Занимателни игри за предучилищна и начална училищна възраст от монахиня Валентина Друмева

ХАЙДЕ ДА ИГРАЕМ

І. Задачи:
1. Чрез играта да се вникне в същността и смисъла на Божите заповеди!
2. Акцентирайте върху религиозно-нравствените добродетели!
3. Да се развие творческото въображение!
ІІ. Правила:
Учителят разделя класа на три групи. Всяка група разиграва пантомимна сценка (ситуация), в която някои от героите нарушават илиизпълняват някоя Божия заповед. Останалите два отбора трябва да познаят показаната ситуация. Печели играта този отбор, който е измислил и представил най-оригинална, интересна и поучителна ситуация.
ІІІ. Съдържание:
Учителят разяснява накратко, какво е играта пантомима (игра без говор). В сценката (ситуацията) участват всички от групата.

ДА НАТОВАРИМ ВЛАКЧЕТО!

І. Задачи:
1. Да се научат децата да различават вещите и предметите,
намиращи се в църква, в училище и в дома!
2. Да се насочи вниманието на децата към някои предмети на
църковната утвар!
II. Правила:
Играят два отбора. Влакчето ще тръгне, ако учениците са натоварили правилно вагоните. Печели играта този, който най-бързо натовари влакчето.
III. Съдържание:
Пред децата е спряло влакче. На всеки вагон има поставена рисунка: на църква, училище и дом. Пред влакчето са разпръснати образци. Децата трябва да съобразят как да натоварят вагоните, като свържат със стрелка всеки образец с определен вагон.

ОПРЕДЕЛИ С ЕДНА ДУМА!

І. Задачи:
1. Да се акцентира върху религиозно-нравствените и християнските
добродетели!
2. Да се вникне в смисъла и съдържанието на сложните думи и да
се изгради представа за морално-етичния им смисъл!
3. Да се обогати речника на учениците чрез самостоятелно
съставяне на сложни думи по аналогия!
ІІ. Правила:
Учениците се разделят на два отбора. Всеки отбор си определя капитан. Той ще определи кой ще играе първи, втори, трети и т.н. Капитаните сами се разбират кой отбор ще бъде пръв. С това си решение капитанът може да покаже на съучениците си начина на поведение чрез религиозно-нравствените си добродетели – смирение и кротост, които притежава.
От словосъчетанията, дадени от учителя, ученикът съставя сложна дума и съставя изречение с нея. При неуспех отговаря другият отбор.
ІІІ. Съдържание.
Играта започва след обясняване правилата, излъчване на капитани на отборите и определяне поредността на играчите. Учителят съобщава поредността на думите за участниците и отчита с точка правилното изпълнение на задачата.

Образец за учителя:
Сам се хвали – самохвалко.

Словосъчетания за участниците:
добра душа чисто сърце зъл нрав кораво сърце добри дела
любов към брата любов към словото любов към знанието

ПОМИСЛИ И ОТГАТНИ!

І. Задачи:
1. Да се разкрие силата на молитвата, отправяна към светиите!
2. Да се изгради най-обща представа у децата за празниците в чест на светиите чрез стихотворна форма!
3. Да се акцентира върху значимостта и особеностите на
празнуваното събитие чрез битовия фолклор!
4. Да се обогати речника на учениците с думи и изрази с църковно
съдържание!
ІІ. Правила:
В играта участват два отбора. Учителят определя поредността на отборите чрез въпрос. Най-бързо и правилно отговорилият отбор започва пръв играта.
Чрез стихотворение или част от стихотворение учителят поставя задача да се открие за кой празник или за името на кой светия се говори в творбата. При неправилен отговор се дава ред на следващия отбор.
ІІІ. Съдържание:
Учителят разяснява играта и нейните принципи. започва отборът, който даде пръв отговор на въпроса: „Кой е покръстителят на българския народ?“ Отговор: „Св. цар Борис“. Учителят прочита литературната творба или откъс от нея. Преброяват се правилните отговори на двата отбора и се излъчва победител.
Образец:
„Трепкат златни треперушки. Заловени за ръце, лазарки засмени дружки залюляли са хорце. И се Весели сърцето вяра в него че гори. Боже Светли от небето с колко радост ни дари.“
/Лазаровден/

„Пролет из градини шета. Буди нарциси, иглики, и зюмбюли, и лалета, теменужки ведролики. И благовестят камбани:- С китка цвете във ръцете в Божи храмове събрани, Богу днес се помолете.“
/Цветница/

„Птички хвъркат по небето, по небето, по полето, и си кацат по нивята, на момците по ралата: да поръчат на момците да не орат таз неделя, таз неделя тодоришка. Таз неделя не се тъче, ни се тъче, ни се преде, че момите болни лежат, становете им пустеят.“
/Тодоровден/

„Грее на небето коледна звездица бял снежец земята тихо е покрил. Край елхите пеят, радват се дечица. В нощ такава, свята, Бог се е родил.“
/Рождество/

„Ех, какъв тържествен ден! Свода в слънце озарен. Бият празнично камбани. Идва батко и ме кани да се чукнем от сърце с червено яйчице,“/Великден/

„Цъфнало е люляково клонче. Светецът яхнал врано конче. Конче мята буйна, златна грива и обхожда вретенила нива. Всеки с вяра, с обич най-гореща Светецът в този ден посреща. Че където днес той мина ще е спорна, весела година.“
/Гергьовден/

„Енъовче цвете във гора цъфти. Сребърна роса по него блести. Свети Иван му сили дарява, на болни здраве и лек да дава. Днес в зори станете. В гори зелени билки берете. И свети Иван всеки да слави, че той ни дава сили и здраве.“/Еньовден/

„По море ходи, гемия води, във гемията отбор юнаци: смели рибари, храбри моряци. Рибари му се доземи кланят и го със шаран опечен канят. Чест му отдават храбри моряци, че той закриля клети сираци. Ръка му всички целуват свята, че той обича много децата.“
/Никулден/

„С димитровче ще накича твоята икона свята, Светецо, ти, обичан, покровител на земята. Земеделец в златна есен с Божи дарове събрани, с благодарност и със песен на софра те пълна кани.“
/Димитровден/

„Трепна и във бряста скри се гургулица, „Свята вечер наближава.
че от гръм и огън се тресе полето, Баба в сито брашънце пресява.
че свети Илия в златна колесница Че омеси питка боговица,
със коне крилати шета по небето. сложи в нея сребърна парица,
После той дъждеца с бъкълче изпрати, на жарава питката опече
ниви и ливади да полей с водица. и на млада Бога я обрече.“
Лятото да сбира плодове богати, /Бъдни вечер/
да разцъфнат билки, да расте тревица.“
/Илинден/

ОПИШИ С ПОДХОДЯЩИ ДУМИ ПРАЗНИКА!

І. Задачи:
1. Да се изгради умение у учениците за съставяне на свързано
изложение!
2. Да се допълни представата им за църковен празник, който
познават! ‘
ІІ. Правила:
В играта вземат участие ученици, които желаят да разкажат описателно най-интересното и характерното за даден християнски празник. Учениците трябва да познаят кой е празникът и през кой сезон го празнуваме. Подарък – икона или книжка.
ІІІ. Съдържание:
Учителят приканва учениците за участие и обяснява правилата. Един ученик излиза и започва да обяснява и описва празника, според личните си познания, без да споменава името му и през кой сезон го празнуваме. Учителят изисква повече изречения и повече факти от ученика. При непълно или неясно описание ученикът се приканва да седне и след малко да вземе участие отново, но с друго описание. В края на играта децата биват отличени с подарък икона, а тези с най-добри описания – с книжка.

ОТКРИЙТЕ ДУМАТА!

I. Задачи:
1. Да се разбие абстрактното мислене у учениците и умението да
римуват думи!
2. Да обогатят речника си с думи и изрази, които имат преносно
значение!
3. Да се разкрие религиозно-нравствения смисъл в забавните
нравоучения!
ІІ. Правила:
Вземат участие два отбора. За правилен или най-точен отговор отборът получава награда – звездичка. Побеждава отборът с най-много събрани награди (звездички).
III. Съдържание:
Учителят прочита стиховете, а учениците трябва да открият най-точната дума, за да се продължи римата и завърши нравоучението.

Образец:
„Искайте, деца, от мравката поука,
че трудът най-висша е наука!
Вижте, тя със ведро е чело,
Всякога учтива, не обижда.
А пък бръмбарът все мисли зло,
другите вини, а себе си не вижда.
На презрение самичък се обрича.
Кой……….обича?“
/ленивеца/

„Като тез врабчета две игриви,
Вий, деца, бъдете милостиви!
Винаги със весели лица и с добри сърца,
леки като врабчови перца,
тичайте! Добри бъдете!
На стари хора……..окажете!“
/помощ/

„Различни Бог създал е всички.
Я вижте малките деца!
Различни те дори са по лица.
Но щом са умни и добрички,
избягват завистта,
защото тя убива……!“
/радостта/

„Глиганът малък не е прав! Защо ще внася смут в гората? О, колко повече възпитан нрав е нужен при децата. животът дружен е красив! Но, който е с характер
недружелюбив,
като глиганчето е…….!
/див/

„Чаровна красота усмивката придава
на всяко детско личице!
До себе си тя приближава
дори най-лошото сърце.
Дете усмихнато кой не обича?
То с ведрината си……“
/привлича/

„Човек, без вяра в мъдрия Творец, кат червей жалък си загива. А умното дете като мъдрец показва вяра жива. Потребност то изпитва
за утринна……..“
/молитва/

„Не се връща дума лоша!
Хвърляй я направо в коша,
щом ти дойде във главата!
С нея не трови играта!
Мръсен лошият е епитет
като уличната…….“
/смет/

„Който сърди се без нужда,
лошо настроение събужда.
Без причина често страда,
бързо във беди изпада.
Нрав сърдит е много лош.
Отсечи го с остър…..
/нож/

„Тоз, който хвали се в самозабрава,
постига петльовата слава!
С хвалбите само себе си обижда.
О, колко смешно е това!
Помни, че всичко тук се вижда!
Нима са хората без ум в……..!“
/глава/

„Но, най-печално е, когато
човек допусне този лош порок!
Душа, по-скъпа и от злато,
затуй ли подарил му Бог?
Деца, пазете се от малки!
Пиянството ще ви направи жалки!
Деца, от присмехулство се пазете!
Човека прави то…….!
/глупак/

„Виж, ЛЮБОЗНАНИЕ е друго нещо! Към знание полезно то е интерес. С безделието няма нищо общо. На учените деца то прави чест. Към него се стремете вий! От извора му който пий до школото напразно път…..!“
/не бий/

„От мързел лекомислено аз знам, човек как прави същото без срам. Постъпка лоша! Колко недостойно! Как тъй по негова вина спокойно, когато ближния се мъчи, ще лежи! А който ВЯРНА ДУМА удържи,
като човек…….!“
/тежи/

„Гледат много хора тъй скептично
на проблема на духа дълбок.
Те живеят в слепота, себично,
като тоз нещастен тлъст Жабок.
Към наслади земни тичат,
висши ценности отричат.
А духът печален, клет,
всред суетна зимна смет,
тръпне гладен и във……“
/лед/

КАКЪВ СЪМ АЗ?

І. Задачи:
1. Да се изградят умения у децата за правилно съставяне на въпроси!
2. Да се разбие логическото мислене у тях за осмисляне същността на греха и последиците от него!
3. Да се вникне в смисъла на нравствения образ на човека,поставен в позицията „Ти си…“!
4. Да се възпита у учениците културата на речевото поведение при общуване!
ІІ. Правила:
Играе се от три групи. Учителят определя поредността на отборите I, II, ІІІ- отляво надясно. Групите сами определят и отделят по един свой участник – общо трима. Определеният участник по поредността на отборите сяда пред всички и прави сам своя избор за това, какъв е той или тя, или пък грехът, който си е намислил. Участниците в групите чрез въпроси към него трябва да открият какъв е той или тя, или какъв е грехът. Въпросите се задават по поредността на отборите (не повече от два). Запитаният отговаря само с „да“ или „не“. След това се продължава с участника на следващия отбор.
ІІІ. Съдържание:
След обясняване на правилата от учителя, започва играта с участника от групата с номер първи. Въпросите задават двама от участниците в групата, определени с номер първи, докато се изредят и трите отбора. Следващите въпроси задават други двама участници от групата с номер първи и т.н. Участникът, определен да отговаря на въпросите с „да“ или „не“ може да сподели с учителя отговора. Учителят може да подпомага отборите да зададат правилно своите въпроси. Той отчита с точка групата, познала отговора и справила се най-добре със задачата.
РАЗКАЖИ ИНТЕРЕСНО И ЗАНИМАТЕЛНО!
I. Задачи:
1. Да се изгради у децата умение в групово съставяне на разказ и
развитие на свързана реч!
2. Да свикнат да използват задължителни опорни думи в разказа!
3. Да разбият логическото си мислене за праведен и добродетелен
живот!
4. Да се акцентира върху християнските добродетели, насочващи
децата към милосърдна (социална) дейност!
II. Правила:
Играе се от три отбора с точно определен брой участници (примерно 4 или 5). Съставя се жури с нечетен брой ученици и председател – учителят, които ще оценяват разказите на отборите. За определяне поредността на отборите се подрежда пъзел-икона. Който отбор пръв подреди частите на иконата и определи изобразеното на нея, получава правото да даде заглавие на разказа. По това заглавие ще разказват и трите отбора. Разказът се оценява колективно и се разказва последователно от всички участници в отбора, без прекъсване на речта и използване на най-много от предложените опорни думи. побеждава отборът с най-оригинален и нравоучителен разказ, изпълнил всички правила, отговарящ на съдържанието и заглавието.
ІІІ. Материали
Части от пъзела: Икона по избор на учителя – може да се използва: Нахранването на народа с хляб и риба, Изцеляване на разслабения, на слепородения и т.н.
Опорни думи: милост, Спасител, вяра, помощ, любов, милосърдни, малкият Христос, надежда, духовна просвета, закрила, Божия помощ, Дух Свети, състрадание, добродетели, дух извисен, добро.
ІV. Съдьржание:
На отборите се раздава по един комплект икона-пъзел. На дъската предварително се изписват опорните думи, които трябва да включват в разказа, за да се ориентират за заглавието. започва отборът, който е готов с разказа. След три или петминутно събеседване другите отбори нямат право да използват части от чутия разказ на съседния отбор. Разказва се колективно. Журито оценява след кратко събеседване разказаното и определя победителя.
МЪДРИЯТ СЪВЕТ!
І. Задачи:
1. Да се въведе в употреба понятието „Божия заповед“!
2. Да се вникне в смисъла на нравствения избор и свободата на
човека, поставен в позиция „ако“!
3. Да се възстанови споменът у децата за допуснати грешки или
грехове към близки или към самия себе си!
ІІ. Правила:
Участват всички ученици. Те имат право на един от три възможни избора. Ограждат с кръг рисунката, която, според тях, отговаря на представите им за бъдещето на персонажа.
Победители са тези, които са застанали зад избора на детето към дядото и неговите нравоучения.
ІІІ. Материали:
Картонче с рисунка на дядо (старец), купчина пари и деца-приятели.
IV. Съдържание.
Да се прочете разказа от учителя.

СЪВЕТЪТ НА ДЯДО ДРАГАН

Дядо Драган беше овчар. Но какъв овчар! Да ти е драго да го гледаш като поведе сутрин стадото на паша. Обличаше се в по-дебели дрехи, че понякога задухваше силен вятър, друг път заваляваше дъжд, но ризата му беше неизменно бяла и чиста. Личеше, че има добра стопанка, но не беше само това. Той обичаше реда и чистотата.
Малкият Драганчо беше много привързан към дядо си. Чакаше го с нетърпение да се зададе привечер. Особено през пролетта беше много забавно. Агънцата блееха с тънки гласчета и подскачаха, а той тичаше край тях и се опитваше да подскача като тях.
Веднъж му разрешиха да прекара цял ден с дядо си. Облече се като малко овчарче, взе една малка гегичка, майсторски нашарена от дядо му и закрачи с него пред стадото. Колко е весело! Нямаше търпение да отиде горе в планината, за да види водопада, да чуе как птичките пеят в хор, а може да види и лисица, заек, дива коза. Само да не е мечка. Дядо му беше срещал мечка, но той е голям, силен, смел.
Подтичваше Драганчо нетърпеливо напред, връщаше се пак, тръгваше редом с дядо си. Изведнъж се спря изненадан.
– Дядо, дядо! виж нещо лъскаво! Как свети на слънцето!
Загледа се дядо Драган и на горския път видя малко сгъваемо
ножче, съвсем новичко.
– Някой пътник преди нас го е изгубил.
– Дядо, да го вземем. То ще ръждяса тук от дъждовете, от росата.
– Не! Не се докосвай до чужда вещ!
Зачуди се много малкият Драганчо на отговора, но не посмя да противоречи. Думите на дядо му бяха мъдри и тежки и лесно можеше човек да ги промени.
На обед запладниха стадото. Хапнаха хляб със сирене и плодове. Студената вода от горското изворче приятно утоляваше жаждата. Полегнаха да си починат. Една мисъл не даваше спокойствие на малкото овчарче.
– Дядо, защо не бива да се докосваме до чуждото?
– Грях е, чедо! А всеки грях се наказва. Ако взема чуждо, то Бог
ще ни отнеме моето и то по-скъпото. Не пипам аз чуждо. Проверил съм.
От опит го зная. Ще взема днес едно ножче, утре ще изгубя най-
хубавата овца. Чуждото си е чуждо! Така ме учеше моят дядо, който
беше най-мъдрият човек в селото.
– Как така бе, дядо? Бог не се вижда! Има ли Той ръце, за да ти
вземе твоето?
– Я вземи шишето с вода! Така. Отвори го! Наведи го сега да видим
какво ще стане!
Драганчо изпълни всичко и водата започна къл-къл-къл да се излива.
– Дядо, ще останем без вода.
– Ще останем я. Ха, спри я да тече и да те видя, след като си навел шишето. Не можеш. Има си закон, ред в природата. Нарушиш ли го,нарушава се всичко. Губиш.. Има, внучето ми, и друг ред, който се
отнася до мислите и постъпките на хората. Ако го нарушиш, разваля
се редът. Губиш. Тъй става и с присвояване на чужда вещ. Щещ, не
щеш, така е. Не може иначе.
Много се чудеше на тази мъдрост Драганчо, толкова сложна за малкия му ум, но я прие, защото всичко, каквото кажеше дядо му, беше мъдро и разумно. Но пак си позволи да го попита:
– Дядо, как Бог вижда? Може ли всичко да види? Толкова е голяма
земята и толкова много хора има по нея!
– Той вижда дори и на тъмно. Той е създал света и хората, че как
няма да може да ги вижда. Ти си бодеш очите да нашариш ей тази
пръчица, а как може да не я виждаш?
Чудни му се виждаха тези мисли на Драганчо, но той се пазеше и когато е сам и на тъмно, да не пипа чужда вещ.
Мина време. Той стана ученик. Другаруваше с Иван, с когото седеше на един чин. Свърза ги много веселата игра на улицата и на малката детска площадка. Веднъж забелязаха на земята една химикалка, но много хубава. Като звезда грееше в тревата, яркочервена. Спусна се Иван и я взе.
– Не пипай! – отсъди строго Иван. – Чужда вещ не се присвоява!
Учуди се Иван.
– Че защо? Да я оставим тук да се зарие в пясъка ли?
– Казвам ти, не пипай! Остави я ей тука! Който я е изгубил, ще
дойде да си я потърси. Не се докосвай до нея, защото ще изгубиш нещо
по-скъпо!
Изсмя се Иван и я сложи в джоба си. Това му се хареса.“

След запознаване със съдържанието на разказа, учителят предлага на децата играта „Мъдрият съвет“, раздава картончета на всеки участник и обяснява: „Ученикът има възможност на три варианта за избор на своето бъдеще като православен християнин и вярващо в Бога дете. Като се поставите на мястото на детето, какъв избор бихте направили:

– „Да послушам и запомня думите на дядо си, че Бог всичко вижда
и всеки е получил заслуженото си за извършените грехове и нарушаване на Божиите заповеди.“
– „Купчина с пари-с кражба лесно може да се забогатее и няма да съм притеснен за бъдещето си“.
– „Да живея със съвета на приятелите си, защото от приятелите няма по-верни другари или че човек винаги трябва да е самонадеян и да разчита на собствения си късмет“.
След това учителят предлага на всеки ученик да загради с кръгче избора си. След коментар върху избора на по-голямата група ученици, спечелила играта, се обобщават резултатите и се довършва разказът. Поуката, която трябва да се изведе е, че „когато човек върши грехове, винаги му се отнема нещо много по-скъпо“.
„На другия ден, без да го видят, взе скъп цветен молив от чантата на другарчето си. Само Драганчо забеляза, защото следеше постъпките му.
– Не пипай, Иване! Ще изгубиш. Бог ще ти отнеме нещо по-скъпо
за тебе.
-Ха-ха~ха… Какво ще ми отнеме? Пък и да ми отнеме, мама. пак ще ми купи, каквото ми липсва.
– Аз се пазя, а ти както искаш.
Иван започна да краде. Един, два, три пъти. Хванаха го. Баща му го наби жестоко, но той вече беше свикнал с това. А за оня закон, който Бог бил наредил за постъпките на хората, не искаше да знае, дори и да мисли. Смееше се на тази Драганчова философия и го подиграваше, че е наивен.
Но стана истински крадец. Като порасна, сдружи се с лоши другари и направиха една голяма кражба. Хванаха ги и ги осъдиха на дългогодишен затвор.
В затвора Иван изглеждаше много жалък. Почти отчаян, той седеше в един ъгъл на мрачната килия. Как беше погрознял! Очите му гледаха в пода разсеяно, без капка радост.
За първи път се замисли за постъпките си. Как тъй, откъде започна всичко? Тръгна той с мислите си назад и стигна до детството. Изтръпна, като си спомни за яркочервената химикалка. Спомни си и думите на Драганчо: „Не пипай! Ще изгубиш нещо по-скъпо!“. И почти на глас Иван каза на себе си в пълно отчаяние: „ИЗГУБИХ НАЙ-СКЪПОТО: СВОБОДАТА, РАДОСТТА И ЧЕСТТА СИ“.
А навън ухаеше ведра пролет. Цветята се усмихваха, птичките пееха. Драганчо се радваше с чиста душа на красотата, която добрият Бог беше разлял по земята.“