Разказ за Сътворението на света
Mили приятелю, когато бях дете като теб, обичах да си играя с едно дървено конче. Моят дядо ми го подари. Сам го изработил с много труд и любов. Един ден, докато си играех с него в градината ни, видях в двора на съседите много красив бял кон. Похапваше си тревица, потропваше с копито и ме наблюдаваше с топъл поглед. Това беше истински жив кон. За разлика от дървеното конче можеше да се храни и движи. Замислих се. Дядо ми е направил моето конче със собствените си ръце от дърво. Били са му необходими много усилия. А кой е създал прекрасния бял кон? И всички животни и ароматните цветя в градината ни? Питах дядо. Той ми разказа, че светът, който ни заобикаля, е сътворен от Бог. Негово творение са високите планини, синьото небе, пенливите реки и всички животни. Той е създал и нас хората. От обич Бог решил да създаде света. Не му били необходими никакви материали. Била необходима само една негова дума, за да грейне слънцето, да потекат реките, да разцъфтят цветята, да запеят птиците. Бог знае всички тайни.
Знае какво трябва да направи, за да бъде творението му съвършено и хармонично. За да могат птиците да летят, им дал криле, а за да плуват рибите в морето, им дал перки.
Бог създал света не изведнъж, а постепенно в продължение на шест творчески дни. Творческият ден е по различен от деня, който започва с утро и завършва с нощ. Творческият ден обхваща много по -голям период от време. Светът, в който живеем, е нашата планета Земя.
Само с една дума Бог сътворил планетата ни. Тогава все още навсякъде било тъмно и пусто. Бог решил, че през първия творчески ден трябва да създаде светлината. Светлината Бог нарекъл ден, а тъмнината – нощ.Във втория творчески ден, пак само с една дума, Бог създал синьото небе и въздуха. Под синьото небе до този момент имало само вода. Бог решил, че трябва да събере водите на едно място. Така оформил реките, моретата и океаните. Като събрал водите на едно място, там където нямало вода се появила суша. Нея Бог нарекъл земя. На земята имало само пръст. За да я украси, Бог заповядал да прорастат на нея различни видове треви, храсти и дървета. Те трябвало да дават плодове и семенца. Семенцата падали в пръстта и от тях отново израствали нови растения . Това станало в третия творчески ден.
На следващия ден Бог създал светилата на небето. Голямото светило Бог нарекъл Слънце. То трябвало да управлява деня. А малкото светило – Луната, трябвало да управлява нощта. Слънцето и Луната започнали да отмерват дните и нощите. Бог създал и звездите. Така се появила огромната вселена около планетата Земя. На земята вече било много красиво. Имало различни видове цветя – едни имали червени цветове, други били със син или жълт цвят. Имало дърветата с различни по форма листа. Едни видове, като кестена и ореха имали големи зелени листа. През есента листата им пожълтявали и падали. Други видове, като бора и елата, имали вечнозелени игловидни листа . Красиви били растенията, но не можели да се движат и да общуват помежду си. Бог решил, че трябва да направи света още по- красив и разнообразен. В петия творчески ден
Той създал рибите и птиците. Заповядал рибите да живеят във водите – реките и моретата. А във въздуха пуснал да летят птиците.На шестия ден Бог създал всички видове животни, които обитават сушата – мечки, лъвове, кози, вълци, лисици и още много други видове. Благословил животните да живеят, да се хранят и да се размножават на земята.
Бог видял, че всичко сътворено от него е хубаво. Но творението му все още не било завършено. В края на шестия ден Бог създал човека. От всички живи същества Бог най –много обикнал човека. Човекът и Бог били добри приятели и често разговаряли. Бог му заповядал да бъде господар на земята. Трябвало да се грижи за нея и да пази всички живи същества и цялото творение. Човекът трябвало да се подчинява на Бог, да го обича и да върши добри дела. След този разказ на дядо ми започнах да се грижа за животните. Правех къщички за птиците и им давах трохички. Поливах цветята в градината ни. Започнах и да се моля. Чрез молитвата общувах с Бог. Той стана мой добър приятел.
Източник: Филка Лефтерова
