Православното дете у дома и в обществото
Продължение на статията „Малките деца в Православната църква“
Част 2: Православното дете у дома
Изкореняване на упорството
Детето няма да направи нищо в църквата, на което не е било научено у дома. Понеже децата по природа не са лицемерни, те действат в съответствие с това, на което са били учени от родителите си. Любопитното е, че родителите често не знаят на какво наистина са научили децата си, докато не видят резултатите, проявени на публично място. Ето защо тази статия започна с детето на светата Литургия – като бяха подчертани всички зараждащи се проблеми. Често е по-лесно да изберете да обвините традиционната Православна църква за това, че прави атмосферата в църквата некомфортна за родителите на неконтролируеми деца. Но ако сме честни към себе си, то ние сме принудени да се вгледаме критично в нашия семеен живот и нашите методи за възпитание, за да разберем къде сме сбъркали.
Това, което повечето от нас ще открият, когато разгледат методите си за отглеждане на деца през православната перспектива, е, че са позволили на детето да развие силно упорство. Свикнали сме по-често да очакваме неподчинение, вместо подчинение от детето. В действителност ние често се съобразяваме с волята на детето, като се стремим да се нагодим към всеки негов каприз и желание, в отчаяни опити да спечелим и задържим любовта и одобрението му.
Какво не е наред в тази картина? Тя е идеалният фотографски негатив на това, което православният семеен живот трябва да бъде. Черното става бяло, а бялото – черно, когато прегръщаме светските стандарти за родителство. Това също така означава, че наричаме доброто (строгото възпитание и високите стандарти) зло („потискане, фанатизъм“) и злото (липсата на добро възпитание, ниските стандарти) – добро („утвърждаване, разбиране на „различните“ деца“).
Упорството е толкова противоположно на Православието, че след като веднъж се настани трайно в детето, ще направи невъзможен духовния му растеж. Задачата на родителите е да наложат своята воля на детето, дори и в най-малките подробности, дори и в привидно незначителни области от неговия живот. „Волята на родителите трябва да бъде отпечатана на всяка стъпка, разбира се, в общ план. В противен случай, поведението на детето може лесно да се отклони в погрешна посока. След като е изпитало удоволствието от това да налага своята собствена воля, детето винаги ще се връща с нежелание към това да се подчинява, дори в най-дребните неща; и ако резултатът е такъв, ако дори само веднъж сме му позволили това да се случи, то какво можем да кажем, ако системно сме си затваряли очите пред подобни прояви на упорство? Колко трудно е да се изкорени упорството на по-късен етап, след като то така бързо се „окопава“ в тялото! Вратът няма да се превие, ръцете и краката няма да се помръднат, а очите дори няма да искат да гледат натам, накъдето им казваме.
И напротив, едно дете се оказва готово да се подчини на каквато и да е заповед, когато от самото начало не му е била дадена пълна свобода на действията. Освен това, няма по-добро средство да се научим да обуздаваме своето тяло от това да го принуждаваме да се съобразява с нечии заповеди.“ (St. Theophan the Recluse, Raising Them Right, Conciliar Press, 1989, p. 34. [Книга със съвети за правилното възпитание на децата от св. Теофан Затворник, б. пр.])
Нека си представим например едно малко дете, което проявява инат по отношение на храната. Даваме му здравословна закуска, но то отказва да се храни, защото в момента му се играе. Започва да крещи и плаче, и хвърля храната далеч от себе си. Чудесно. Нека го преглътнем. Родителят не може и не трябва да принуждава детето си да яде. Но не трябва да му дава друга храна до определено време – за предпочитане, до следващото хранене. Ако родителят бъде обзет от хранителните навици на детето до степен то да се храни сáмо когато поиска, тогава детето ще научи, че:
1) светът се върти около мен. Желанията ми са по-важни от тези на родителите ми и те трябва да постъпват според моята воля;
2) важно е аз никога да не съм гладен или да изпитвам неудобство по какъвто и да било начин.
Как може да се очаква такова дете да приеме идеята за пост, когато достигне подходящата възраст? Особено важно е детето да не свързва идеята за „любов“ с идеята за „незабавно удовлетворяване на желанието“. В противен случай, всички опити да помогнете на детето да израсне духовно ще бъдат посрещнати като плашещи предвестници за изоставяне.
От най-ранна детска възраст детето трябва да се научи, че ще яде храна, която му дава родителят или която му разрешава родителят и тогава, когато родителят реши. Ще играе, когато и където родителят реши. От най-ранна възраст детето трябва да се учи да се съобразява с родителите си, а не със собствената си воля. Тук трябва да бъдем внимателни и да отбележим, че преодоляването на упорството изобщо не е лесно. Трябва да очакваме борба, а понякога и неприятни сблъсъци с нашите деца. Това със сигурност може да бъде изтощително, но ако родителите дори един-единствен път отстъпят пред исканията на децата си, духовните устои се изгубват и пътят назад е много труден. Например дете, което плаче, за да се наложи, след това ще плаче за всичко, ако разбере, че този маниер кара родителите да му съчувстват. Това така наречено „чувствително“ дете е просто манипулатор на чувствата на другите. Да се поддаваме на този вид манипулация, сякаш това е трогателна черта на характера, означава да спомогнем за израстването на едно егоцентрично дете–ревльо, което няма да може да се справи с нищо, което предпочита да избегне.
Всекидневие
Православното семейството става навреме, за да се помоли заедно сутринта. Ако това означава лишаване от сън, имайте предвид, че то е не само добра духовна дисциплина за възрастните в семейството, но и огромен пример за децата кои наистина са приоритетите в семейството. Разбира се, в някои случаи тази програма не би била практична. Например, ако някой член от семейството работи нощем, трябва да бъде оставен да се помоли по-късно.
Преди да яде или пие каквото и да е сутрин, всеки член на семейството да вземе нафора или малко светена вода. По този начин ние си припомняме, че всеки добър дар идва от нашия Небесен Отец. Когато децата започват всеки ден с молитва и с приемане на светините, много по-малко вероятно ще бъде да свързват благочестието и добродетелта с атрибути, отнасящи се единствено за неделното богослужение в църква.
В нашата култура закуската обикновено е бързо, неформално хранене. Все пак това не е извинение да забравяме нито благословението, нито добрите обноски на масата. Когато децата ходят на държавно училище, те често придобиват някои доста лоши навици, които трябва стриктно да се коригират. Не трябва да се толерират оплаквания от закуската (впрочем, това се отнася и за всяка друга храна). Денят трябва да започне с питателна храна, но това не означава, че майката трябва да се превърне в робот за приготвяне на храна за всеки отделен каприз.
След закуска, когато останалите членове на семейството излязат за работа или училище, обикновено майката остава у дома с по-малките деца. Ако децата получават домашно образование, те ще си останат вкъщи с нея. Тя няма да оставя децата в детски център, за да ходи на работа, защото в този случай нямаше да говорим за традиционен православен дом. Честно казано, идеята за майка, която всеки ден оставя децата си в някаква институция, където няколко нископлатени служители се опитват да следят за много деца наведнъж, е противоположна на идеята за православен живот у дома. Майката, който иска да внуши истинска християнска духовност у децата си, трябва да бъде с тях, за да им даде личен пример.
Макар чистота и редът в дома да са важни и не бива да бъдат пренебрегвани, православната майка трябва да избягва да използва телевизора като детегледачка, докато тя се грижи за домакинството. Без значение какво се опитват да ни кажат авторите на детски предавания, много малко от телевизионните предавания са наистина поучителни или важни. Бързината, с която се показват изображенията, имат сковаващ ефект върху ума на малкото дете и дават малка възможност за интерактивна игра. Телевизията обаче е пристрастяваща и родители, които си затварят очите пред тази зависимост, в крайна сметка осъзнават, че са загубили контрола, когато малките им деца искат да гледат „своите“ предавания и изпадат в истерия, ако желанията им не бъдат изпълнени.
Далеч по-поучителна е постоянната вербалната комуникация, която трябва да се осъществява между майката и детето. Така детето се учи да говори правилно. Ако му се позволи да играе на мястото, където майка му върши домакинската си работа, те могат да осъществяват много положително взаимодействие, без да се налага майката да пренебрегва задачите си и да посвети цялото си внимание на детето. Освен това майката трябва да отделя време за четене и игра с детето. Майката е първият и най-добър учител на своето дете, стига само да не прехвърля отговорностите си на телевизора.
Това също е подходящо време у децата да се изградят представи за красота и хармония, по-специално в областта на музиката. Освободени от предразсъдъците, които светът налага, малките деца по природа обичат прекрасното. Спокойни и сложни мелодии не само успокояват бебетата и малките деца, но им помагат да оформят предпочитание за красивото. Когато детето порасне, то ще влезе в контакт с цинични връстници, които идентифицират своя светоглед с нихилистичен шум. Най-добрата защита, която един православен родител може да предложи, е да внуши на детето любов към красотата и вяра в доброто, както те са въплътени от Православната църква и изразени по много начини от онези, които обичат Бога.
Какво още може да научи малкото дете у дома с майка си? Освен основните умения, необходими, за да живее като социално същество, православното дете изгражда съзнание и е много важно това съзнание да се изгради правилно. Не бива да му се спести истината, че то е паднало същество, склонно към грях и се нуждае от покаяние. Този вид себепознание трябва да се развива. Майката трябва да бъде силна и да се грижи за детето си в светлината на това, което е най-добро за неговата вечна душа. Тя трябва:
1) строго да настоява то да се подчинява на всяка нейна заповед, колкото и да изглежда маловажна. Ако детето не откликва с подчинение, следва да има незабавни и неприятни последици. Майка, която след такова неподчинение само въздъхва и се усмихва с думите: „Просто не ме слуша за нищо, което му казвам“, е абдикирала от своята отговорност за душата на детето;
2) да научи детето да уважава чуждата собственост. Това може да означава майката да се окаже в положение да повтаря стотици пъти: „Това твое ли е? Не, не е твое. Не го пипай“. Но това ще помогне не само да възпитате смирение у детето (аз не съм център на вселената; не всичко принадлежи на мен), но и да се отнасяте с много по-голямо доверие към него в случаите, когато то не е под постоянно наблюдение;
3) да научи детето да пита за позволение. Всеки, който е посещавал православен манастир, знае, че монасите искат благословение от игумена преди всяко нещо – преди да започнат работа, преди да изпълнят дадена задача, преди да пият вода. Това не само помага на монасите духовно, когато те проявяват послушание към своя игумен, а помага и на самия него да поддържа реда в манастира. Ако някой монах вземе храна без разрешение, откъде игуменът да знае дали братята ще имат достатъчно храна за вечеря? Същото важи и за православното домакинството. Ако детето трябва да разрешение, преди да яде, то е защото така майка му ще знае колко храна е изяло и дали няма да му стане лошо, ако изяде повече. Ако детето трябва да иска разрешение, преди да излезе да играе, то е защото така майка му ще знае къде е и няма да хаби време и нерви да го търси.
Добротата не е свободия. Малкото дете, което е свързано с майка си от ранна детска възраст, желае да ѝ угоди. Неговият инат и бунт не го правят щастливо; те са просто белези на падналото човечество. Някои съвременни теории учат, че е погрешно да караме едно дете да се извинява, когато е направило нещо нередно. Според тях, след като детето не е в състояние да почувства истинско разкаяние, ние го правим да лицемерничи, принуждавайки го да казва това, което не чувства. Кръстеното православно дете наистина чувства вътрешния дисбаланс в душата си, когато е съгрешило. То трябва да се научи да разпознава източника на това неравновесие и да изразява покаянието, което е необходимо за него, за да бъде възстановена хармонията му с Бога.
„Каквото е сланата за цветята, това е престъпването на родителската воля за едно дете; то не може да ви погледне в очите, не желае да се наслади на добрините, то иска да избяга и да бъде само; но в същото време душата огрубява, а детето започва да пощурява. Добре е да му дадем време за покаяние, така че без страх, но с доверие и сълзи то да може да дойде и да каже: “Аз направих нещо лошо”“ (пак там, стр. 43.)
Вечерта семейството се събира отново. Всички трябва да вечерят заедно. За съжаление, нашето общество до голяма степен се е отказало от идеята, че за семейството е важно да се събере в радостно общение в края на деня. Напрегнато гонене на различни срокове, закуски, които се ядат пред телевизора, хапване набързо директно от хладилника – всичко това е заело мястото на смисления разговор и общуването между родители и деца около общата трапеза. Това не бива да бъде допускано в православното семейството. В забързания ритъм на живот вечерята може да бъде един от малкото случаи по време на работната седмица, който имаме да се отпуснем и се насладим на взаимната си компания. Тя е мястото, където децата се учат да водят хубав разговор и където могат да разкажат най-важните събития от деня си. Това трябва да бъде една възможност за всички на масата да говорим за нещата, които ни интересуват, с хората, с които най-много обичаме. Вечерята обаче не е подходящият момент майката да разкаже на мъжа си за белите на по-малките деца или за водене на разгорещени спорове, или за тийнейджърски сръдни, или оплаквания от храната.
Неформалността в рамките на семейството не означава, че сме свободни да бъдем груби и жестоки с тези, с които живеем заедно. Означава, че сме свободни да изразим своята любов и интерес към тези, с които сме вплели живота си.
Във времето, което е най-подходящо за цялото семейство, то се събира заедно за вечерните молитви. Те могат да бъдат последвани от ежедневно четене на Библията или житията на светиите. Тези четива са много полезни за децата, защото им предлагат примери за подражание в лицето на тези духовни герои. Не бива да се обезкуражаваме, ако по-малките деца стават разсеяни и невнимателни, когато започнем с духовното четене. Те бързо свикват всичко, което се извършва рутинно, а с времето ще започнат да разбират по-добре какво се чете.
Заключение
За православните християни всеки ден е посветен на Бога. Земните ни грижи трябва винаги да са на второ място след духовните. Нашите деца трябва винаги да виждат това и да го преживяват. Когато има църковен празник, нека православното семейство направи всичко възможно да присъства на празничната служба. Ако това означава да не отидем на училище или работа, жертването на това време само ще помогне да се подчертае фактът, че богослужението е приоритетно. Когато по някаква причина семейството не може да присъства на празничната служба, то трябва да направи всичко възможно да прочете или изпее някои от богослужебните химни пред домашния иконостас (ако разполага с книгите) или да обясни на децата значението на празника и да прочете съответните библейски текстове. Трябва да разясняваме на децата смисъла на всеки църковен празник или пост и какво се очаква от тях през тези дни. Колкото повече православните деца знаят за събитията от църковния календар, толкова повече те ще се чувстват част от по-голямото Тяло Христово.
Част 3: Православното дете в света
На училище
За да бъда честна, атмосферата, която преобладава в средното държавно училище, не е в състояние да насърчава цивилизовано, а още по-малко християнско поведение. По-голямата част от това, което православната майка се опитва да предаде на детето си у дома, ще бъде бързо забравено в училище заради желанието му да се впише в тълпата. Лицемерието и срамът често ще карат детето да води двойствен живот, ако родителите не са изключително бдителни и внимателни. В идеалния случай православните деца трябва да се обучават у дома, но идеалът невинаги е постижим. И така, ето някои насоки, с които можете да помогнете на детето да отстоява своята идентичност като православен християнин в системата на държавното училище.
1) Имайте свой собствен дрескод и го налагайте. Децата изразяват своята идентичност чрез външния си вид. С цел да ограничат участието в банди и проблемите с дисциплината, много училища в големите градове въвеждат униформи и забраняват носенето на грим и бижута. До момента тези методи се оказват доста успешни. Дори и ако училището на вашето дете не е въвело такива изисквания, вие трябва да настоявате детето ви да бъде облечено скромно и без излишни украшения. Момичетата трябва да бъдат облечени в рокли или поли. Ако в училището е прието да носят къси панталони, те могат да се обуят под роклята. Използването на лак за коса и смелите или ексцентрични прически трябва да се избягват. Момчетата трябва да носят дрехи, които са подходящи за тях и косата им да бъде подходящо подстригана. Сред някои православни християни битува погрешното схващане, че момчетата, които помагат в църквата като свещоносци (иподякони) или четци трябва да носят дълга коса, подобно на монасите или свещениците. Това не е вярно и не може да служи като извинение по религиозни причини да се нарушава съществуващият училищен дрескод.
2) Подчертавайте значението на спазването на постите в училище. Изкушенията ще бъдат много и ще дойдат не само от връстници на детето, но и от учители, които искат да почерпят децата (почти винаги в петък). За постните дни приготвяйте вкусен обяд, който детето да си носи от вкъщи. По принцип не е много трудно да му приготвите нещо по-вкусно от това, което обикновено му давате. За училищните празненства, които се провеждат по време на пост, се постарайте да приготвяте постни лакомства. Нека в началото на учебната година учителите да научат за православния пост, за да не изпадне детето ви в смущаващото положение да обяснява понятия, които не е в състояние да поясни. Преди всичко нека то знае, че вие се гордеете с него всеки път, когато е отказало нещо, което би искало да изяде. То ще си спомни това насърчение, когато възникнат бъдещи изкушения.
3) Научете детето винаги да се старае да постъпва като християнин и според това, което е угодно на Христос. Ако направи нещо нередно в училище, трябва да го признае и да бъде готово да си понесе последствията. Дете, което обвинява другите за своето поведение или лъже, за да отърве наказанието, развива модел на морално малодушие. Родител, който обвинява другите за поведението на детето си (Учителят не го харесва. Това е било идея на другото дете. Нашият просто отиде с него) или го предпазва от заслужено справедливо наказание, го учи да бъде морален страхливец или може би да бъде неморално. Учете детето си да прощава на другите деца, които постъпват лошо спрямо него и го дразнят. Помогнете му да се опитва да вижда нещата от гледна точка на учителя, който винаги изглежда много ядосан и дава много домашна работа. Никога не го оправдавайте за неизпълнението на училищните му задължения. Ако пропусне час, за да отиде на богослужение, ясно е, че трябва да навакса този урок. Постарайте се да поддържате добри отношения с учителите, така че, ако възникнат проблеми, да имате възможност да ги обсъдите с тях.
4) Учете детето си никога да не се срамува от това, че е православен християнин. Носенето на кръст, казването на молитва преди хранене, въздържането от псуване или прояви на жестокост – това са все неща, които го отличават от безразсъдна тълпа младежи, които нямат представа кои са. Постарайте се да го убедите, че в действията си не бива да бъде водено от чувство на притеснение или страх от подигравки.
Като родител не се подлъгвайте да вярвате, че детето ви е собственост на училището и то има някакво право да диктува как да бъде образовано детето ви или на какви ценности да бъде научено. Ако в училище се преподават уроци, които смятате за морално укорими, освободете детето си от присъствие. Ако училищната администрация не уважи отсъствията на детето за този урок, отпишете детето от училището. Независимо от това дали решите да обсъждате ползите от конкретния урок или не, детето ви не трябва да бъде изложено нито на съмнителен от морална гледна точка материал, нито на последвалата полемика, ако решите да се борите за отпадането на този материал.
На гости
Тук ще разгледаме по-специално гостуването у неправославни приятели, макар че някои от идеите засягат обноски, които се отнасят за гостуването по принцип. Повечето православни християни в Америка не живеят в православни общности. Нашите деца несъмнено ще имат приятели, които не само че няма да знаят нищо за нашите религиозни убеждения, но ще знаят много малко за всякакъв вид религиозни вярвания. Дори идеята, че на нашите деца не е позволено да правят каквото си искат и когато си искат, може да ги направи доста скептични. Ако кажем на деца си, че могат да общуват само с хора, чиито ценности са идентични с нашите, може да ги обречем на дълга самота, докато се появят такива хора. Нещо повече, съществува опасност те или да се превърнат в трудно поносими, самодоволни и осъдителни пуритани, или да ни отхвърлят като такива.
Въпреки това, когато се намира в различна среда, детето не бива да се учи да се приспособява към заобикалящата го среда, за да се хареса на своите приятели, до такава степен, че да престане да бъде православен християнин в тяхно присъствие. В действителност, ако поради заобикалящата го среда, за него е невъзможно да постъпва като християнин, то най-вероятно не бива да бъде там. Звучи трудно да балансираме между двете, но обикновено е просто въпрос на прилагане на дело на две основни идеи:
1) Когато е на гости, детето трябва да постъпва по същия начин, както когато е вкъщи. Това означава, че трябва да се подчинява на възрастните, да иска разрешение и да уважава чуждата собственост.
2) Детето не трябва да съди неправославните християни според православните стандарти. Те не вършат грях, когато не постят в сряда или петък. Детето трябва да спомене за православния пост само по отношение на себе си, когато му предлагат нещо, което не може да яде.
Ако съществува добра комуникация между православните родители и техните деца, гостуванията на децата в домовете на техните приятели не бива да ни безпокоят. Но светът е странно място и понякога е добре да сгрешим заради повишено внимание. Уверете се, че вашето дете ще ви каже, ако нещо в дома, където отива на гости, го смущава и вземете съответните мерки. При сериозни проблеми, като например наличието в дома на пияни или излезли извън контрол възрастни, не позволявайте на детето да отива там. При по-дребни проблеми, като например, че семейството не се моли преди ядене, научете детето си да казва молитвата тихо и спокойно наум, като не забрави да се помоли и за своите приятели, за да могат и те един ден да познаят Бога.
В някои домове се гледа доста безразборно телевизия и звучи музика, която съдържа някои доста вулгарни или дори богохулни текстове. Ако детето ви е вече е попило от атмосферата на благочестие и е развило усет към красота, тези неща ще го отблъснат. В зависимост от обстоятелствата, посъветвайте детето да не губи времето си за игра в гледане на телевизия с приятели. Но ако в дома на неговия приятел се гледат семейни предавания, можем да позволим на детето тази форма на еднократно забавление. Ако обаче тези приятели изглежда прекарват цялото си време пред екрана или насърчават детето ви да гледа неподходящи предавания или да слуша неподходяща музика, то това не са приятелства, които си струва да бъдат поддържани. В същото време не бива да забраняваме на детето да ходи на гости, само защото по-големият брат на неговия приятел слуша рок музика в стаята си или родителите гледат сериал за възрастни в стаята си, докато децата играят в друга стая. Нека да си тръгне само, когато се намира в неудобна близост до смущаващи изображения.
Ако приятелите на вашето дете го тласкат към непокорство с примера си и то не е в състояние да устои на изкушението да върши същото, каквото и те, то тогава е време да се спре позволението детето ви да прекарва времето си с такива приятели. Едно дете не може да разбере толкова скоро, че ако приятелите му го тласкат към грях, това може да има негативни последици за него. Този урок, освен това, помага за изграждането на силен характер и индивидуалност у детето.
На почивка
В идеалния случай православното християнско семейство трябва да прекарва част от почивката си през годината в някой православен манастир. Тези посещения имат голямо значение за децата, защото им помагат да си създадат положителни модели за подражание, а също така запалват интереса им към православното монашество. Монасите представляват духовен идеал за всеки православен християнин и ни помагат да осъзнаем колко малко жертви се изискват от нас като миряни. Когато децата виждат монаси и монахини, които живеят в послушание и смирение, които служат с радост на другите и с удоволствие прекарват дълги часове в молитва, те разбират много по-добре отношението и поведението, което се изисква от тях. Разбира се, ние винаги се надяваме, че някое от тези деца ще реши да стане монах или монахиня, но би било нереалистично да очакваме от тях да изразят такова желание, ако сами не са имали възможност да видят този начин на живот. Колкото и време и пари да коства, посещението на православен манастир трябва да бъде приоритет за всяко православно семейство.
Разбира се, има и други видове почивки. Тези, които прекарваме със семейството не са толкова голям проблем за православните деца. Семейството, естествено, ще казва заедно утринните и вечерните молитви и ще пости, където и да се намира. Но какво да кажем за почивка, прекарана с неправославни или номинално православни роднини?
Понякога се случва някой роднина да поиска детето да прекара ваканцията си с него, но знаейки, че този роднина подценява традициите на нашата вяра, ние неохотно се съгласяваме детето да замине. Дали ще се съгласим или не зависи от това дали този роднина ще спазва някои елементарни условия при посещението на детето. Ако се съгласи да ги спазва, гостуването не бива да е проблем. Ние ще настояваме:
1) детето да не бъде дразнено за който и да е аспект от вярата си. Поставете ясно въпроса, че всякакви негативни забележки относно: постене, молитва, традиционен външен вид на детето (ако е момиче – че не му се позволява да носи панталони), интерес на детето към монашество и т.н. представляват обида и ще направят следващо посещение на детето при този роднина малко вероятно;
2) на детето да бъде разрешено да пости през постните дни. Сандвичи с фъстъчено масло и плодове са напълно достатъчни. Никога не бива да се подмята, че роднината ще направи големи разходи или усилия да нахрани едно дете, което пости. И тук детето ще се справи добре, ако преди това се е научило да не се оплаква от храната;
3) по възможност на детето да бъде разрешено да ходи на църква в неделя. Този въпрос трябва да се уреди от самия родител. Ако роднината не е православен и живее далеч от православна църква, може би ще е по-добре детето да се помоли в домашни условия. Ако роднината е православен, но смята, че ваканцията е време да починеш и от църквата, можем да си позволим да бъдем по-настоятелни, тъй като това ще бъде много лош пример за детето.
Подгответе на детето необходимите молитвеници, икони и броеница, за да няма оправдание да пропусне молитвите и за да му напомнят, че неговите роднини ще погледнат дотолкова сериозно на религията, доколкото сериозно гледа на нея то. Учете го да не се превръща в съдник на роднините си, нито да се отнася с презрение към техните убеждения. Доколкото то постъпва като истински християнин, дотолкова и те ще се заинтересуват от Православието.
Заключение
Няма никакви гаранции, че прилагането на което и да е от горните предложения ще накара децата ни да останат в Православната църква, когато пораснат. Това е тъжен факт, но трябва да сме готови да го посрещнем. Живеем в трудни времена и нашите деца са изправени пред безброй изкушения. В крайна сметка, ние не можем да ги принудим да приемат Православието. Те трябва да направят този избор сами за себе си. Ние обаче сме отговорни за това на какво ги учим през годините, докогато те се изграждат като личности. Ако сме си свършили работата, шансовете да останат в Православната църква или да се върнат обратно в нея, ако я напуснат, са много по-големи. Няма да се върнат, защото много ни харесват или защото сме изпълвали всяка минута от детството им със забава. Ще се върнат, защото трудностите, с които ще се сблъскат в света, ще ги научат на малко уважение към нашата строгост и защото им казваме истината, дори когато ги боли от нея. За християнина не може да има друга дефиниция за любовта, освен искреното желание за спасение на човека. Любовта, с която отглеждаме децата си, трябва да бъде в съответствие по-скоро с тази дефиниция, отколкото с всяка друга, която светът може да се опита да наложи върху нас.
„Учудващо ли е, че толкова малко от хората, живели лошо на младини, се спасяват? Този пример, по-ясно от всеки друг, показва в каква голяма опасност се намира човек, който не е получил добри наставления в младежките си години и не се е посветил предварително на Бога.
И тъй, какво щастие е да получиш добро, истинско християнско възпитание, за да встъпиш с него в годините на младостта, а след това със същия дух да встъпиш в годините на зрелостта.“ (пак там, стр. 71.) | I Orthodoxinfo.com
Превод от английски език: Алексей Стамболов
