ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА СПОРЕД СВЕТИ ПАИСИЙ СВЕТОГОРСКИ – 2 ЧАСТ
Както обаче неразсъдливата любов наврежда, така и неразсъдливият натиск също наврежда, тъй като и двете произлизат от нашия болен егоизъм. Старецът отбелязваше и това, като казваше:
– Някои родители извършват голям натиск над децата си, дори пред другите. Сякаш имат някакво муле и го водят с пръчката да върви право напред, държат юздата в ръката си и му казват да върви свободно! По-късно стигат и до там, че ги бият. Чрез натиска родителите не помагат на децата си, но ги задушават.
Постоянно, не това, не онова, това направи така … Те трябва да държат юздите, но така, че да не бъдат скъсани. Нека контролират с внимание децата, за да ги вкарат в ред, но да не създават пропасти между тях и себе си. Нека правят това, което прави добрият градинар, когато засажда едно дръвче; той го завързва нежно с едно въженце за някое колче, така че да се изправи и да не се нарани, когато вятърът го накланя ту наляво – ту надясно. Дори го огражда наоколо и същевременно го полива, грижи се за него докато израснат клоните му, за да не ги изядат козите. Защото, ако го окастрят козите, то вече си е отишло, то вече е унищожено. Едно окастрено дърво нито плодове може да даде, нито сянка може да направи. Когато пораснат клоните му, тогава градинарят премахва плета, и така дървото започва да дава и плодове, а под неговата сянка могат да се подслонят кози, овце и хора.
Поради прекомерната си грижа обаче, в повечето случаи родителите искат да вържат детето с тел, въпреки че трябва да го вържат нежно, за да не го наранят. Нека се опитват да помогнат на децата по определен начин, който култивира достойнство в душите им, така че да усетят доброто като необходимост. Нека им обяснят доброто, доколкото могат по добър начин, с любов и болка.
Това, което незабравимият старецът винаги подчертаваше на малки и големи е, че каквото и да правим, трябва да го правим с усърдие, благородство, любов и болка. Съветваше родителите да култивират достойнството в децата, така че да могат сами с мъжество и радост да извършват доброто в техния живот, да обичат Христа и ближния си, а техният живот да бъде изпълнен с духовен смисъл. Когато родителите забелязват безобразно поведение и реакции от децата си, трябва хладнокръвно да открият коя е причината. Много често примерът на родителите е това, което изиграва голяма роля във формирането на характера и душевния свят на нашите деца. Старецът казваше:
– За да не слуша детето и да се държи безобразно, значи нещо не е наред. Може би вижда безобразни сцени или чува безобразни думи вкъщи или извън дома. Във всеки случай, на децата помагаме по духовните въпроси главно с нашия пример, а не чрез натиск.
Много родители се карат пред децата и им дават лош урок. Горките деца се натъжават. След това, за да ги утешат, родителите започват да им изпълняват всичките желания. Бащата отива и подхваща детето с добро: “Какво искаш да ти взема, злато мое?”
Отива и майката, като и тя го подхваща с добро, а накрая децата израстват с капризи и преструвки, а впоследствие, ако родителите не могат да им дадат това, което искат, те ги заплашват, че ще се самоубият. Аз виждам колко помага на децата добрият пример на родителите. Когато децата виждат родителите да имат любов помежду си, да имат уважение, да се отнасят с благоразумие, да се молят и т.н., тогава те запечатват това в душите си.
Много често някои родители в началото на техния семеен живот са били далеч от Бога, като така са допуснали много грешки във възпитанието на децата си. По-късно обаче, познали Божията любов, те изпадат в голямо притеснение, виждайки грешките, които са направили спрямо децата си, и главно, че не са ги научили да обичат Бога. Факт е, че тази болка е доста голяма за чувствителните души, впоследствие благочестиви родители, и дяволът може да се възползва, като натъжи прекомерно техните души, с цел да ги удави във вина и отчаяние за ролята им като родители и за спасението на техните деца. За тези случаи мъдрият и човеколюбив старец ни казваше, че ако родителите имат откровено покаяние и помолят Бог да помогне на децата им, то Бог ще направи нещо за тях. Ще им изпрати някой спасителен пояс, за да се спасят от бурята, в която се намират. Дори и да не се явят хора, които да помогнат, може нещо, което ще видят да допринесе за това, така че да поемат един добър обрат. Трябва да знаете, че тези родители са имали добро разположение, но като малки не им е било помогнато в семейството и имат право на Божията помощ[3].
Едно от основните учения на светия старец беше, че преблагият и справедлив Бог никога не онеправдава човека, но по-скоро всеки онеправдан човек бива оправдан завинаги в Неговото вечно Царство, но и в този свят му предоставя всичките способности и възможности, така че да не бъде онеправдан духовно. Когато сме онеправдавани от хората, нас ни оправдава справедливият Бог, казваше ни много често в поученията си. Така и при затрогващия феномен на деца, които живеят духовно и обичат Бога, но срещат много трудности и пречки от своите родители, а също и при грижата за сирачетата. За тях старецът казваше, че Бог полага повече грижи за тези деца, отколкото за онези, които имат родители, които живеят духовно.
Старецът постоянно ни повтаряше да имаме вяра – доверие в Бога. Той считаше, че колкото по-малко човешка помощ има човек, толкова повече има право на Божията помощ, която всъщност е тази, която ни помага, и от която имаме нужда. За осиротелите деца казваше по характерен начин: аз облажавам децата, които са лишени от голямата обич на родителите си, защото са успели да направят за свой баща Бога още в този живот, като паралелно с това са спестили в спестовната каса на Бога поради обичта на родителите, от която са се лишили, и която събира лихви.
Но и в този живот добрият Бог ще им помогне, защото от момента, в който им взема родителите по някакъв начин е задължен да ги пази. Бог ги обича повече по естествен начин и е загрижен за тях повече. На тези деца Бог дава по-големи права в този живот, отколкото на другите деца.
Блаженият старец даваше за пример неговия светец – преподобния Арсений Кападокийски – който е израснал като сираче както от майка, така и от баща. Ако той не беше се изправил духовно срещу факта (на неговото сирачество), ако той не бе се изправил с храброст, той би бил измъчен, би имал психологически проблеми. Виждате обаче каква неустрашимост е имал! Какви борби е провел! Колкото болен е бил, а е направил толкова много походи? Вървял е, сякаш е летял! Тук човек може да види свръхестествената сила, която му е дал Бог. Та в отглеждането на сирачета ли ще се затрудни Христос?
Какво утешение старецът ни дава с тези си думи! Дали обаче сиротството означава родителите да умрат само телесно? Не е ли един вид сирачество, духовно и плътско, духовната смъртност и смърт на душите на нашите родители, постоянното им отсъствие от дома, отдалеченият им живот от Бога?
Господ е жив, както ни уверява преподобният старец. Когато си мислиш, че всичко е отрицателно, и че ще настъпи хаос, то тогава Бог го осуетява със Своята любов, и действително в Бога човек много често събира благоуханни и скъпоценни рози от тръни.
Затова нека не се отчайваме като родители, когато забелязваме нашите деца да се затрудняват духовно, дори и поради нашите недостатъци. Чрез самоукор, който се ражда от смирението, и който донася Божията благодат в душата, нека се изправим срещу трудностите на нашите деца, поемайки върху си тяхната болка, и нека претворим тази болка в боляща молитва към Бога, както за нашите недостатъци, така и за трудностите на нашите деца, така че Той да покрие чрез божествената Си сила и присъствие нашите недостатъци и невнимание в отглеждането на децата.
Никога няма да забравя, как старецът с много болка и любов бе съпричастен в трудностите на хората и се молеше със самообвинение за техните слабости или болести.
Веднъж в колибата му дойде един баща водейки със себе си приблизително 10 годишното си дете тогава. Ние бяхме там при стареца и видяхме отблизо сцената. Личеше си, че бащата и другите съпровождащи бяха казали на детето, че старецът има силата да го излекува от болестта му (мисля, че имаше левкемия), а детето очакваше да стане чудо и още в същия момент да се излекува. Както обичайно, старецът ги прие с много любов и им говореше духовно, като ги насърчаваше да имат надежда и вяра в Христос и в нашата Богородица, и след това ги поощри да продължат поклонението си към другите манастири на Света гора. Когато се изправиха да си тръгват, детето видя, че не се случи чудото, както то си го представяше, когато спонтанно отиде и прегърна стареца и го молеше: Отче, моля те, излекувай ме!
Незаличим остава в мен изразът на болка и любов, които се изписаха на лицето на стареца, който прегърна детето и както беше прав обърна разплаканите си очи към небето, сякаш нямаше никой друг от нас там, освен преблагият Господ, и изразявайки съдържанието на сърцето си, той каза на Бог:
– Боже мой, с какво е виновно това детенце, дори аз да съм недостоен и изгубен, и не мога да му помогна.
Той си затвори очите и се потопи в мълчалива молитва за това малко ангелче, а всички вътре в мълчание преживяхме как един светец се молеше за целия свят.
Какво се случи впоследствие не научихме, но научихме начина, по който старецът полагаше болката на хората върху себе си, като обръщаше болката на молитва в крайно смирение, което отваря струите на милостта и Божията благодат.
Оттогава казвам на себе си, че ако ме болеше толкова мен, или ако ги болеше толкова родителите, и поставях грешките и травмите на братята си върху мен, като претворявам болката в молитва, то тогава колко различен бих бил, и колко различно бих гледал на братята си, а родителите на децата си, и действително колко много бихме помогнали на нашите деца, духовно и плътски, но и на нас самите, изгубените и недостойните?
И накрая, дали не са гордостта и нашият егоизъм, както обикновено, които навреждат на нас и нашите деца, а ние не го разбираме, докато нашето смирение е противоотрова на трудността, колкото на нас самите, толкова и на нашите деца?
Няма да ви измарям повече. Ще свърша, четейки едно писмо, което почтеният старец написа на един баща, който страдаше от мъка по детето си, макар че и той самият имаше своя дял на вина. Писмото говори от само себе си както за разсъдливостта на стареца, рожба на смирението и на неговата свобода в Божията благодат, така и за голямата необходимост от доверие в бащинския промисъл на Божията любов, който в крайна сметка трябва да води нашето съществуване, за да можем да посрещнем правилно бурите в кораба на нашето семейство.
И така, преподобният старец пише:
“Уважаеми братко мой О., привет в Господа.
По отношение на детето Ви, за което ми пишете, съм на мнение, че една строга позиция би му навредила още повече. Говорете му за доброто по добър начин и не го натискайте след това, но покажете, че се притеснявате за пътя, по който е поело. Това ще си проличи от само себе си, защото нито радостта може да се скрие, нито пък притеснението. Вие извършвайте Вашето задължение със съветите, а след това трябва да доверите детето си на Бога.
Аз мисля, че болката ще доведе до повече резултати, ако се оползотвори в молитва. Въпреки че, когато Ви боли за непослушанието на детето и настоявате, вие няма да постигнете резултати, защото детето е разбунтувано от плътта и от влиянието на лукавия, на когото е дало властта.
Това е буря и ще премине. Не се притеснявайте, то ще се съвземе по-късно. Нито взимайте всичко навътре, че ще изгуби чистотата си или какво ще се случи по-нататък.
Хората от нашата епоха имат други правила, те са направили от греха мода. Бог да Ви помилва.
Гледайте, доколкото можете, да не нагрубявате детето, както споменах, за да не разкъса синджира и да си отиде от семейството, защото после ще се съвземе и няма да иска да се приближи от егоизъм, и така ще се изгуби напълно.
Що се отнася до лекаря, за който ми пишете, поради състоянието, в което се намира, дори и да показва нещо, ще му навреди, ако го закарате там, защото от една страна е големият му егоизъм, от друга страна е помисълът, че нещо му се е случило чрез плътските желания, които няма да се задоволят, и то ще изпадне в страх и ще стане още по-зле. На детето му няма нищо, освен само плътската детинска лудост на възрастта, която се е повишила до голяма степен и е запалила пожар поради невнимателния му живот.
Ако си мислите, че нещо му има, а лекарят Ви каже да му дадете лекарства, аз не възразявам. Проявете търпение обаче за един кратък период от време и пренебрегвайте неговото непослушание, докато се доближи до Вас повече, и при първа възможност, която то самото ще Ви даде, когато почувства неразположение или когато Вие намерите повод, тогава го заведете на лекар откривайки правилния метод.
Във всеки случай, не се безпокойте, Бог няма да остави детето така. Нито пък греховете на децата от днешната епоха ще ги съди по същия начин, по който ще съди греховете на децата от нашата епоха.
Молете се, и аз ще се моля, а добрият Бог ще помогне на детето Ви, както и на всички деца по целия свят.
С любов в Христа, Монах Паисий”
Благодаря!
Беседа, която бе произнесена в Света митрополия на Етолоакарнания през май 2009
Източник: Bogonosci.bg
