Митрополит Гавриил: Близостта на учители до ученика е разбиране, подкрепа и любов

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил – ръководител на Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия към катехизаторите – духовници и миряни на БПЦ-БП и преподавателите по Религия-Православие:

Досточтими отци, скъпи в Господа братя и сестри – катехизатори и преподаватели по Религия-Православие,

Намирайки се в светлата празничност и духовния зов на 24
май, както и в навечерието на 1 юни – Деня на детето, когато постепенно изпращаме изминалата учебна година и започваме да се готвим за следващата, се обръщаме към всички вас, които се трудите на нивата на духовното просвещение и нравственото възпитание на българските деца в име Господне.

Катехизацията и религиозното образование по Православие са най-съществените насоки в обучението и възпитанието на подрастващите поколения, тъй като те образоват не само умовете, но и сърцата на най-малките членове на нашето общество. Това ще рече, че заниманията по Вероучение и по Религия-Православие откриват на децата святата тайна за това, че човекът е създаден по Божий образ, и че да се образоват, означава те да се развиват и усъвършенстват във вяра, надежда, любов, добротворство и благочестие за слава Божия и наследяване на вечното Божие Царство. Това е и трябва да бъде най-висшата цел на всяко образование, на всяка образованост – образът на човека да се уподоби на Първообраза на своя Създател – Бога.

Духовно-нравственото образование, извършвано от светата Православна Църква най-добре постига тази цел и затова вашата роля на православни възпитатели и учители е особено ценна и отговорна. Затова вашият образ трябва да грее с праведност и личният ви пример – с хармония между думи и дела. Неприемливо е в личния си живот да се отдаваме на немощите и похотите си, а в класната стая да учим подрастващите на благоприличие. Недопустимо е да правим страстите си обществено достояние и така да съблазняваме ближните си, особено щом сме се посветили на духовно и просветителско служение. Защото отговаряме пред Бога не само за своите, но и за душите на поверените ни деца и ученици.

Да бъдем близо до тях означава да спомагаме за извисяването им чрез посочване на непреходния духовно-нравствен идеал – Христовата Личност, на Която всички трябва да подражаваме. „Величието и същината на човека … лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух” (Архим. Борис, по-късно Неврокопски митрополит. „Кризата в нашето училище”, 1928 г.). Близостта на учителя до ученика е разбиране, подкрепа и любов, но не оправдаване и толериране на греха. Няма такава „благородна” кауза, която да оправдае робуването на страстите, а още по-малко – пропагандирането им сред подрастващите, пък макар и в благовидна „опаковка”. Благородни са тези каузи, които се постигат само с благородни средства.

Катехизатори и учители по Религия-Православие,

Не забравяйте, че след демократичните промени Св. Синод на Българската Православна Църква вече повече от 25 години се бори за връщането на религиозното образование в числото на задължителните учебни дисциплини. Вие сте призвани да участвате достойно в тези трудове на българското църковно свещеноначалие.

Служението на учителя по Вероучение и по Религия-Православие е богоугодно дело пред лицето на Троичния Бог, което е призвано да остава в детските души като печат на светостта. Православието е едновременно вяра във Възкресението и вяра в Кръста Христов. То е аскетичен път, който открива радостната благодат на Св. Дух. За да приведе към Бога своите възпитаници, самият преподавател трябва да има подвижнически дух и да живее в „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23).

Ето защо ви призоваваме да стоите добре пред Господа, да живеете в целомъдрие, защото само тогава можете да стоите авторитетно пред своите ученици. И да принесете заедно с тях плод (срв. Мат. 13:23), та да чуете заветните и спасителни думи на Господа Иисуса Христа: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34), „радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:12)!

Призоваваме над всички вас и над всички български деца Божието благословение – за духовно и телесно здраве, многоплодни трудове, праведен живот и вечно спасение! Амин.

ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ

+ Г А В Р И И Л

Източник: Bg-patriarshia.bg/

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × one =