, че чак могъщ! Толкова голям, че чак огромен! Но не бил много скромен…
Един ден той надълго и нашироко обяснявал на една жена от съседно село, че не просто е огромен и силен, но направо е непобедим.
– Кой може да се мери с мен? Няма такъв под небето!!! – гърмял гласът му като гръмотевица.
– Аз познавам едного, който може да се мери с теб – погледнала го хитро жената. – И не само да се мери с теб, но и да те надвие.
– Невъзможно! Покажи ми го! Веднага ще го науча аз кой е по-силен от двамата!!!
– Добре – отвърнала с усмивка тя. – Ела в моето село и ще го видиш.
Тръгнали двамата, а войнът тръпнел от нетърпение да даде добър урок на този непознат съперник и на своята позната. Малко се учудил, когато видял не могъщият противник, когото очаквал, а просто едно бебче, седнало на пода на индианската палатка. Жената посочила бебенцето и казала:
– Ето кой е по-силен от теб. Пробвай си силите срещу него.
Великанът-воин изтанцувал боен танц, надал бойни викове, както бил обичаят преди битка сред индианците от Северна Америка. А бебето го изгледало учудено и надало рев:
Уааааа! – завикало то с цяло гърло.
– Хайде, ела да се биеш с мен – креснал смелчагата.
Единственият отговор бил още по-силно:
– Уааааа! Уааааа! Уааааа!
„Безстрашният“ воин така се уплашил, че се затичал като светкавица и тичал, тичал, тичал, докато не изкачил хълма. Спрял да се ослуша, но от селото на жената все така се чувал ужасяващият плач:
– Уааааа! Уааааа!
Затова продължил да бяга и никой, никога вече не го видял в онова село…
Хареса ли Ви приказката? Хубава е, нали? И забавна. Но, да си призная, е и малко тъжна. Жал ми е за този воин. Толкова заслепен от единственото нещо, в което е добър, че не вижда колко много други важни неща има на този свят.
Той разчиташе на силата си, за да победи противника. Но се оказа, че това е противник, когото можеш да победиш с нежност, а не със сила. Бебешкият плач само се усили от неговите бойни танци и песни. Беше нужна спокойна песен и грижовно полюшване, за да спре да плаче мъничкият „противник“. Но няма как да знае това този, който прекарва дните си единствено на бойното поле и в хвалби.
Какво научихме ние като христови воини от неговата грешка? Какво научаваме от примера на опитните христови воини – светиите? Важно е да сме силни, да имаме воля да се борим с греха, с човешките си слабости, но това не е достатъчно. Също толкова важно е и да не се хвалим, когато сме спечелили някоя „битка“. И главното, да не влизаме в „битка“ без да прибавим несъмнена вяра в Бога към своята собствена воля и сила.
За друг воин, който обичал да се хвали и бил победен от малко момче и за вярата в Бога може да научите от Светата Библия. Това е историята на Давид срещу Голиат, описана в Първа книга Царства гл. 17 – 31, Втора книга Царства гл.1
Презвитера М. Дичева
Източник: Arhiereiskopz.com
Снимка: Антоний Дичев
