Тържество с две сцени за Сирни заговезни
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
ЧЕТЕЦ: Боголюбиви отче, уважаеми родители и гости,
Днес, искаме да помолим за прошка всеки, който сме обидили, наранили, разочаровали и натъжили.
ДЕЦАТА: Християнче православно се зова по вяра аз,
за това съм тъй щастливо всеки ден и всеки час.
Аз обичам всички хора – никому не мисля зло.
Тез, кои са зли и лоши, побеждавам ги с добро.
А пък празник най-обичам да си бъда в Божи храм,
за да слушам със наслада, що се пей, говори там.
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здраве, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Седнаха децата
Всички на софрата
До мама и до татко,
Да си хапнат сладко
Бобена чорбица,
Рибник и халвица.
Със молитви баба,
ще разчупи хляба,
ще прости на всички,
на големи и мънички.
На свои и на гости –
да са леки пости!….
Грях е да постъпваш лошо,
Грях е друг да нараниш
Да откраднеш и да излъжеш
Или пък да наклеветиш.
Грешно е да не помогнеш,
Когато някой е в беда.
Когато лошото надмогнеш,
Тогава си убил греха!
Грях се ражда под небето,
Всеки може да сгреши,
Но е важно, запомнете,
Важно е да си простим!!!
Нека да подминем злото,
Нека бъдем по-добри
Да си помагаме, защото
Светът на обич се гради.
Сутрин още със зората,
Да ни огрее радостта,
С усмивка да дарим съдбата
И да се къпем в доброта.
Човешко е в живота да сгрешиш,
безгрешни хора няма на Земята.
Прекрасно е да можеш да простиш,
със прошката пречистваме душата.
Че днес е важен празник зная аз,
ръката ми за прошка поемете.
Простих на себе си, на всички вас,
за грешките ми, моля ви…простете!
Аз знам – човек от грешките се учи.
От грешките човек кове съдба.
Простете ми, задето с вас се случи,
съвсем случайно аз да съгреша.
Ръка за прошка ти подавам,
ето на – прости ми ти.
Протягам ти я за да се покая,
за нещо, с което съгреших.
Подавам ти ръката си – прости ми,
за всяка обида и неизречени слова,
и двамата, може да сме съгрешили,
но аз ти искам прошка от сега!
Прощавай мамо! Думите не стигат.
А искам да ти кажа толкова неща …
Обичам те и знам, че си простила
отдавна всичко на свойта дъщеря.
Прощавай мамо, че от тебе крия
проблеми, грижи в моя ден,
но искам от лика ти да изтрия
страха, тревогата за мен.
Прощавай мамо! Искам да си вечна –
тъй мила – с нежните коси,
с тревогите си, с вярата си чиста,
в доброто, с топлите очи.
Колка ли струва сълзата, която
на приятел в очите блести
и която превръща в поточе водите,
а после в буйни реки.
Колко ли струват монетите дребни
на бездомника в джоба съдран,
колко ли много те са потребни
на богатия, стъпчил къшея хляб?
Колко ли струват на роза откъсната
няколко часа във ваза с вода?
Колко ли струва времето, пръснато
между живота и вечността?
Питаш се лутайки, търсиш цената,
а може би проста е тя –
прошката е ключът на нещата,
единствено тя си струва труда.
Прощавайки можеш в сърцето да пазиш
малка сълза, като капка роса,
дребна монета, която бездомника
щастлив ще направи в нощта.
Прошка и обич не крий във сърцето си
заради тази сълза.
Прошка и Обич не можеш да купиш,
но можеш да подаряваш сега..
Мили Боже , дай ми силна Вяра
да променя себе си дори ,
да притегля с нова мяра
грешките за хорските беди!
Прости ! тъй както Аз прощавам,
за думите изречени от моята уста
бъди свободен в мисли и дела
с прошката ,която Аз ти давам !!!
Прошка и обич не крий във сърцето си
заради някаква скрита тъга
Прошка и обич не можеш да купиш,
но можеш да подаряваш сега.
Традицията повелява – ПРОСТЕНО да кажа.
Вие прошка ми искате – аз прошка ви давам…
Сърцето богато за прошка милува…
Душата крилата за прошка тъгува…
Простете! И от мен, приятели мили!
Простете! И нека бог ни закриля …
ЧЕТЕЦ: Време е в седмицата на прошките да чуем Божия призив: „Обичай и прощавай“. На това ни учи сам Иисус Христос,Който казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният Ви Баща“!Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца. Нека простим на всички всичко в името на любовта. Да си простим взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.
Спаси Господи люди тво Богородице, Дево
Богородице Дево, радуйся
„Вълшебните думи“
„Вълшебните думи“
А сега се обръщаме към всички Вас да ни простите за всичко, с което волно или неволно сме Ви обидили и наранили.
ВСИЧКИ: Простено-прости!
ЧЕТЕЦ: Ще продължим с 2 сценки, от които всички можем да се поучим.
„Обидните думи“
„Когато наскърбиш“
Простете и от мен приятели мили,
Простете и нека Бог ни закриля!
СЦЕНА ПЪРВА:
(Всеки учител разпределя ролите както прецени)
Обидната дума
Децата играят на двора към тях се приближава Мими.
-Ммм-о-жже ли да иггг-рая с ввас?
-Нне ммм-о-же! Не можеш да говориш, не можеш да четеш, изкарваш двойки. С глупачки като теб не играем.
/Момичето се разплаква и си тръгва/
– Валентина, защо постъпи така с Мими? Това, че си отличничката на класа не ти позволява да се държиш така! И ние няма да си играем с теб!
/всички си тръгват, Валентина се намръщва и си тръгва за вкъщи/
Валентина се прибра в лошо настроение вкъщи. Майка и веднага позна, че с нея се е случило нещо.
– Добър ден!
– Добър ден!
– Да не те е наскърбило някое другарче?
– Не!
– Да не си получила слаба бележка?
– Не!
Тя отговаряше само с една дума. Нямаше желание да говори. Майка и разбра, че работата е сложна. Прегърна я през рамото и продължи да я пита:
– Разкажи ми моля те, как мина днес деня ти. Сподели ми. Аз съм ти майка. Най-добре ще те разбера.
– Мамо, днес получих 6 по математика. Много се зарадвах. Но в междучасието си играехме на двора и Мими дойде при нас помоли и тя да си играе, но аз я обидих, тя заеква и аз повторих като нея думите, които тя трудно изговаряше. Това много я наскърби. Нищо не ми каза, заплака и избяга. А радостта ми от шестицата изчезна…..
– Не си постъпила добре. Ще се разкаеш.
– Аз много съжалявам, но не се връща радостта ми. Както казваше дядо: „Казана дума, хвърлен камък”. Не мога да върна обидните думи назад. Те ме измъчват!
– Ти си се възгордяла от успеха до такав степен, че си ослепяла със сърцето си и не си видяла нещастието на болното момиче. Но ще гледаме да поправим грешката.
– Как?
– Първо ще се извиниш на Мими. След това ще я зарадваш, като и направиш някое подаръче. Нека да се стопли сърцето и. А в неделя като отидем на църква, ще се изповядаш пред свещеника. Тогава тежкият камък ще падне от сърцето ти.
Така направи Валентина и едва тогава се разведри напълно. Светлият блясък в очите и пак засия, лицето и грейна. Майка и се зарадва и и каза:
– Запомни добре! Обидната дума най-бързо прогонва радостта от сърцето на този, който я изрича!
СЦЕНА 2:
КОГАТО НАСКЪРБИШ
Живял някога юноша с лош характер. Баща му дълго мислил как да му помогне и накрая му дал чувалче пирони, заръчвайки му да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден синът забил 37 пирона във вратата.
През следващите дни забитите пирони намалявали: юношата разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят, в който не забил нито един пирон във вратата. Отишъл при баща си и му съобщил радостната новина.
Този път баща му поискал от него да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение и не наскърби някого.
Настъпил и денят, когато синът извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
– Сине, всичко това е прекрасно, но виж колко дупки останаха по вратата! Толкова рани си оставил в душите на хората, които си наскърбил. Време е да им поискаш прошка.
