Бог е в нас и около нас
1. Доброто в мен
Бог е безкрайно добър. Когато вършим добрини се издигаме към Него.
Често казваме: “Какво добро дете!”. Но можем ли да кажем за някой, че е само добър или само лош?
Какво всъщност означава да си добър? Опитайте се да изброите добрите неща! Не е лесно, нали?
Да си милосърден е също добродетел.
Примера Христов
Християнчето се отличава
с благородни нрави.
Път на старец не минава,
чест това му прави.
В труд прилежно, неуморно,
в игрите честно,
има чувство отговорно,
всичко му е лесно.
Чудите се! Чуйте в рима
отговор ви давам:
-Примера Христов той има,
в туй ви уверявам.
Монахиня Валентина Друмева
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:
1. Избройте добрите качества на вашите приятели!
2. Избройте добрите неща, които извършихте вчера! А днес?
НОВИ ДУМИ:
Добродетел – полагане на усилия за вършене на добри дела
2. Уповавам се на Бога
Да се уповаваме означава да имаме твърда вяра в нещо. Само Господ е способен да направи всичко. Винаги можем и трябва да се уповаваме на Него. Но не е достатъчно само това. Нужно е и ние да положим усилия.
Борис отдавна искаше да си има малка сестричка. И когато това стана беше много щастлив. Всяка вечер казваше в молитвата си: ”Благодаря Ти, Боже, за моята малка сестричка! Грижи се добре за нея!”. С нетърпение чакаше тя да порасне, за да му стане другар в игрите. Един ден се наложи той сам да се грижи за нея. Играха. Обядваха. Дойде време за следобедния сън. Борис сложи сестричката си Ани да спи и седна да си учи уроците. Струваше му се, че сега времето минава много бавно. Искаше му се да има някой, с който да поговори. В този момент чу телефона. Петър го викаше да играят навън.
– Мама не е в къщи и аз се грижа за Ани. Не мога.
– Доведи я и нея!
– Но тя спи.
– Тогава няма и да разбере, че те няма. Ще успееш да се върнеш преди да се събуди. Хайде, ела!
Борис излезе. Нещо обаче го тревожеше. Съвестта му подсказваше, че не постъпва добре. Нали беше обещал да се грижи за Ани! И той се върна. Отново седна над уроците. Изведнъж усети, че отнякъде излиза дим. “Пожар!” – извика Борис. Изтича веднага при Ани. Събуди я внимателно:
– Хайде да играем на принцесата и разбойниците! Бързо да бягаме!
Още сънено, момиченцето не разбра, че има опасност. Успяха бързо да отидат при съседите. Те вече се бяха обадили на пожарната.
Борис не смееше да си помисли какво би станало, ако беше останал навън с Петър. “Защо се случи това? Нали все се молех Господ да пази малката ми сестричка! Нима Той не чува?”
Вечерта Борис сподели:
– Аз мислех, че Бог ще пази Ани.
– Но Господ се погрижи за нея и я запази чрез теб – отговори майка му. – Ти остана да се грижиш за нея. Бог и аз разчитахме на теб. И ти оправда доверието ни.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:
1. Вие уповавате ли се на Бога? Споделете!
2. Винаги ли Господ изпълнява вашите молитви? Защо?
3. Случвало ли ви се е да постъпвате като Борис? Разкажете!
4. Поставете заглавие на разказа!
