Пасхалната питка – сценарий за Великден

Пасхалната питка
Автор на сценария: Мария ЛАРИОНОВА , сътрудник в Отдела за религиозно образование на Уфимска епархия, Руска Православна Църква

„Пасхалната питка“ (по мотив на приказката на свещ. Константин ОСТРОВСКИЙ)

Превод от руски език: Виолета Драганова

Редактор: д-р Десислава Панайотова

ГЕРОИ В ПИЕСКАТА
1.Първи водещ
2. Втори водещ
3. Дядо
4. Баба
5. Питка
6. Вълк
7. Лиса
8. Мечка
9. Зайче
10. Свещеник

СЦЕНА 1
1-ви водещ: Живели някога бедни дядо и баба.
2-ри водещ: Много бедни.
1-ви водещ: Те си нямали кокошчица-ярчица.
2-ри водещ: О-о-ох, нямали си!
1-ви водещ: Да им снесе яйчица.
2-ри водещ: Да си изпекат великденски козунак.
1 -ви водещ: Дядото казва на бабата:
Дядото: С какво, миличка, ще разговеем на Пасха?
Бабата: О-о-о-ох, и аз не зная! Ето и брашното у нас отдавна свърши.
Дядото: Нека, бабо, да не униваме, а да се помолим Богу.
Да, хамбара ще пометем, зрънце по зрънце ще съберем. Може за една питка брашно да се намери.
1-ви водещ: Така и направили: хамбара помели, зрънце по зрънце събрали, брашънце с вода замесили, със сълзи го посолили.
2-ри водещ: На Бога благодарили.
1-ви водещ: Изпекли постна питка и я поставили на прозореца да изстине до сутринта.
2-ри водещ: На сутринта питката се събудила най-рано от всички.
Питката: Защо ли дядото и бабата не се чуват никак? Нека спят. Измориха се с мен вчера, даже Божествената служба проспаха. Я, да се изтъркуля, докато спят, да ме поръси отецът със светена вода, поне с това старците да утеша.
1-ви водещ: Подскочила питката от перваза на земята и хайде – в църквата! Но не тръгнала по
пътя, а напряко през гората. И ето насреща й вълкът.

СЦЕНА 2
Вълчо: Здравей, Питке. Накъде си се запътила?
Питката: Отивам в храма Божий, да ме поръсят със светена вода. А това у теб какво е?
(Вълкът сваля слушалките и дава на Питката да послуша.)
Вълчо: Какво, не виждаш ли – развличам се, музика слушам. Голям празник е – Великден! Може и да се повеселим.
Питката: Ама,… ти какво? Така ли се празнува Пасха?
Вълчо: А как да празнувам?
Питката: Ела с мен, ще видиш.
Вълчо: Е, да вървим, убеди ме.

СЦЕНА 3
2-ри водещ: Тръгнали заедно те през гората, а насреща им Лисана.
Лиса: Надалеко ли, мои сладички, сте се отправили?
Питката: Ние, Лисанке, към църквата сме се запътили, аз – със светена вода да бъда осветена, а Вълчо – пасхални песни да послуша.
Лиса: Ох, аз нещо не дочувам, ела до мене, моя миличка, по-близо!
Питката (високо): Ние отиваме в храма, на празничната служба.
Лиса: О, да да, зная – Пасха е днес. Аз, ето, в чест на празника с нова премяна съм се облякла – по гората ще се разходя. Нека всички ми завидят!
Питката: Ама ти какво, Лисанке, така ли се празнува Великден?
Лиса: А как се празнува?
Питката: Ела с нас, ще видиш.
Лиса: Е, защо не, ще се разходя.

СЦЕНА 4
1-ви водещ: Тръгнали тримата през гората, и скоро срещнали Мечока.
Мечо (прозява се, с ръце под главата): Какво шумите тук и ми пречите да спя?
Лиса: Ех, ти, поспаланко! Цялото Рождество проспа, а сега искаш в бърлогата и Великден ли
да пропуснеш? Пролетта вече дойде!
Мечо: Великден – зная какво е това, чувал съм. В чест на празника на нас ни се полага
допълнително да си поспим.( прозява се). Иначе за какво друго е празникът?
Питката: Как така, Мечо, нима така се празнува Пасха?
Мечо: А как се празнува?
Питката: Ела с нас и ще видиш – ние всички отиваме в храма, на Пасхалната служба.
2-ри водещ: Вървят четиримата, говорят си. А ето насреща им Зайчето.

СЦЕНА 5
Питката: Здравей, Зайченце. Защо си така изплашено?
Зайчето: Ами,… не разбирам – какво става наоколо? Защо всички са се разбързали нанякъде? Защо камбаните звънят така силно?
Вълкът: А ти нима не знаеш, че днес е Пасха Господня?
Зайчето: Аз още нищо не зная, едва вчера се родих.
Лиса: Добре, ние сега ще ти обясним.
Лиса (стихчето):
Пролетта дойде отново
и донесе на света
Възкресение Христово,
слънце, птички и цветя.
Пеят радостно камбани
в градове и във села
и отекват разлюляни
над гори, нивя, поля.
И зове ни тази песен
да си подадем ръце,
да речем „Христос Воскресе“
да се чукнем със яйце,
за да бъдем живи, здрави
с бодри румени лица,
и Всеблагия Бог да славим
с чисти мисли и сърца-
че прострял е Той десница
и закриля всеки час
всяка птичка и тревица,
мене, тебе, всички нас!

Зайчето: Благодаря ви, сега разбрах всичко. А вие къде отивате?
Питката: Отиваме в храма, на Великденската служба.
Зайчето: Идвам и аз!

СЦЕНА 6
1-ви водещ: Така всички заедно отишли на служба. Горските животинки изобщо не шавнали и стояли мирно – толкова им харесало в църквата – каква красота, какво песнопение!
2-ри водещ: А Питката веднага се търкулила към свещеника.
(Свещеникът стои в залата на първия ред.)
Поръсил я свещеникът със светена вода и я пита….
Свещеникът: Къде е Питке, твоето червено яйчице?
Питката: Нямам си, отче, червено яйчице – моите дядо и баба са бедни!
Свещеникът: Ето, вземи, Питке, занеси яйчица на баба и дядо.
(Свещеникът подава на питката цяла кошничка с яйца.)
2-ри водещ: Когато светата Литургия свършила, излезли всички наши герои от храма и казват на Питката…
Вълкът: Е, Питке, след Великденския пост, ние ще разговеем с теб!
Лиса: Ох, ще се ублажим!
Питката: Какви сте неразумни животинки! Ето, аз съм постна: по хамбара метена, с водица омесена, със сълзици посолена. Как може с мен да разговеете?
Зайчето: Какво да направим тогава?
Питката: Вземете по едно червено Великденско яйце. Христос Воскресе!
(Питката раздава на животинките яйца.)
Всички: Воистину Воскресе!
(Питката излиза.)
1-ви водещ: Запътила се Питката към дома, а горските животни започнали да размишляват.
Мечо: Някак неудобно се получи – Питката ни подари великденски яйца, а нейните баба и дядо са толкова бедни!
Зайчето: Може съвсем нищо да си нямат?
Лиса: Може да няма и с какво да се пременят?
Вълчо: Я, да отида аз вкъщи, да потърся за тях някакъв подарък.
Останалите: И ние също!

СЦЕНА 7
2-ри водещ: А Питката в това време се търкулила у дома.
Дядото: Къде беше, Питке?
Бабата: Ние много се притеснихме за теб!
Питката: Аз бях в църквата, със светена вода съм поръсена и червени яйчица ви донесох!
(Чукане на вратата.)
Дядото: Кой може да бъде?
Бабата: Не зная! (силно) Заповядайте, скъпи гости!
(Влизат горските животни.)
Животните: Христос Воскресе !
Дядото и бабата: Воистину Воскресе !
Питката: Това са моите нови приятели!
Мечо: Аз ви донесох медец за празника!
Зайчето: А аз – моркови.
Вълчо: Ето, дърва за печката – лятото още е далече!
Лиса: А от мен – за бабата шарен плат, празничен!
Дядото и бабата: О, благодарим ви, скъпи гости!
(Музика. Всички излизат напред. Звучи песента „Чук-чук, яйчице…“)
Зайчето: Аз днес разбрах, как трябва да се празнува Пасха!
Вълчо: Не самия себе си с музика да веселиш…
Лиса: И не само пременен в шарена дреха да се разхождаш…
Мечо: Не и като спим и само се излежаваме…
Всички: А е нужно на Бога да се молим и своята радост на другите да подарим!
Водещите: И тогава тя ще стане голяма – такава, че ще обхване целия свят!
Горските животни: Всички запомнете! Празниците в православния храм – в Божия дом празнувайте, със свещица в ръката и с молитва в душата!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!