Врабче в саксия
Веднъж, след нощна буря намерихме на земята под нашата тераса едно врабче. То беше съвсем малко и сляпо.
Донесохме го вкъщи и го сложихме в кутия в нашата стая. Опитвахме се да го храним, но неуспешно. От глад птиченцето започна силно да чурулика и се наложи да изкараме кутията на терасата.
Това продължи три часа. Изведнъж долетя врабец, очевидно таткото на малкото, който започна да го храни. На всеки 15 минути му донасяше насекоми и трохи от хляб. Така бащата хранеше птичето в продължение на две седмици.
Малкото доста порасна и укрепна, но си оставаше сляпо.
Обърнахме се към ветеринар, който изписа на нашия питомец капки за очи.
Скоро врабчето съвсем се възстанови и започна да играе с нас, като се криеше зад цветята, които бяха засадени в саксиите на терасата.
Таткото продължаваше да посещава врабчето и веднъж му показа как да излети през отворения прозорец.
Знаехме, че рано или късно този момент ще настъпи, че малкото ще се оправи и ще ни напусне. Но въпреки това се притеснихме, защото, когато замина, времето се развали.
Минаха няколко дни. Колко бяхме изненадани, когато в един прекрасен ден намерихме нашето врабче да спи спокойно на терасата ни, сред любимите си цветя!
Преведе от руски език: Дияна Янчева
Източник. Kambanka.com
