Телевизията и децата
Комуникационната среда, чиято връхна точка в модерния свят представляват аудио-видео комуникациите, има смазващо влияние върху човешкия ум и върху целия начин на живот на съвременния човек. Въздействието на телевизията стига до там, че напълно преобразява човек. Пристрастеният зрител страда от синдром, в който се комбинират многобройни недъзи, чиято преобладаваща черта е отрицанието на човека, сътворен от Бога.
Телевизията засяга дейността на мозъчната кора и душевната сила на хората в обществото, отдало се на медиен тип култура. Системното гледане на телевизия структурно и функционално видоизменя дейността на мозъчната кора.
Изследванията на американски учени, предимно невропсихолози, констатират, че телевизията предразполага появата на неврологични аномалии.Те засягат лявото мозъчно полукълбо, чиято дейност е силно забавена при възприятието на визуалното излъчване на телевизията, и предизвиква драстично намаляване на способността за критично и творческо възприятие. С други думи променя се реакцията на мозъчната кора към стимули, получени по телевизионен път.
Телевизията въвежда един нов свят, където човек губи опорната си точка, т.е. Бог, оставяйки хипнотично предаден на Телевизионното идолопоклонство. Доминирането на телевизията в дома сериозно потиска семейната атмосфера и нормалното развитие на детето. Телевизията нарушава най- важната функция на семейството като емоционална и морална опора на пълноценното детско развитие. Ценностите се усвояват предимно от семейството, докато антиценностите се възприемат предимно от телевизията. Няколко часа, прекарвани ежедневно от децата пред телевизията и компютъра още през първите години на живота, трайно ще повлияе върху начина, по който мозъкът в бъдеще ще реагира на предизвикателствата на реалния свят и пътя, по който ще преработва информацията. Липсата на концентрация, способността за разсъждение, пасивното състояние и изпадането в зависимост при младите хора е резултат от гледане на телевизия. Лявото мозъчно полукълбо, чиято дейност се забавя, когато стоим пред телевизора, на се развива нормално. Това се отразява на логичното и аналитично мислене, на езика: построяването на фраза, на писането и четенето- дейности, зависещи от процесите в това полукълбо. Най- тежки са последствията, които телевизията и компютърните игри причиняват върху функциите на предната част на мозъка, отговорна за развитието на висшите мисловни процеси, и благоприятстват доминирането на булимия, агресивност и др.
При възрастните гледането на телевизия също е фактор за усилване на нервното напрежение. То отслабва концентрацията и паметта, води до апатия, скука, депресия, тревожност и лични смущения.
В рамките на мащабен изследователски проект, ръководен от Фред и Мерилин Емери, доктори по невропсихология за видеотехнологията върху човешкия мозък е констатирано следното:
1. С включването на телевизора мозъчните вълни се забавят и алфа и тета вълните вземат надмощие ( алфа вълните се появяват обикновено при състояние на пасивност, релаксация и хипноза, а тета- вълните са характерни за състояние на лек сън). Следователно вместо да активизира вниманието, телевизията го отслабва.
2. Рязко се забавя и намалява дейността на лявото полукълбо. Гледането на телевизия вцепенява лявото полукълбо и оставя дясното полукълбо да изпълнява всички познавателни действия. Това води до последици върху развитието на мозъка. Тъй като лявото полукълбо е критичната област за организиране, анализ и преценка на получените данни, докато дясното не подлага на критичен анализ, а преработва цялата информация.
Характерно за дясното полукълбо, че възприема информацията като цяло и води преди всичко до емоционални, а не рационални, логични отговори. Известен е фактът, че лявото мозъчно полукълбо се занимава, свързани със съзнателното мислене, анализ, логика, решение, умозаключение, разпореждане, докато дясното полукълбо отговаря за емоционалните, инстинктивните дейности, възприемчивост, символично мислене и т. н. Възприеманата от телевизията информация не се обработва рационално, защото лявото полукълбо не е оперативно.
3. По време на гледане на телевизия връзката между двете мозъчни полукълба, установена чрез моста на мазолестото тяло(плътен сноп от нервни влакна, които съединяват двете полукълба), е почти прекъсната. Дясното полукълбо регистрира картините от телевизията, но тъй като кръстосаните връзки са частично прекъснати, това възпрепятства осъзнаването им. Човекът пред телевизията не може да контролира процеса на разбиране, разсъждение и организиране на възприетия материал, размишление не съществува.
4. Гледането на телевизия сериозно засяга развитието и функционирането на предната част на мозъка.
Откъде идва необикновената сила, с която телевизията пленява вниманието?
Това влечение, изглежда, са дължи на биологичната реакция за ориентиране. Тази реакция е зрителния инстинкт или слухова реакция на всеки нов стимул или внезапно проявяващ се стимул. Рязко променящите се предни планове, бързите движения на видеокамерата, държат мозъка в тревога, тъй като атакуват рефлекса и имат контрол над пространството в което се намираме.Голяма част от специалните ефекти, представяни на малкия екран, се възприемат от мозъка като знаци за потенциална опасност. Например мозъкът регистрира резките движения на видеокамерата( или излъчване сцени на насилие), отговаряйки на този стимул от психическа и неврологична гледна точка като при реална опасност. Едновременно обаче напрежението не може да се освободи чрез физически отговор, понеже няма нужда от него.Тази нервна възбуда, проявена при появата на неизбежна опасност, която не е била разтоварена посредством физическо натоварване, води до неминуемо нарастване на хиперактивността, и сприхавостта.
В Япония, на 16.12.1998г. в 10ч. по време на излъчване на известния анимационен филм „Покемон” 700 деца били закарани по спешност в болницата с линейки или пожарни автомобили поради епилептични кризи.
Фактът, че един такъв анимационен филм може да предизвика реакция с подобни размери, показва влиянието, което телевизията има върху човешкия мозък.
Също така телевизията не развива словесните умения и стратегия а по- скоро ги притиска. Телевизионният опит не е диалогичен а по- точно обратното, напълно пасивен. Това не е жив опит, приложен към специфични, своеобразни ситуации от живота. Детето не е провокирано да си създава въпроси и да се включи в разговор. Общуването с телевизията представлява монолог и е безлично. Телевизията говори, но не на нас или детето, а на една човешка маса, на всички, и на никого, а малките деца се нуждаят от персонално внимание и от диалог. Застанали пред телевизията, децата не си задават въпроси , не търсят разрешаване на проблеми, не говорят и дори не слушат истински. Те са погълнати единствено от картинния поток и омайващите звуци, които излизат от телевизионната кутия.
Човекът е същество, което може да предприеме широки дейности с отдалечено по време възнаграждение: хората работят един месец, и накрая получават заплата; младите се учат години наред, за да получат удовлетворение по- късно от практикуваната професия;хората обработват земята и чакат няколко месеца реколтата и т.н. Човек може да работи или търпи цял живот, за да достигне една отдалечена цел, надхвърляща дори пределите на човешкия живот и свързана с отплатата, която получава от Бога. Тази възможност на човешкия ум да полага подобни усилия, без незабавно да получи възнаграждение е даденост на човешката природа, но също така е нещо, което се развива с времето.Но днешните деца не разполагат с тази способност. Те коренно се различават от предишните поколения.
Обикновения начин на живот, какъвто са имали хората от всички времена, улеснявал нормалното развитие на висшите мозъчни процеси, следователно и на предния мозък. Детето, още от първите години на живот, чрез естеството на социалните условия подражава първоначално на майката, а след това и на бащата в дейностите, които родителите предприемат, и по този начин, като ги наблюдава и като упражнява определена работа, усвоява, посредством имитиране, определени стратегии за мислене и поведение.
Справянето с реални проблеми и ситуации от живота, преодолявани заедно с възрастен човек, създава основа за развитието на предномозъчните полета.Гледането на телевизия, напротив е напълно неподходящо за развитието на предния мозък, защото не създава взаимодействен опит. Телевизията фокусира всичко върху магически решения и зрителни ефекти, които противоречат на истинската логика.
Телевизията е средство за развлечение. Тя отглежда удоволствието или развлечението като смисъл на съществуване, а не като заслужено възнаграждение и така създава у детето, младежа или бъдещия възрастен, навик или неспособност съсредоточено и мотивирано да извършва определена дейност без незабавна отплата.
Телевизионните картини се движат по бързо отколкото зрителят е в състояние да усвои и преработи и той не може да направи друго, освен да ги проследява. Огромната скорост не оставя възможност за анализ или обмисляне на гледаното и критичното мислене е блокирано. Телевизията ни кара да вярваме, че на първо място съществува това, което се медиатизира . Телевизията е инструмент за уеднаквяване.
Телевизията създава измислен свят, който младото поколение възприема за съвсем реален.
Телевизията създава погрешни възгледи за света и живота.
Телевизията прави много вредни черти като насилие и др. да се усвояват по- бързо и на несъзнателно ниво.
На малкия екран всичко се върти около парите, получаването на удоволствие и упражняването на надмощие.
Трудът не е поставен като добродетел, а се насърчават сделките, мошеничеството, грабежът и др.
Телевизията отглежда бунтарско поведение.
Негативното влияние на телевизията в живота на съвременното семейство прониква под няколко форми. Разлагащата сила на телевизията се проявява както пряко: насърчаване на аборт, морална разпуснатост, свеждането на любовта само до механични действия и неприлична разюзданост в семейните отношения, така и косвено поощряване на живот, лишен от грижи, удобен, с много комфорт и развлечения, за които децата и семейството са сериозна пречка.
Времето, прекарано от членовете на семейството пред телевизора е мъртво време.
Членовете на семейството от телевизията са независими един от друг. Филмовата действителност акцентира върху дейности, които придават индивидуалност на героите: интереси, кариера, авантюри. Индивидуалните интереси стоят над тези на семейството, което е основната причина за разводите в съвременния свят.
Героите от малкия екран, винаги любезни, очарователни, привлекателни, богати, силни, готови да задоволят всякакви желания, поставят в неизгодна позиция горките съпрузи и съпруги. Този измислен герой, който обсебва въображението на зрителите, е най големия враг на семейния живот. Неговите изневери подтикват човек към прелюбодейство.
Телевизията е чужденец, който успява да отчужди членовете на семейството помежду им.
Телевизията ни поглъща и непрестанно ни нашепва и внушава, че съществува друг живот, напълно различен от семейната монотонност и ние заслужаваме това щастие.
Така постепенно гласът, чрез картините, проникващи в съзнанието ни, става все по- убедителен и ни подтиква да претендираме за по- удобен живот, с повече удоволствия и по- малко усилия. Ако другия не може да ни предложи такъв живот, се превръща в пречка, за придобиване на „свобода” и удоволствия и ще бъде приет на несъзнателно ниво като потенциален враг. Ако раздялата е невъзможна заради децата, социална среда или др., тогава човек се чувства в правото си да се отнася грубо или насилствено с човека до себе си, за да му отмъсти заради провала и нещастието.
Съществуват много аспекти на разрушителната мощ, която телевизията в най-висша степен оказва върху семейството. Тя поема детето или възрастния човек и последователно, чрез поредици стъпки, методи, аргументи и манипулации, води зрителя към един егоцентричен манталитет, чужд на семейния живот. Семейството е основен враг на консуматорското общество, затова то се бори срещу него чрез своя главен инструмент – телевизията. Всеки, който поема риска да има у дома си телевизор трябва да осъзнае тежестта на фактите и да поеме отговорността за съдбата на тази война.
Текстът е част от книгата „Телевизията и детето“ на румънския биофизик и богослов Вирджилиу Георге.
Можете да поръчате книгата от ТУК!
