Примерен дневен режим за летен лагер в манастир

Лагерите започват веднага след като приключи учебната година. Практиката е да се разделят лагерниците на възрастови групи, това ще рече, че първата смяна на лагера е на възраст от 7 до 12 години, а втората смяна от 12 до 16, като понякога има изключения.

На момичета са забранени, къси панталонки, къси поли, потници, големи деколтета, прозрачни и прилепнали дрехи, особено за по-големите. Всяко момиче и момче добре знае, че не отива на хотел, а на православен лагер. Някои учители не позволяват играчки, телефони, преси за коси и лаптопи.

Преди да започне лагерът учителите и възпитателите са направили разчет на дейностите. Всеки ден децата имат поне 4 учебни часа уроци. Един час вероучение с учител, един час с някой от монасите, един час пеене и един час рисувани или ръчен труд. Всяка смяна има тема, например „Български светци“ или „Царството Божие“ и тн. Задължително се включва поведението в храма, причастие, изповед, християнски добродетели и молитва.

Важна е и дисциплината. Това ще рече, че децата трябва да чистят стайте си, да не цапат и рушат манастира. Всеки ден това старателно се проверява. Като отговорността се поема от отбора. Така децата стават задружни и отговорни.

С пристигането си в манастира децата са настанени и разпределени по отбори. Всеки отбор трябва да си избере библейско име и капитан, оставяме децата сами да решат. Това е важно, защото още същия ден започват да помагат в трапезарията. Те сервират, отсервират и мият съдовете си. Отборите дежурят по ден или два, зависи от големината на смяната.

И ако още не сте разбрали какво точно правим и каква е „магията” на лагера прегледайте дневния ред.

07:30 – Ставане от сън и лична хигиена.

08:00 – Всички отиваме в храма за литургия. Всеки ден монасите служеха литургия, но децата пристъпват към причастие само веднъж след пост, изповед и молитви.

09:00 – Закуска. Малко преди да свърши литургията, дежурният отбор отива в трапезарията, за да сервира. След закуска децата се прибират в стайте, за да ги преведат в отличен вид.

10:30 – Проверка на хигиената в стайте. Учителите обикалят стайте, за да видят дали са чисти. Чистите стай са наградени с червена точка на таблото, а лошите с черна. Това табло присъства през целия лагер и на него личат добрите и лошите постъпки. Децата много се вълнуват от този начин на оценяване, защото ние обещаваме награди за липса на черна точка, но истината е, че има за всички.

11:00 – Час по вероучение. Всеки учител си има програма с теми, която следи.

12:00 – Час по пеене. Учим децата на тропарите на по-големите празници: „Богородице Дево“, „Свете тихи“, „Чистая
Дево“, „135 псалом“, „Возбранно е воеводе“ и мн други. Имаме си и наши лагерни песни.Те са поучителни и весели.

13:00 – Обяд. Дежурните отново сервират и отсервират, също така следят за реда в трапезарията, а един от тях чете някое житие на глас.

13:30 – Свободно време. Децата са из двора, правят каквото искат.

14:00 – Следобеден сън. Никой няма право да излиза извън стаята, дали спят или си говорят, няма значение, но не искаме да излизат на двора. Това се прави с цел да бъдат защитени от слънцето, защото през лятото е горещо.

16:00 – Следобедна закуска. Тя се прави на крак, приготвят я дежурните. Мажат се филии или се раздава нещо опаковано.

16:10 – Час по вероучение с някой от монасите. Всеки сам избира темата.

17:00 – Бие клепалото, всички отиват на вечерня. Децата могат да вземат участие на Вечернята. Четат 103 псалом, казват „Спододи ни Господи“ и „Сега отпускаш своя раб…“

17:00 – Час по ръчен труд или рисуване. Децата правят разни неща от пластелин, глина хартия, плат и т.н. Всички неща са свързани с концепцията на лагера. Правят се кадилници от глина, рисуват се икони, бродират се кръстчета много други. Това зависи от учителите и желанието на децата

18:30 – Време за много игри (В двора на манастира правихме големи състезания, игри от моето детство, излизахме извън манастира и тичахме из поляните. Игра ли сме на римляни и християни и образователни игри, стимулиращи знанията.

21:00 – Вечеря

21:30 – Пак игри и свободно време. Често се събирахме да пеем или да си довършим нещата от ръчния труд, но само по желание.

22:00 – Всички сме събрани и строени, за да си прочетем вечерните молитви. След това се пее химн на България, ако някой иска нещо да каже сега е моментът. Децата имат време за лична хигиена

22:45 – Сън

Всяка една смяна прави едно голямо тържество, с което показваше какво е научила на родители. Понякога часовете по пеене минават в репетиции. Особено втората седмица.

Също така задължително се прави вечер на таланта. Всяко дете е длъжно да участва с каквото прецени – песен, танц, стихотворение или сцена. Обяснено им е, че Господ на всеки е дал талант. Много често участваха дори готвачките и учителите, кой с каквото може. Винаги канехме и отците. Много ни се радваше.

Правим вечер на прошката, на благата дума и задължително си правим „прощално парти” около огън. Палим го на някоя поляна около манастира, пеем песни и играем хора, нещо което харесваше много на децата, но монасите не го позволяваха в двора на манастира, затова излизахме на поляните.
Втората седмица от лагера е седмицата на причастието. Много трудна за всички, защото децата постят, опитват се да са сирени и кротки, готвят се за изповед. Обръща се внимание на по-големите момичета, с цел те да бъдат предпазени от греховете на „младостта”.

Също така през периода на лагера децата ходят на поклонение до близки манастири. Ако има повече финанси отците ни позволяват до отидем до някой музей или място с културно значение, но само един ден от четиринадесетте.